Банкеръ Daily

Свят

Брюксел на лов за частни "зелени" инвестиции

Как да стимулираме „зелените“ инвестиции в Европейския съюз? Евродепутатите трябва да намерят бързи отговори на въпроса, защото целите, който общността си е поставила за борба с климата, не позволяват отлагане. Европейският съюз си е поставил за задача да намали въглеродните емисии с 40% до 2030 г. Това би изисквало около 180 млрд. евро допълнително финансиране на година за развитие на възобновяемите източници на енергия и енергийна ефективност. Още повече пари ще са нужни за постигането на въглеродна неутралност до 2050 година.

Част от финансирането за проекти, свързани с климата и околната среда, идва от бюджета на ЕС. Например, за борба с промените в климата са заделени около 20% от бюджета на ЕС за 2019 г., който е в размер от 165,8 млрд. евро. Европейският парламент би искал делът на финансирането за климата в бюджета да се увеличи до 30%.

Частни инвестиции за "зелени" проекти

Публичните средства обаче няма да бъдат достатъчни, за да покрият нуждата от инвестиции в тази област, и затова ЕС работи за привличането на частни инвестиции. Чрез Европейския фонд за стратегически инвестиции и Европейската инвестиционна банка вече са мобилизирани милиарди евро. Делът на финансирането за проекти, свързани с климата, вероятно ще се увеличи в бъдеще.

ЕИБ вече играе важна роля, но в речта си пред парламента през юли бъдещият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви намерение да предложи превръщането на част от ЕИБ в банка за климата. Насочването на ЕИБ към финансиране на „зелени“ проекти беше тема на пленарен дебат в ЕП на 9 октомври.

Евроинституциите също така водят преговори по нови правила за устойчивите инвестиции, които ще служат като наръчник за инвеститори, компании и регулатори за това кои икономически дейности и инвестиции могат да бъдат смятани за екологосъобразни.

Търговията с емисии

Схемата за търговия с емисии на ЕС цели да намали въглеродните емисии на европейската индустрия. Взети заедно, страните от ЕС са на трето място в света по емисии на въглероден диоксид (след Китай и САЩ). В същото време те имат най-амбициозните цели в областта на климата: до 2030 г. Европейският съюз възнамерява да намали емисиите си от парникови газове с 40% спрямо нивата от 1990 година. 

Схемата за търговия с емисии бе създадена през 2005 г. като един от инструментите за постигане на тази цел. Тя е насочена към емисиите от промишлеността. Схемата задължава над 11 000 фабрики и електростанции в ЕС да притежават разрешително за всеки тон въглероден диоксид, който те емитират. Разрешителните се закупуват от компаниите на аукциони, като цената им се определя от търсенето и предлагането. Това създава финансов стимул за по-малко замърсяване: колкото по-малко замърсяваш, толкова по-малко трябва да плащаш.

 Част от разрешителните обаче се раздават безплатно, особено в сектори, в които съществува риск компаниите да изнесат производството си в други региони с по-ниски екологични изисквания.

 Защо е нужна реформа

 Вследствие на икономическата криза търсенето на разрешителни намаля, а предлагането остана непроменено. В резултат на пазара на емисии през 2013 г. имаше излишък от 2,1 млрд. разрешителни. Този излишък постепенно намалява, но в края на 2016 г. той все още се равняваше на 1,69 млрд. разрешителни. Наличието на голям излишък от разрешителни определя ниските им цени, а това означава, че компаниите, които се нуждаят от още разрешителни, могат да си ги набавят евтино вместо да инвестират в по-екологично производство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във