Банкеръ Daily

Свят

Брюксел не е готов да наложи санкции на Турция

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган говори пред привърженици в Истанбул ©Yasin Bulbul/AP Photos/European Union-EP

На срещата на върха на Европейския съюз на 10 и 11 декември основната външнополитическа тема ще бъде дали страните членки ще приемат санкции срещу Турция. Проблемът е, че Германия и Франция са разделени по темата.

Както Гърция и Кипър, Франция настоява за санкции, на фона на претенциите на Турция в Източното Средиземноморие, по-категоричната му политика към Кипър, намесата в конфликта в Нагорни Карабах и обидите към президента Еманюел Макрон. Наскоро турският президент препоръча на френския си колега да “отиде на психиатър”, пише Euractiv.

Освен това Франция подкрепя Гърция в конфликта й с Турция много по-силно, отколкото Германия. Берлин е много по-внимателен  и това е разбираемо. Страната е уязвима в случай, че Ердоган реши да се откаже от споразумението между Брюксел и Анкара от 2016 г. за спиране на преминаването на мигранти от турските брегове до близките гръцки острови. Вместо санкции, Берлин предпочита да “поддържа гъвкава политика и чрез преговори да върне Турция в семейството на мирните нации”.

Освен това Ердоган има силен съюзник в лицето на унгарския премиер Виктор Орбан, а и има подкрепата на българския премиер Бойко Борисов, който винаги е настоявал "да поддържаме добри отношения с Анкара".

Европейският парламент осъди в резолюция от 26 ноември  действията на Турция в окупираната северна част на Кипър и призова за санкции. Това не е единственият случай в последните години, в който позициите на ЕС и Турция се разминават.

Държавите в ЕС и Турция си сътрудничат от десетилетия в сферите на търговията и сигурността, но отношенията охладняха заради гоненията в страната след опита за преврат през 2016 г., както и поради растящото безпокойство в европейските столици за състоянието на демокрацията в Турция. Военната интервенция на Анкара в Сирия, отношението към мигрантите, незаконните действия в Кипър и нарушаването на териториалните граници на Гърция са други причини за тревога.

Депутатите в ЕП редовно следят положението в Турция и обсъждат какви са възможностите за бъдещо сътрудничество.

Споразумение между ЕС и Турция за мигрантите

От началото на гражданската война в Сирия през 2011 г. около 3,6 милиона бежанци са навлезли на територията на Турция и сега страната е домакин на най-голямата бежанска общност в света.

През март 2016 г. ЕС и Турция сключиха споразумение за овладяване на кризата с мигрантите, което доведе до значително намаляване на броя на хората, които незаконно пресичат външните граници на ЕС.

Съгласно споразумението всички нередовни мигранти, които се опитват да преминат от Турция на гръцките острови, се връщат обратно в Турция. В замяна Анкара получава хуманитарна помощ от около 6 млрд. евро от ЕС. Прочетете повече за отговора на ЕС на кризата с мигрантите.

В реч на 28 февруари 2020 г. президентът Ердоган заплаши да отвори отново границата с Гърция, тъй като според него ЕС не си изпълнява ангажиментите. След това Гърция обяви извънредно положение и лидерите на страните в ЕС решиха да отпуснат на Атина финансова помощ от 700 млн. евро и да приемат значително увеличение на средствата за миграция и управление на границите в бюджета на ЕС за 2021-2027 г.

Напрежение между ЕС и Турция заради Гърция и Кипър

След откриването на природен газ в източната част на Средиземно море турски кораби започнаха да навлизат в териториални води на Гърция и Кипър, за да извършват сондажни дейности. Турски военни части също вземаха участие.

Европейският парламент осъди действията на Турция в изключителната икономическа зона на Гърция и Кипър и изрази пълна солидарност с двете страни в резолюция на 17 септември 2020 г.

Турция нахлу в Кипър през 1974 г., което доведе до разделянето на острова. Окупираната от Турция северна част на Кипър е призната за отделна държава само от Анкара.

Перспективи за членство в ЕС

Турция е асоцииран член на Европейската икономическа общност от 1963 г. и е подала молба за членство от 1987 г. Тя е призната като страна-кандидатка през 1999 г., но преговорите започват едва през 2005 г. Дори след това напредъкът е бавен. До момента са отворени 16 от 35 глави, а е затворена само една. След гоненията, последвали неуспешния опит за преврат през лятото на 2016 г., преговорите на практика са замразени.

През ноември 2016 г. Парламентът прие резолюция, която призовава за спиране на преговорите, докато не се сложи край на репресиите в страната. Този призив бе повторен в нова резолюция от юли 2017 г., посветена на опасенията за правата на човека в Турция.

Парламентът прие резолюция и на 8 февруари 2018 г., в която призова Анкара да отмени извънредното положение в страната, наложено след опита за преврат през 2016 г.

Критики за военната намеса в Сирия

През октомври 2019 г. турски войски навлязоха в северната част на Сирия, като се обосноваха с желанието за създаване на буферна зона, в която да бъдат заселени сирийските бежанци в Турция. Депутатите в ЕП осъдиха операцията и призоваха за санкции срещу Анкара.

Възможности за по-тясно икономическо сътрудничество

През декември 2016 г. Европейската комисия предложи обновяване на съществуващия митнически съюз с Турция и разширяване на двустранните търговски отношения, но за момента Съветът не е одобрил мандат за това. След приключването на евентуалните преговори споразумението подлежи на одобрение от Парламента преди влизането му в сила.

Европейският съюз е най-големият експортен пазар за Турция (около 42% от турския износ през 2019 г. е за ЕС), докато Турция е петият най-голям пазар за ЕС по отношение и на износа, и на вноса.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във