Банкеръ Daily

Свят

Брюксел няма да се откаже от сделката за климата

Комисията на Европейския парламент по околна среда настоя Еврокомисията да остане твърд по отношение на борбата срещу изменението на климата и графика предвиден за приемане на закона за климата. Във вторник комисията проведе дебат с Франс Тимерманс, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия за Европейския зелен пакт и Европейския закон за климата.

В своята резолюция от миналата седмица относно координираните действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея, ЕП призова Европейската комисия да предложи пакет за възстановяване и реконструкция, който „трябва да има в основата си Зеления пакт и дигиталната трансформация, за да бъде даден начален тласък за рестартиране на икономиката". Днес Франс Тимерманс се съгласи и добави, че европейският зелен пакт не е лукс и е от жизнено значение за излизане от кризата с коронавируса. Необходими са обяче общоевропейски отговори и екологичното възстановяване е не само възможно, но и решаващо, тъй като Европа би загубила два пъти повече, ако се мобилизират инвестиции за възстановяване на старата икономика, преди да я направим зелена и устойчива.

Всички евродепутати се съгласиха, че решаването на кризата в областта на здравеопазването е непосредствен приоритет, но имаше и много членовете на ЕП, които подчертаха необходимостта да се спазва графикът за приемане на важни законодателни предложения от Европейския зелен пакт. Тимерманс заяви, че графикът на Закона за климата на ЕС остава непроменен, като за септември е предвидено актуализирано предложение за промяна на целта за намаляване на емисиите за 2030 г., докато стратегията на ЕС за биологичното разнообразие и стратегията „от фермата до трапезата“ остават важни приоритети, но ще се наложи да бъдат забавени “с няколко седмици, но не и с месеци”.

На 28 ноември 2019 г. Европейският парламент обяви извънредно положение по отношение на климата в Европа и в световен мащаб. Евродепутатите също така поискаха всички законодателни и бюджетни предложения на ЕС да бъдат напълно приведени в съответствие с целта за ограничаване на глобалното затопляне до под 1,5° C. Европейската комисия пък предложи Европейския зелен пакт на 11 декември 2019 г. Той беше последван от предложение за закон за климата на ЕС на 4 март 2020 г., с който следва да се гарантира неутралност по отношение на климата на Европейския съюз до 2050 г. Законът за климата трябва да бъде одобрен от Европейския парламент и Съвета на министрите чрез обикновена законодателна процедура.

Европейският зелен пакт обхваща всички сектори на икономиката, по-специално транспорта, енергетиката, селското стопанство, строителството, и промишлени отрасли като стоманодобива, производството на цимент, ИКТ, текстилната индустрия и химикалите.

Постигането на целите на Европейския зелен пакт ще изисква значителни инвестиции - над 1 трилион евро. Според оценки постигането само  на текущите цели в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. ще изисква 260 милиарда евро допълнителни инвестиции годишно, т.е. около 1,5 % от БВП за 2018 г. Тези инвестиции ще изискват мобилизиране на публичния и частния сектор.

Европарламентът настоя 25 % от дългосрочния бюджет на ЕС трябва да бъде предназначен за действия в областта на климата, като допълнителна подкрепа ще бъде оказана от Европейската инвестиционна банка — европейската банка за климата. Частният сектор също ще може да допринесе за финансирането на зеления преход. 

Изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда са заплаха за самото съществуване на Европа и света. За да преодолее това предизвикателство, Европа се нуждае от нова стратегия за растеж, чрез която до 2050 г. Съюзът да се превърне в съвременна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика без нетни емисии на парникови газове, при която икономическият растеж е отделен от използването на ресурси и нито един човек и нито едно място не са пренебрегнати.

Европейският съюз има сериозни постижения в намаляването на емисиите на парникови газове, съчетано с поддържане на икономическия растеж. През 2018 г. емисиите намаляха с 23 % спрямо 1990 г., а БВП на Съюза нарасна с 61 % за същия период. Необходимо е обаче да се направи повече. Като се има предвид обширният опит на ЕС, той играе водеща роля в създаването на зелена и приобщаваща икономика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във