Банкеръ Daily

Свят

България отказа да подпише Климатичния закон на ЕС

Според изчисленията на КТ "Подкрепа", ако Мини "Марица Изток" и ТЕЦ "Марица Изток 2" бъдат закрити, без работа ще останат над 120 000 души.

Съветът на ЕС прие  на първо четене на 28 юни европейския закон за климата. Брюксел се ангажира да помогне на националните икономики в изработването на индикативните пътни карти за постигане на амбициозната цел - намаляване на вредните емисии с 55% до 2030 година. Проблемът е, че в момента тези добри намерения изглеждат трудно постижими, особено за "своенравни" държави като България. Така че, ако искаме да се качим на "зеления" европейски експрес, ще ни се наложи да направи радикални промени в икономическата си политика. Сами, доброволно и в драматично кратки срокове. 

 

България е единствената държава членка на Общността, която на 28 юни не подкрепи Климатичния закон на ЕС - основният правен акт на Европейския зелен пакт. С него се вдига летвата на преследваната досега цел: до 2030 г. количеството на вредните емисии в атмосферата да бъдат намалени не с 40%, а най-малко с 55 на сто.

Според климатолозите стъпката е правилна, но недостатъчна за безпроблемното изпълнение на ангажиментите, поети от ЕС по Парижкото споразумение. Очакванията са, че Европейският съюз "доброволно" ще си наложи по-високи цели, примерно - ограничаване на вредните емисии до 2030 г. с 65 процента. Аргументите не подлежат на никакви обструкции: от година на година разходите за компенсиране на щетите от природните аномалии, бедствия и стихии стават все по-големи, а приходите от хранително-вкусовата промишленост - все по-несигурни.

Гласуването на България с "Въздържал се"

сигурно демонстрира някакво мъжество

по адрес на споразумението между Европарламента и държавите членки. То бе постигнато през април и направи пожелателната междинна цел - намаляване на вредните емисии с 55% до 2030 г. - задължителна. Проблемът е, че тази проява на "мъжество" е леко странна, първо - защото е закъсняла, второ - защото очакваме от Брюксел цял чувал със "зелени" милиони, и трето - защото сме длъжни да изпълним колективното решение, независимо от това дали ни харесва. 

Българският план за възстановяване и устойчивост все още е в процес на изготвяне и трябва да бъде представен в ЕК през юли. "Средствата по плана не са застрашени и най-вероятно тази година ще получим 13% префинансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост – около 1.6 млрд. лв.", увери вицепремиерът по европейските средства Атанас Пеканов на 15 юни.

Днес обаче ситуацията е леко по-друга. За да бъде отговори на "зелените" изисквания на Брюксел, България ще трябва спешно да ремонтира наследените от предишното управление проектни предложения. Те се отнасят до Програмата за икономическа трансформация, Програмата за енергийна ефективност на сградния фонд и Програмата за финансиране на енергия чрез изграждане на фотоволтаични и слънчеви системи в еднофамилни сгради. Целта на този ремонт е повишаване на ефективността и рязко оптимизиране на разходите.

Вторият европейски "морков", който би трябвало да ни накара сериозно да се замислим

поне за бъдещето на въглищните централи и дизеловите автомобили

са парите, които Брюксел ще ни отпусне по Фонда за справедлив преход - най-малко 1 млрд. лева!

Според доклад на WWF, публикуван на 29 юни, трите "въглищарски" общини - Перник, Бобов дол и Стара Загора, се намират в повратен момент от своето икономическо и социално развитие. Постепенното намаляване на индустриалния добив на въглища и производството на електроенергия от тях, предшестващо фактическото им спиране, изправя държавата пред важни и бързи решения.

Прогнозите сочат, че преструктурирането на мощностите за производство на енергия от въглища в тези региони ще предизвика освобождаване на хиляди работници. Ще пострада бизнеса и на стотици малки и средни предприятия, доставящи най-различни услуги по веригата. А това ще доведе до рязко намаляване на данъчните приходи и постъпленията в социално- и здравноосигурителните системи в тези региони.

По последни данни, в секторите "Добив на енергийни продукти" и "Производство на електроенергия" на територията на Перник, Бобов дол и Стара Загора работят около 15 000 души. За никого не е тайна какво ги очаква. Въпросът е дали и държавата е наясно, че

времето за тяхното пълноценно пренасочване

към други сфери на енергетиката или за пълната им преквалификация,

става все по-малко и по-малко?

На 14 юли Европейската комисия ще представи предложения за промени в 12 политики, чрез които постигането на климатичните цели ще стане възможно. Става дума основно за модернизиране на промишлеността, енергетиката, транспорта и жилищното строителство. Предложенията ще включват реформи на въглеродния пазар на ЕС, по-строги стандарти за CO2 за нови автомобили и по-амбициозни цели за възобновяема енергия.

Законът за климата предвижда още Брюксел да създаде независим експертен орган, който да консултира политиките в областта на климата и Механизъм за изчисляване на общите емисии, които ЕС ще има право да произведе между 2030 и 2050 година. А Механизмът за корекция за въглеродните емисии на границата е  замислен да създаде стимули за развитие на по-чист бизнес. Една от "хватките" е рязко поскъпване на стоките, внасяни от държави с по-ниски производствени стандарти.

В интерес на истината, миналото лято България не беше сама в окопа на "зелените" скептици. А лидерите отложиха приемането на окончателното "климатично" решение заради

притесненията на държавите членки от Източна Европа,

сред които Полша, Чехия и България. Тогава чешкият премиер Андрей Бабиш заяви, че намаляване на емисиите средно с 55% е постижима цел за развитите икономики, не и за Чехия. А Бойко Борисов заяви, че по предварителни оценки България може да си позволи съкращаване на парниковите емисии до 40%, но само с финансовата помощ на Брюксел - заради тежкия колапс на минната промишленост. 

В началото на тази година стана ясно, че "зелените" притеснения не са патент само на източноевропейските лидери. През април председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че схемата за търговия с емисии в ЕС може да бъде разширена и да обхване автомобилния сектор и сградите.

Според френският евродепутат Паскал Канфен, това намерение е "политическо самоубийство“ и ще предизвика такива социални вълнения, че протестите на “Жълтите жилетки“ през 2018 г. ще са като детска игра. Той предупреди, че тази мярка ще засегне по-бедните хора от всички държави в Общността, които ще бъдат натоварени с допълнителен "данък"заради бензиновите или дизеловите си автомобили. Сериозно ще пострадат и т. нар. обикновени домакинства, които трудно ще намерят допълнителни средства, за да обзаведат жилищата си със слънчеви панели, климатици, газови котли, термопомпи и т.н.

Facebook logo
Бъдете с нас и във