Банкеръ Daily

Свят

Брюксел се чуди как да задържи бизнеса в Европа

Азиатските страни остават най-атрактивни за европейските инвеститори.

Еврочиновниците вече са наясно, че Старият континент е опасно зависим от Азия, където през последните 20 години бяха изнесени ключови бизнеси заради евтините суровини и още по-евтината работна ръка. Жалката картина на липса на основни активни вещества за лекарства, чипове и полупроводници за автомобилната индустрия се натрапи пред погледите им най-ясно по време на пандемията. Затова Брюксел реши да търси атрактивни начини, за да задържи европейските предприемачи. 

 

Докато институциите в Брюксел и Страсбург повтаряха мантрата, че политиката на ЕС повишава  конкурентоспособността на промишлеността и стимулира икономическия растеж, САЩ и Китай заложиха на високите технологии и изпревариха ЕС с няколко обиколки. След като осъзнаха, че икономическата им стратегия е "куц кон", евроинституциите решиха да върнат Общността в "правилния" коловоз, т.е. да увеличават мощността на националните индустрии, а не да усъвършенстват услугите и банковото дело; да направят научните изследвания и иновациите върховен приоритет на Общността, а не държавите членки да плащат луди пари за чуждо ноу хау.

Пандемията от коронавирус показа, че осигуряването на производството в Европа -

дори и в критично важни сектори като фармацевтиката

- е под всякаква критика. Оказа се, че 80% от активните фармацевтични съставки и 40% от готовите лекарства се внасят от Индия и Китай. Всъщност, съвременната цивилизация до такава степен е изпаднала в зависимост от двата азиатски "мастодонта", че в момента те произвеждат 60% от парацетамола, 90% от пеницилина и 50% от ибупрофена... в световен мащаб.

През юни германските автомобилни производители съкратиха работници и намалиха дейността си заради липса на полупроводници. Причината е, че на Стария континент производството е нищожно, а азиатския внос е силно ограничен. Ситуацията се усложнява допълнително и от титаничната схватка между САЩ и Китай за надмощие във високите технологии (особено 5G), която предизвиква все по-силни и по-силни сътресения в производството и доставки на полупроводници. И това никак не е случайно, защото Тайван е всепризнат монополист - с близо 76-процентен дял от световния пазар, а амбицията на Китай е до 2025 г. да задоволява най-малко 70% от собствените си нужди със собствено производство. В името на тази цел, Пекин "купува" и внася инженери и хай тек специалисти не само от високоразвитите азиатски държави, но и откъдето му падне другаде. 

Осъзнавайки, че ЕС със сигурност остава извън голямата високотехнологична игра - заради липсата на достатъчно качествени полупроводници, Брюксел направи амбициозна заявка: до началото на следващото десетилетие поне 20% от всички полупроводници в световен мащаб ще се произвеждат в Обединена Европа. За целта обаче освен сериозни финансови стимули, на бизнеса трябва да му бъдат предложени и толкова подходящи конкурентни условия за производство, че той да затвори азиатските си мощности и да си отвори европейски "такива".

Прехвърлянето на производствени дейности от една държава в друга стана една от централните теми в дебата на ЕС. Свободният пазар предполага, че предприемачите могат да избират най-изгодните за тях места, а не да бъдат задържани чрез регулации. В тази връзка трябва да им бъдат предложени атрактивни условия, макар в рамките на ЕС това да е трудно постижимо - заради по-високите цени на труда, заради

тежко завишените екологични изисквания,

заради по-скъпите суровини и високите данъци в повечето държави членки.

През юни Европейският парламент отчете, че темповете за "износ" на производства от Европа бележат сериозно намление, но опасността пред конкретни сектори си остава. Най-уязвими в това отношение продължават да са производствата на текстил и облекла, кожената и обувната промишленост, добива на метали и преработвателната промишленост. В тези сектори азиатският пазар е много по-примамлив за европейските инвеститори, а печалбата им е гарантирана. 

Страните, които могат да предложат по-ниски разходи за труд, привличат огромна част от бизнеса. В продължение на 30 години новите демокрации от безславно рухналия соцлагер бяха атрактивна алтернатива за износ на промишлени предприятия и цехове от Западна Европа. Днес обаче техният бизнес също е готов да изнася мощности в Северна Африка и Азия - заради ултиматумите около Зелената сделка и амбицията на Брюксел да намали вредните емисии с 55% до 2030 година.


Какво може да загуби Европа?

По данни на Европарламента, броят на работните места в ЕС, които са пряко или непряко свързани с износа на стоки и услуги, расте постоянно - от 21.7 млн. броя през 2000 г. на 36 млн. през 2017 година. А всеки износ на стоки за 1 млрд. евро "издържа" средно 13 000 европейски граждани. Като икономическите ползи са не само за компаниите производителки, но и на фирмите, които им осигуряват суровини, логистика или услуги.

В България 662 000 работни места са зависими от българския износ в държави извън ЕС, а други 122 000 работни места съществуват благодарение на износа, осъществяван от другите държави членки на ЕС в страни извън Общността.

В същото време делът на висококвалифицираните работници на позиции, свързани с износа, расте, и тези позиции са средно с 12% по-добре заплатени от другите работни места.

Тези резултати са ясен показател, че ако иска да стане пазарен лидер, ЕС трябва да приеме насърчителни мерки в посока от дребния и среден бизнес към големите компании. Още през  2006 г. Брюксел създаде Европейски фонд за приспособяване към глобализацията, който подкрепя служители, които са загубили работата си вследствие на закриване или прехвърляне на дейност. Фондът осигурява съфинансиране на мерки за преквалифициране на работници и създаване на нови предприятия. Подпомаганите проекти са свързани с обучение и стажове, помощ и съвети за намиране на работа и стартиране на бизнес.

Предвид новата ситуация обаче през април т.г. евродепутатите актуализираха правилата, за да може фондът да оказва подкрепа на повече европейски работници. Той вече може да бъде използван в случай на освобождаване на над 200 служители от една кампания или свързани с нея доставчици (преди минималният праг беше 500), или когато голям брой служители в специфичен сектор в един или повече региона загубят работата си. На пострадалите предприемачи и служители се осигурява еднократна инвестиция от 22 000 евро за стартиране на нов бизнес. 

Както винаги евроинституциите имат планове и стратегии, но в случая трябва да отделят по-щедри финансови стимули и облекчени регулации за производителите в Европа. Също така Брюксел трябва да побърза с решенията си, а не са ги отлага с години, както обикновено се случва, защото конкурентните пазари няма да се съобразяват нито с европейските институции, нито с държавите членки на ЕС.


Facebook logo
Бъдете с нас и във