Банкеръ Daily

Свят

Бурното развитие на туризма влияе пагубно върху Гала̀пагоските острови

Галапагоски албатроси

На днешния ден през 1535 г., докато плава към Перу, испанският свещеник и пътешественик Фрай Томас де Берланга открива архипелага Галапагос. През 1535 г. корабите, на които той плава, поради противните насрещни ветрове се отклоняват от курса далеч на запад и на 10 март 1535 испанците откриват Галапагоските острови. Де Берланга изпраща писмо с информацията за откривателството на краля на Испания Карл V.

Друга интересна подробност от живота на испанския свещеник е това, че той първи пренася от Африка и започва да отглежда банани в Америка.

Гала̀пагоските острови (на испански: Islas Galápagos или Archipiélago de Colón) са разположени на екватора, в Тихия океан, на 965 км западно от Еквадор. Архипелагът се състои от 13 основни вулканични острова, шест неголеми острова и 107 скали, които образуват територията му. Галапагоските острови териториално принадлежат на Еквадор.

Архипелагът е известен с уникалните местни видове фауна и особено с видовете галапагоски чинки, които са един от най-известните примери за еволрюцията още от времето на Чарлз Дарвин, който ги споменава в своята книга "Произход на видовете".  Известни още като дарвинови чинки, това е група от 13 или 14 вида Врабчоподобни птици, които се срещат само на Галапагос и на Кокосовия остров (западно от Коста Рика).

Архипелагът е известен с много различни имена, включително "Острови на очарованието" (на английски: Enchanted Islands). Първият опит да се направи картографиране на островите е през 1684 г., негов автор е английският пират Амброуз Каули (Ambrose Cowley), който нарича островите на свои приятели пирати и на английски дворяни, подпомагащи пиратството. Своето наименование архипелагът получава благодарение на огромния брой слонски костенурки, чието име на испански е "galápagos".

През 1835 г. експедиция, в която участва и младият естествоизпитател Чарлз Дарвин, изследва островите.

През 1936 г. архипелагът е обявен за национален парк (до този момент е бил само място за заселване на каторжници). От 1953 г. на островите пребивава и пътешественикът Тур Хейердал в изследване на инките. От 1978 г. архипелага Галапагос е част от Световното наследство на ЮНЕСКО, а през 1985-а е обявен за биосферен резерват (строго охранявана територия с уникална флора и фауна и други природни забележителности с голямо значение).

Независимо от разположението на архипелага на екватора заради студените морски течения климатът на Галапагоските острови е сравнително хладен и суров в сравнение с други места на същата ширина. Температурата на водата спада до 20 °C. На островите практически отсъстват източници на прясна вода. Вулканът Волф е най-високата точка на Галапагоските острови (1707 м над морското равнище).

Като първо предпазно средство в защита на флората и фауната през 1934 г. е прието законодателство за архипелага.

През 1959 г. (отбелязвайки столетния юбилей на първата публикация на "Произхода на видовете" на Чарлз Дарвин) правителството на Еквадор обявява създаването на национален парк на островите, общата площ на който е 97.5% от цялата територия на архипелага. През същата година е създаден Международен фонд "Чарлз Дарвин", чиято централа е в Брюксел. Първоначално целите на Фонда включват съхраняването на целостта на укосистемата "Галапагоски острови" и провеждане на научни изследвания, необходими за опазване на природата. Работата по опазването започва с построяването през 1964 г. на Станция за изследвания "Чарлз Дарвин" на остров Санта Крус. В първите години работниците в станцията се занимават с опазването на местните видове. Учените на островите се занимават основно с изследвания и опазване на флората и фауната.

През 1986 г. прилежащата акватория с обща площ 70 000 кв. км е обявена за морска природо-охранителна зона - втора по големина в света след тази на Големия бариерен риф на Австралия. От 1990 г. архипелагът става убежище за китове.

Голямата опасност за архипелага би било случайното или нарочно заселване на животински или растителни видове, които биха били гибелни за местната флора и фауна, например, коза, плъх, прасе, котка, куче, кон, магаре, едър рогат обитък и други. Тяхното бързо размножаване би унищожило средата на местните обитатели, тъй като на архипелага те почти няма да имат естествени врагове поради малкото видове хищници.

Сред растителните видове най-опасни биха били видовете: гуава (Psidium guajava), авокадо (Persea americana), хининово дърво (Cinchona pubescens), къпина (Rubus glaucus), различни цитрусови дървета и слонска трева (Pennisetum purpureum). Най-вредно за архипелага растение е гуавата, която за кратко време се разпространява на островите Сан Кристобал, Флореана, Изабела и Санта Крус.

В миналото много видове са пренесени на островите от пиратите. Тези животни нападат птиците, обитаващи островите, разрушават гнездата им, унищожават големи количества игуани и костенурки. Възможно е главна роля в изчезването на игуаните от остров Сантяго са прасетата.

Черният плъх(Rattus rattus) пък напада малките костенурки още при излюпването им, в резултат на което на остров Пинзон костенурките спират да се възпроизвеждат за повече от 50 години. Сега на острова има само възрастни екземпляри.

Бързият ръст на броя на домашни птици на островите кара учените да се безпокоят за евентуален бум на паразитни болести и възникването на ендемия.

Акваторията на Галапагоските острови се намира под непрекъсната заплаха от незаконно ловуващите рибарски кораби. Особено опасни са прекомерният улов на акули и незаконният лов на морски краставици.

Facebook logo
Бъдете с нас и във