Банкеръ Daily

Свят

Брюксел се чуди от коя руска провокация да започне

Путин може да загуби един от най-близките си съюзници в Европа - Чехия.

Преди един месец руският външен министър Сергей Лавров заяви, че отношенията между ЕС и Русия са "мъртви". Днес обаче се оказва, че ситуацията е още по-тревожна: отношенията между Брюксел и Москва са мутирали в опасана игра на нерви, която няма изгледи да приключи скоро. 

 

Руските власти реагираха като ужилени на натиска от страна на западните демокрации да осигурят достъп до болница на Алексей Навални. Преди три седмици той обяви гладна стачка в наказателната колония, където излежава присъдата си. А през уикенда (17-18 април) лекари предупредиха, че опозиционерът може да умре във “всяка една минута“.

Ден по-късно - на 19 април, по време на срещата на 27-те външни министри на ЕС, върховният представител за външната политика Жозеп Борел заяви, че Общността ще държи руските власти отговорни, ако най-видният опонент на президента Владимир Путин умре в затвора. САЩ също заплашиха Русия с “последствия“, а Великобритания настоя за освобождаването на Навални. Накрая председателят на Европейската комисия Урсула Фон дер Лайен драсна клечката с искането си Навлни да бъде освободен "незабавно и безусловно". 

Въпреки десетките коментари за здравословния климат и охолния живот на каторжниците, управата на колонията все пак премести заболелия критик на Кремъл в затворническа болница. Като проява на хуманизъм и добра воля, естествено, а не като последен шанс за физическото оцеляване на Навални. 

Да припомним: през октомври 2019 г. ЕС наложи санкции на шестима руски служители - заради опита за убийство на Алексей Навални с новичок, а през февруари т.г. към наказателния списък бяха добавени още четирима руснаци - заради ареста и присъдата на опозиционера. 

Украйна се страхува от руско нашествие 

Темата за обтегнатите отношения с Русия "подчини" и срещата на външните министри на ЕС. В разговорите се включи и украинския външен министър Дмитро Кулеба, които за пореден път напомни за струпването на десетки хиляди руски войници по границата с Украйна. Другият проблем са зачестилите сблъсъци между правителствените сили и сепаратистите, подкрепяни от Русия. Киев се бори с тях от 2014 г., но сблъсъците се засилиха в началото на тази година, като на практика прекъснаха примирието, договорено миналия юли.

Според Жозеп Борел, в анексирания полуостров Крим и по сухоземната границата между Русия и Украйна са разположени 150 000 руски войници. Говорител на Пентагона уточни, че те са повече, отколкото  през 2014 г., когато  започна конфликта.

Струпването толкова жива сила и бойна техника безпокои сериозно Запада и НАТО. Най-вече заради аргументите на Москва, изговорени на глас от заместник-ръководителя на президентската администрация Дмитрий Козак: руските сили са готови да нахлуят в Донбас, за да предотвратят клане като в Сребреница. Външният министър Сергей Лавров също не изключва разпалване на пълномащабна война.

За да бъде кашата наистина пълна и гореща, на този фон военният министър Сергей Шойгу продължава да твърди, че струпването на 15 000 въоръжени до зъби войници било... в отговор на планове на НАТО за разполагане на многочислен контингент (в това число и стратегическа авиация) около Русия.

И нито дума по въпроса, че паравоенните групировки на сепаратистите от двете "народни републики" - Донецката и Луганската, са напълно интегрирани в състава на руската армия. Тоест - те по всяко време могат да разчитат на руско оръжие и боеприпаси, на бойна техника и разузнавателна поддръжка. Този факт поставя Украйна в изключително неблагоприятна ситуация. След като трябва да мисли как да компенсира загубите след пускането на двата газопровода - "Северен поток 2" и "Турски поток", Киев трябва да се тревожи и за живота на гражданите си.

За да не се окаже, че е изпуснал инициативата, Държавният департамент на САЩ обвини Кремъл, че крои планове за блокиране на части от Черно море и ограничаване на достъпа до украинските пристанища. Според Вашингтон това е непровокирана ескалация, а според Москва всичко продължава да си е в реда на нещата.

Путин май загуби ценен съюзник

Владимир Путин може би изгуби един от най-близките си съюзници в ЕС.

В средата на месеца чехите изгониха 18 руски дипломати, защото свързаха Федералната служба за сигурност на Русия и Главното разузнавателно управление с експлозията в един склад за боеприпаси през октомври 2014 година. При инцидента загинаха двама работници, а стотици жители на околните села бяха евакуирани. Според материалите от разследването складът бил взривен, за да бъде провалена сделка на българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев с Украйна.

Русия отхвърли обвиненията и върна "жеста" като изгони 20 чешки дипломати от Москва. Коментарът на руското външно министерство бе, че решението на чехите се основава на измислени доводи. "В бързината си да угодят на САЩ след неотдавнашните американски санкции срещу Русия, чешките власти дори надминаха своите задгранични господари", се казва в позицията на министерството.

След случая с Чехия, ЕС и САЩ стават все по-загрижени от поведението Путин. Съединените щати върнаха в родината посланика си в Москва - за консултации и съобразяване на следващите ходове с реалната обстановка.

Все още външният ни министър Екатерина Захариева изрази пред колегите си от ЕС пълната солидарност на България с Чехия срещу нарушаването на националния й суверенитет от страна на Русия. Тя потвърди и пълна подкрепа за Украйна. 

На 20 април Русия обяви двама български дипломати за персона нон грата. Изгонването им дойде в отговор на "българската метла", която на 22 март качи двама руски дипломати на самолета за Москва. Скандалът гръмна на 19 март, когато българската прокуратура се похвали с разкриването на цяла шпионска мрежа, работила в полза на Русия.

Единствената надежда за нормализиране на отношенията  е Путин и Байдън да постигнат някакво помирително споразумение на онлайн срещата си на 22 април, посветена уж на климатичните промени. Но, за да се случи това, трябва да има воля и от двете страни, каквато... засега няма!

Facebook logo
Бъдете с нас и във