Банкеръ Weekly

Свят

Бъдещето на Евросъюза се крепи на 10 инициативи

Изходът от кризата ще е голям тест за някои "калинкови" правителства

Последната дума за парите все пак ще е на Европарламента
S 250 6f6d6987 e4b6 4a26 831b 5c9385e662e8

Европейците разбраха през последната седмица, че пари ще има, но те няма да се раздават безразборно. Средствата трябва да са инвестиция в бъдещето на общността, затова европейските институции обявиха, че ще направят всичко възможно чрез безпрецедентни мерки да мобилизират държавите членки. Никой не иска да види Европа, затънала в дългове. 

Не бива да забравяме, че финансирането, което ще се отпуска, е частично решение на проблема. Изходът от кризата и спасяването на европейските икономики минава през сериозни инвестиции в бизнеса. На ниво Европейски съюз предвидените средства задължително трябва да бъдат обвързани с нови източници на приходи в бюджета на общността, с ясен механизъм за спазването на върховенството на закона и с аргументи за пред евродепутатите.

Планът на Фон дер Лайен

Както вече е добре известно, в допълнение към бюджета на ЕС за 2021-2027 г. Европейската комисия предложи план за възстановяване в размер на 750 млрд. евро. Идеята е тя да използва високия си кредитен рейтинг и да заеме средства на финансовите пазари при ниски лихви. Парламентът обаче настоява набелязаната цел за „зелена“ трансформация да е в основата на усилията за излизане от кризата и не иска цялата тежест по погасяването на заемите да бъде стоварвана върху бъдещите поколения.

На практика депутатите приветстваха споразумението, постигнато от европейските лидери, за бюджета и плана за възстановяване, но изразиха съжаление за намаляването на първоначално предвидените безвъзмездни средства. Парламентът заяви също така, че договореностите на държавните ръководители за дългосрочната финансова рамка поставят под заплаха ключови инициативи като Зеления пакт и стратегията за дигитализация и че е готов да не даде съгласието си, ако споразумението не бъде подобрено.

Инвестиции в здравеопазването

Рискът от втора вълна на COVID-19 или от бъдещи пандемии изисква укрепването на здравните системи в Европа. Комисията обяви още в края на май програмата EU4Health, чиито задача е да помогне на тези системи да стимулира иновациите и инвестициите в сектора. Създаването на самостоятелна европейска програма за здравеопазване беше искане на Европейския парламент. Те е на стойност 9,7 млрд. евро и ако  бъде одобрена от държавите-членки  и от евродепутатите, ще влезе в сила на 1 януари 2021 година.

Подкрепа за дребния бизнес

Малките и средните предприятия представляват 99% от всички фирми в Европейския съюз, което прави тяхното оцеляване ключово за възстановяването на цялата общност. Още в началото на пандемията бяха разблокирани 1 млрд. евро от Европейския фонд за стратегически инвестиции, за да се насърчат банките да предоставят ликвидни средства на над 100 000 малки и средни фирми. Но по изчисления на комисията само през тази година ще са необходими 720 млрд. евро, за да се гарантира оцеляването на иначе жизнеспособни дружества. Властите в блока вече предложиха създаването на инструмент в подкрепа на платежоспособността като част от спасителната програма, който да мобилизира 300 млрд. евро. Опасенията са, че се навлиза във фаза, при която корпоративната платежоспособност може да бъде застрашена, в случай, че националните правителствата започнат да намаляват подкрепата, предоставяна в началото на кризата. 

Облекчаване на правилата за банките 

Европейският парламент прие временно облекчаване на някои изисквания към банките, за да ги насърчи да продължат да предоставят кредити на предприятия и домакинства. Промените засягат изискванията за капиталова адекватност и ще позволят на служителите с постоянни договори и на пенсионерите да получават кредити при по-изгодни условия, ще опростят кредитирането на малкия бизнес и ще подкрепят инвестициите в инфраструктура.

Същевременно анализатори предупреждават, че икономическият спад заради пандемията ще доведе до рязък ръст на лошите заеми на европейските кредитни институции. Прогнозите са за загуби за над 400 млрд. евро. Правителствените стимули няма да компенсират напълно финансовите и икономическите щети, нанесени от пандемията, но пълната картина с влошеното качество на заемите ще се изясни едва след като сегашните мерки бъдат отменени. 

Насочване на средствата от структурните фондове

Още в първите седмици на кризата Еврокомисията предложи да насочи 37 милиарда евро за борба с коронавируса, като се откаже тази година от правото си да поиска връщане на предварителното финансиране по линия на структурните фондове. Това осигурява още около 8 милиарда евро от бюджета на общността към 29-те милиарда евро структурно финансиране. В допълнение комисарите предложиха да се разшири обхвата на фонд „Солидарност“ на ЕС, като се включи в него и общественото здраве, и той да се използва при необходимост за най-силно засегнатите страни.

Защита от чуждестранните конкуренти

Поради кризата много компании в Европа са уязвими спрямо чуждестранни конкуренти, които получават субсидии от техните правителства. Затова Европейският парламент настоява да се гарантират честни условия на конкуренция. Комисията започна консултации за мерките в тази насока. Освен това ЕС препоръча на държавите членки внимателно да проучват инвестициите извън общността, за да бъдат избегнати рисковете за тяхната сигурност. Евроинституциите предупреждават, че Китай не е единствената заплаха.

Зам.-председателят на Европейската комисия Маргрете Вестегер очерта проблема с чуждестранните субсидии. “В момента европейските правителства правят всичко възможно, за да помогнат на фирмите да преодолеят щетите от коронавируса, но го правят по контролиран и прозрачен начин... Причината да се занимаваме с чуждестранните субсидии, е, че при тях нямаме контрол, нито прозрачност", отбеляза Вестегер.

Възможности за държавна помощ

ЕС облекчи и някои изисквания, които ограничаваха правото на държавите да подпомагат свои фирми. Националните правителства получиха възможност да предоставят заеми при изгодни условия или да отпускат до 800 000 евро безвъзмездно на компании, за да могат те да посрещат спешните си нужди от ликвидност.

Намаляване на риска от безработица

Много предприятия трябваше да прекратят дейността си по време на кризата, което постави под въпрос бъдещето на хората, работещи в тях. Инициатива на Брюксел за ограничаване на рисковете от безработица предвижда предоставянето до 100 млрд. евро на държавите членки под формата на изгодни кредити, за да бъдат организирани схеми за подкрепа на заетостта.

Облекчения за туризма

Туризмът беше силно засегнат от пандемията. Затова европейските институции въведоха редица мерки за подпомагане на сектора, на авиокомпаниите, железопътните, сухопътните и морските превозвачи, и за защита на правата на пътниците. За да могат хората да се ориентират в изискванията на различните страни, ЕС създаде уебсайта Re-open EU, който предоставя актуална информация.

Помощ  за селското стопанство и за риболова

За да се избегнат смущения в доставките на храни, евродепутатите приеха извънредни мерки за подпомагане на земеделските стопани и рибарите, засегнати от кризата. Рибните стопанства, които е трябвало да спрат дейността си и малките предприятия в хранителния сектор, ще могат да разчитат на подкрепа. Помощ е предвидена и за производителите на вино, плодове и зеленчуци.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във