Банкеръ Weekly

Свят

Буре с барут върху планина от скъпоценности

Северна Корея пак се озъби - с добре направени сметки за трилиони долари

Братът и сестрата умело разиграват света
S 250 8615b2a2 0366 48b8 92ff 941d1ca5aeb1

Един взрив и дълъг списък от тежки закани бяха достатъчни, за да бъде заличен всичкият напредък, постигнат през последните години в "опитомяването" на Северна Корея. Вероятно и на най-наивните наблюдатели им е станало ясно, че такъв играч като лидера й Ким Чен Ун не може да бъде вкаран в чужди схеми. Стихийността му обаче е привидна, защото добре си е направил сметката и тя е за трилиони долари.

Кулминацията на ескалиращите от месеци заплахи, сигнализиращи за края на обявената от Сеул и Пхенян през 2018-а "нова ера на мир", бе взривяването на 16 юни на офиса за връзки на Северна с Южна Корея. Построената с южнокорейски пари сграда, намираща се само на десетина километра северно от демилитаризираната зона, бе първият постоянен комуникационен канал между двете страни и де факто изпълняваше роля на посолство между тях (формално те още са във война, защото не са сключили мир след края на Корейската война през 1953-а).

Взривът бе съпроводен от заплаха за вкарване на севернокорейски войски в демилитаризираната зона, което би могло да доведе до военна конфронтация.

Основна роля изигра сестрата

на Ким Чен Ун. Ким Йо Чен, която е най-малкото дете на покойния лидер Ким Чен Ир, вече беше заплашила да взриви офиса, но предупреждението й погрешно бе възприемано като символично. В обръщение, разпространено от севернокорейската новинарска агенция КЦНА, тя определи Южна Корея като "враг". По-малката сестра подсказа, че може да последват и други военни действия, а това, че осъществи заканата си със взривяването, прави заплахите й още по-смущаващи.

Последните събития са сериозен удар за южнокорейския президент Мун Дже Ин, който през целия си мандат досега полагаше усилия за развиване на отношенията със Севера. Всъщност Мун играеше ролята на посредник в персоналната дипломация между Ким Чен Ун и американския президент Доналд Тръмп.

Непосредствената причина за севернокорейският гняв беше неуспехът на Южна Корея да попречи на активисти от своята страна на границата да пуснат балони с пропагандни листовки, които да отлетят на север. Но яростта на реакцията подсказва, че

зад привидния повод се крие нещо друго.

Вероятността всичко да е маневра с намерението Вашингтон да отслаби икономическите си санкции е твърде голяма, за да бъде пренебрегвана. В момента Пхенян се бори с последиците от пандемията, предизвикана от коронавируса. Въпреки че официално в Северна Корея няма болни, тя е затворила границата си с Китай, което е разрушителен удар за икономиката й, защото оттам на практика минава цялата й търговия. През март и април севернокорейският износ за Китай се е свил с 90 процента спрямо 2019-та, показват данни от китайските митници. Според агенция "Фич" севернокорейската икономика е застрашена от свиване с 6% тази година – което ще е най-тежката рецесия от 1997-а, когато в страната имаше глад.

Колкото и неприятен да е този развой за Мун Дже Ин, за Доналд Тръмп той едва ли би могъл да дойде в по-неподходящ момент. В последните години, противно на съветите на експертите си, американският президент даде възможност на Ким да осъществи огромен пропаганден удар – лична среща с лидера на Съединените щати. Предишните американски администрации предпочитаха многостранните преговори, но верен на стила си, Тръмп реши, че ще може лично да убеди севернокорейския ръководител да сключат сделка, стига да предложи привлекателни условия.

Тръмп се опита да изкуши Ким с оптимистични прогнози какви пари ще спечели държавата му, ако се отвори за чуждестранни инвестиции. А това ще стане възможно, ако се откаже от ядрената си програма. В подход му обаче липсваше нещо съществено – че за Ким икономическите перспективи са на второ място след оцеляването на неговата власт. Севернокорейският лидер безспорно е запознат със

съдбата на либийския диктатор Муамар Кадафи,

който през 2003-а се отказа от ядрената си програма срещу премахване на санкциите само за да бъде свален с помощта на НАТО през 2011-а и позорно убит.

Неуспехът на преговорите с Ким Чен Ун не беше приятен за Тръмп, но настъпилият след тях застой поне му даваше шанс тази тема да е далече от мислите на гласоподавателите преди предстоящите през ноември президентски избори в САЩ. А сега, насред вихрушката от домашни политически кризи, едва пет месеца преди изборния ден, американският държавен глава е изправен пред перспективата най-забележителната му външнополитическа инициатива да се срине с гръм.

Освен преките политически последици има още един фактор, който във Вашингтон не могат да си позволят да пренебрегнат. Неотдавнашни проучвания показват, че Северна Корея вероятно притежава

най-големите в света запаси от редки метали

– които в момента не могат да бъдат използвани заради ниското търсене у дома и икономическите санкции. Смята се, че в района на Джонджу има залежи от близо 216,2 милиона тона оксиди на редки метали – което е двойно повече от известните залежи в останалия свят. Ако тези преценки са верни, според Южна Корея стойността на ресурсите на северния й съсед възлиза на 2.8 трилиона долара. За сравнение – южнокорейският брутен вътрешен продукт за 2019-а е 1.63 трилиона долара.

Ербий, тулий, церий, самарий, литий, тербий – всички те за незаменими за технологичния напредък от последните десетилетия. Търсенето им за смартфони, полупроводници и подобни продукти постоянно расте. Ролята им е незаменима и за военните индустрии на Съединените щати, Русия и Китай. Без тях не би могла да съществува нито американската противоракетна система THAAD, нито руските С-400 и С-500. Бомби, лазери, радари, сонари – всички те съдържат такива елементи.

Нищо не би могло да деблокира употребата им за световните нужди освен споразумения, премахващи санкциите за Северна Корея. Но според южнокорейски анализ Пхенян вече е подписал около

четиридесет инвестиционни споразумения

с 90% китайско участие въпреки наложените санкции.

Южнокорейски политици алармират за китайския напредък и призовават правителството си да предприеме мерки, така че и страната им да може да се възползва от огромните ресурси. Как би могло обаче това да стане на фона на взривяването на отношенията помежду им?

Така че пак всичко опира до Вашингтон. Ако САЩ не предприемат необходимите действия, за да станат достъпни за тях севернокорейските залежи, тогава победителят ще е Пекин. Москва също ще спечели от тази ситуация, тъй като Китай пък се нуждае от достъп до руските енергийни ресурси, както и до руските военни технологии.

Facebook logo
Бъдете с нас и във