Банкеръ Daily

Свят

Българската следа в световната продоволствена криза

Европа е раздвоена в стремежа си да помогне за украинския износ, който ще позакърпи бюджета на пострадалата от войната страна, а от другата страна са фермерите от Източна Европа, които ще понесат тежки загуби заради евтината украинска продукция.

Руската инвазия в Украйна през февруари увеличи нестабилността на международните финансови пазари, като повиши цените на суровините и разклати логистиката.  За Русия и Украйна е достатъчно да се каже, че са глобални лидери в производството и износа на ечемик, царевица, рапица, слънчогледово семе и олио. Или казано по-конкретно - двете държави осигуряват една трета от световните доставки на пшеница. Затова новината, че Москва и Киев са успели да постигнат споразумение - с посредничеството на Турция и ООН - бе посрещната с големи надежди.

В  Истанбул вече е създаден координационен център за експортните доставки, който ще извършва инспекции на входовете и изходите на пристанищата и ще гарантира сигурността на маршрутите. Това е спасение за милиони хора по света, защото, както предупреди ООН, отказът да се отворят пристанищата в Одеска област е равносилен на "обявяване на война на световната продоволствена сигурност и ще доведе до глад, безредици и масово разселване на хора по целия свят." Особено засегнати са държавите, които тотално зависят от вноса на пшеница - Египет, Либия, Мавритания, Судан, Тунис, Ливан и Йемен. Ако там настъпи глад, тук ще ни се наложи да се сблъскаме челно с мигрантска вълна, пред която "талазите" от 2014-2015 г. ще ни се сторят като романтичен прибой на екзотичен карибски остров. 

Световните лидери отправиха остри критики срещу Русия заради

злоупотребите с износа на земеделски стоки за геополитически цели.

Освен това, според Киев руските агресори не само са блокирали черноморските пристанища, но унищожават посевите и крадат складираната реколта из окупираните територии. 

Москва, естествено, категорично отхвърля всички обвинения и на свой ред атакува Запада, че неговите санкции провалят руските производители на зърно, храни и торове, а пък Украйна сама е минирала черноморските си пристанища, блокирайки по този начин готовата за износ продукция.

Преди войната (2020/2021 г.), Украйна беше четвъртият по големина износител на царевица в света и на шесто място по износ на пшеница. През април т.г. обаче общият й износ е едва 1.090 млн. т. зърно, докато други 22 милиона тона остават блокирани. А като прибавим и унищожените и увредени земи, с основание анализаторите предвиждат тази година реколтата да е с около 30% по-малко от 2021-а. А като цяло, Международният съвет по зърното прогнозира, че през селскостопанската 2021/2022 г.

световният износ на пшеница ще е най-малко с 18 млн. т по-малко

Земеделският министър на Украйна Николай Солски вярва, че все пак страната ще успее да изнесе голяма част от продукцията си и разчита на износа на украинско зърно през Румъния. Той обаче се безпокои, че този износ може да се усложни след два месеца от износа на новата реколта от пшеница в Румъния и България.

Факт е, че българските производители на зърно могат да бъдат сериозно засегнати от изключително евтиния внос от Украйна, Безмитният внос на евтино зърно и слънчоглед оттам оказва ценови натиск върху местните цени, поради тази причина български производители заплашиха с протести през август и блокиране на границата с Румъния - "Дунав мост". Исканията на фермерите са вносът да бъде регулиран, а България да се използва само за транзитно преминаване на украинска продукция чрез пристанищата и жп инфраструктурата.

Председателят на Асоциацията на зърнопроизводителите Костадин Костадинов коментира пред "БАНКЕРЪ“, че

ниските украински цени направо провалят българските производители.

Около 100 000 тона е напазаруваният слънчоглед към юни от Украйна за България. Ако се договорят сделки за 400 000 тона царевица, която да бъде внесена преди новата реколта, това направо ще смачка местните цени.

"От държавата не искаме абсолютно нищо, само да не ни пречи и да защити позициите ни като държава. Ние сме страна от ЕС, нашата продукция преминава множество проверки преди да бъде изнесена, в същото време идва зърно от Украйна, претоварва се вечер и заминава без проверки, обаче се продава от името на България“, обясни той.

Според българският евродепутат Петър Витанов, подобна е и заплахата за производителите в Румъния и Полша. Той посочи, че Европа трябва да помисли и за тях, докато мисли как бързо да освободи над 20 млн. тона зърно, които са блокирани в Украйна заради войната.

"Европа трябва да противодейства с всички средства на използването на храната като оръжие. ЕС трябва да помогне за алтернативните маршрути на украинското зърно - през Констанца, Балтика, чрез железопътните мрежи или по Дунав. Трябва обаче да се мисли и за производителите в съседните на Украйна страни", коментира Витанов.

Освен зърно, нашите производители предупреждават, че са притиснати от евтин внос на мед, олио, орехи и птиче месо от Украйна. Това е съвсем законно, защото Европейският съюз има споразумение за свободна търговия с Украйна и й предоставя квоти за безмитен внос. Така нейната продукция влиза на европейския пазар на дъмпингови цени, които поставят българското производство в неконкурентна позиция. Споразумението за свободна търговия с Украйна е от 1 януари 2016 г.

Пример за подбиване на цените е и оплакването на българските пчелари, че големите вериги хипермаркети

смесват нискокачествения и евтин украински мед с първокласен български продукт

и продават сурогата като свое собствено и "оригинално производство".

Според производителите, дошло е време държавата наистина да се замисли и по категоричен начин да прекрати порочната практика с дъмпинговите цени.

Полша е на път да реши този проблем точно чрез държавни регулации. През седмицата Полската народна партия предложи законопроект, чрез който предлага да се събира депозит от 1000 полски злоти (416 лв.) за всеки тон украинско зърно, плодове или зеленчуци, които пресичат границата. Този депозит ще бъде възстановяван, когато украинският товар напусне страната. Ако това не се случи, парите остават в полза на държавата.

Междувременно, полските фермери все по-настоятелно искат украинското зърно да минава транзит през страната и да бъдат създадени европейски експортни коридори за директен износ в Африка. Те са изключително гневни, защото наскоро земеделският министър Хенрик Ковалчик призна, че местните производители на фураж използват главно украинска царевица. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във