Банкеръ Daily

Свят

Брюксел има редкия шанс да усмири автократите в Будапеща и Варшава

На пръв поглед Орбан и Вучич са спечелили властта демократично, проблемът идва след като се проследят кампаниите им.

На парламентарните избори в неделя (3 април), унгарският премиер Виктор Орбан спечели смазваща победа над опозицията, която обединява шест партии. Сръбският президент и неговата Прогресивна партия също триумфираха на парламентарния вот, проведен същия ден. За ужас на чиновниците в Брюксел, които продължават да клатят глави в пълно недоумение и да гадаят откъде ще им дойдат новите "евроскептични" провокации. Вместо да се размърдат, да кажа "Баста" и да забранят на когото и да е да печели любовта на народа си с европейски пари.

На пръв поглед Орбан и Вучич печелят властта по демократичен начин, освен че наистина се радват на огромна обществена подкрепа. Дали благодарение на войнстващия им популизъм или заради щедрите до нереалност обещания - няма никакво значение. Защото фактът си е факт: сърбите и  унгарците преизбраха "диктаторите" си, въпреки съпротивата на Брюксел.

На втори план обаче скелетите в гардероб тутакси затракаха зловещо. като едното нищо, окуражен от четвъртата си поредна убедителна победа, Орбан може да се намеси във вреда на енергийните санкции срещу Русия и да засили позицията си в преговорите с Брюксел за размразяването на замразените европейски фондове. Вучич пък може да „забаламоса“ Брюксел, че продължава преговорите за членство и да се възползва от милиардите в еврофондовете, докато продължава да се сближава с Русия.

Играта на Орбан

Никой не се съмнява, че Орбан ще продължи да бойкотира санкциите срещу руския нефт и газ с аргумента, че те рушат унгарската икономика. По време на предизборната си кампания обаче той си вкара аматьорски автогол. Орбан, който е един от най-дълго управлявалите лидери в Европа, е най-популярен в по-малките градове и сред избирателите в селските райони, които подкрепят неговите традиционни християнски ценности и атаките срещу бежанци и гейове. Той е подкрепян и от хора, които се възползват от множеството данъчни облекчения и ценовите тавани на горивата и някои хранителни продукти. Тези цени обаче, които месеци наред бяха задържани изкуствено, сега ще трябва да бъдат освободени и да скочат до естествените им пазарни нива.

С инфлация от 8.3% през февруари, Орбан ще има трудната задача да отмени някои от мерките си, които помогнаха за укротяване на ценовия ръст в навечерието на парламентарния вот. Ще му се наложи да овладее и нарастващия бюджетен дефицит в момент, когато унгарската икономика ще забави ход заради прекъсванията на веригата за доставки в автомобилния сектор. Дори за опитен политик като него ще е трудно убеди милионите си поддръжници, че е съвсем нормално... цените да бъдат увеличени драстично. Според икономисти - синьото гориво и тока трябва да поскъпнат най-малко пет пъти. В противен случай правителството ще трябва да инжектира 4 млрд. евро в държавната енергийна група MVM, за да бъдат покрити реалните й загуби.

Съюзът Будапеща- Варшава взе да се пука

Притиснат до стената от реалната пазарна ситуация, унгарският премиер е готов за преговори с Брюксел на тема размразяване на парите от фонда за възстановяване от пандемията. Брюксел отказа да се разплати с Будапеща и Варшава, с аргумент, че  от години двете страни формират авторитарен съюз в своите атаки срещу демокрацията и върховенството на закона.

Унгария трябва да получи 7.2 млрд. евро стимули от фондовете на ЕС, предназначени да задействат икономическия растеж. Затова може би сега е моментът евроинстуциите да проявят твърдост и да настоят, че няма да има компромис – пари се дават срещу спазване на общите правила.

От друга страна Орбан е изправен и пред друго сериозно предизвикателство – да загуби верния си съюзник Полша. Вече се появи и пропукване в отношенията, когато унгарският премиер осъди руската война в Украйна, но отказа да подкрепи санкциите срещу режима в Кремъл и да допусне преминаването през унгарска територия на оръжие и военна техника за украинските сили. Тази позиция разгневи полският премиер Матеуш Моравецки, който настоява за най-тежките възможни санкции срещу Москва.

Освен това, Полша е държавата членка на ЕС, в която до момента са влезли най-много украински бежанци - почти 2.5 милиона души. Според мнозина политици в Брюксел това е добра причина ЕС да се въздържа от икономическите мерки срещу Варшава, въпреки отстъплението от принципите на демокрацията.

След последните срещи на европейските лидери се чу, че заради войната в Украйна Брюксел най-вероятно ще отложи незабавното задействане на своя механизъм за върховенство на закона. В сряда по обед обаче тази блага вест се превърна в най-обикновен слух: Европейската комисия информира унгарското правителство, че ще задейства регламента, обвързващ достъпа до европейско финансиране със спазването на върховенството на правото. Според принципите на механизма, ако се докаже системно неспазване на принципите за върховенство на правото, ощетяващи бюджета на ЕС, Комисията ще предложи отнемане или спиране на европейските средства, предназначени за Унгария.

Ако процедурата бъде задействана, Полша рискува да загуби 36 млрд. евро от Фонда за възстановяване и устойчивост, а Унгария – 7.2 млрд. евро. Освен това, двете държави рискуват да останат и без парите, предвидени за Програмен период' 2021-2027: Полша - 130 млрд. евро,  Унгария – 40 млрд. евро.

От два стола, та на земята 

Сръбският лидер Александър Вучич, който удължи десетилетното си управление, засега няма намерение да избере между традиционните си връзки с Русия и стремежите да се присъедини към Европейския съюз.

След изборната победа той обяви, че Сърбия ще продължи да балансира между ЕС и Русия и Китай и ще спазва военен неутралитет.  В обявяването на неутралитет, разбира се, няма нищо лошо, ако не беше фактът, че докато преговаряше с Брюксел и отваряше нови глави по схемата за присъединяване, той продължаваше да твърди, че е пръв приятел на Русия. Ясно е, че от кандидатите за членство се изисква да подкрепят външната политика на блока. Неутрална може да е Швейцария, която е извън политически съюзи. 

Освен това  по време на кампанията си Вучич някак "забрави" да обясни на избирателите защо преговаря с Брюксел, след като години наред контролираните от държавата сръбски медии описваха Европейския съюз като най-големия враг на Сърбия след САЩ. Ако им беше казал истината, най-вероятно крайният резултат от вота щеше да е доста по-различен...

Така че е крайно време Брюксел да тропне и по сръбската маса и да принуди Белград да отговори еднозначно на въпроса с кого иска да бъде - с развитите демокрации или с император Владимир П. (Путин или Първи - няма кой знае какво значение). 

Facebook logo
Бъдете с нас и във