Банкеръ Daily

Свят

Брюксел глоби Полша с 1 млн. евро на ден, да се готви Унгария

Полският премиер Матеуш Моравецки и унгарският му колега Виктор Орбан.

Години наред европейските "хулигани“ Полша и Унгария вярваха, че Брюксел само ги плаши, че ще ги санкционира - заради съдебната реформа, заради свободата на медиите, за отношението към мигрантите или правата на малцинствата. През седмицата обаче критичният връх най-после бе прехвърлен: Съдът на Европейския съюз наложи глоба на Полша в размер на 1 млн. евро на ден заради спорната съдебна реформа. Това е сигурен за знак, че Унгария ще е следващата.

 

Еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс заплаши през седмицата, че съвсем скоро Еврокомисията може да активира механизъм, чрез който да блокира "някои" плащания към Полша и Унгария както от основния бюджет на ЕС, така и от 750-милиардния възстановителен пакет. Кога обаче ще се случи това и при какви условия, по стар чиновнически обичай г-н Рейндерс не пожела да уточни. За сметка на това обаче Съдът на ЕС

наложи на Полша санкция от 1 млн. евро дневно,

заради отказа на Варшава да изпълни едно негово решение.

На 14 юли Съдът на ЕС нареди на Полша да замрази дейността на Дисциплинарната камара към полския Върховен съд по отношение на съдиите, защото нарушавала правото на ЕС като не гарантира безпристрастност и независимост. Създадена през 2018 г., камарата може да освободи всеки съдия или прокурор, което кара някои да се страхуват, че може да се използва за репресии срещу непокорни съдии, взели нелицеприятни за властта решения. Варшава не само не спази решението, но се нахвърли с обиди срещу Съда в Люксембург.

Евроинституциите и няколко от старите държави членки, начело с Нидерландия, пък са бесни на Варшава заради решението на полския Конституционен съд от 7 октомври, с което бе оспорено "едноличното господство" на европейското право над над националните законодателства. Съдът постанови, че някои разпоредби в европейските договори са несъвместими с полската конституция и затова те няма да бъдат прилагани в Полша. А Будапеща подкрепи Варшава и заяви, че "двете държави са заедно в борбата срещу извиването на ръце и диктата на Брюксел".

Будапеща и Варшава хич не се стреснаха 

Истината е, че Брюксел няма особено много варианти за противодействие.

Процедурите са дълги и тромави, а страните от блока трудно постигат съгласие. На срещата на лидерите на 21 и 22 октомври в крайна сметка не се случи нищо, въпреки настояването на нидерландския премиер Марк Рюте Полша и Унгария да си получат заслуженото. За Комисията е доста трудно да се справи с тази ситуация, защото хем вече има инструмент за действие - механизмът, който обвързва еврофондовете със зачитането на върховенството на закона, хем не може да го ползва. 

Още през март Полша и Унгария сезираха Съда на ЕС срещу новия бюджетен механизъм, приет през декември 2020 година. Обикновено съдът се произнася след година и половина, а мярката официално влиза в сила през януари 2022 година. Съгласно компромисната сделка от края на миналата година  Европейската комисия ще се въздържа от налагането й до произнасянето на Европейския съд по въпроса.

Комисията обаче направи каквото можа - не одобрени националните планове на Варшава и Будапеща, което е задължително условие за получаванео на парите за възстановяване. Чрез тази крачка ЕК хвърли дебела сянка над парите за "хулиганите" - 36 млрд. евро за Полша и , и на а възстановяване, а Унгария –  7.2 млрд. евро. Двете държави обаче не се стреснаха особено, напротив – станаха още по-непослушни.

На 25 октомври полският премиер Матеуш Моравецки заяви, че ако

Европейската комисия започне Третата световна война,

като не отпусне обещаните пари на Полша, той  ще защити правата на поляците с всякакви оръжия, които са на разположение. И... заяви, че ако иска да разреши кризата с върховенството на закона, Брюксел задължително трябва да се откаже от практиката да заплашва с правни и финансови санкции.

"Няма да се предадем, няма да се откажем от суверенитета си поради този натиск. Полша вече взема заеми от частните пазари, за да финансира своите инвестиционни планове за след пандемията. Ще оцеляваме до момента, в който получим парите си от ЕС", подчерта премиерът.

След като излезе решението на Съда на ЕС, полските власти изсипаха нова порция обиди срещу Брюксел. 

"Съдът на Европейския съюз напълно пренебрегва полската конституция и решенията на Конституционния съд. Той действа извън своята компетентност и злоупотребява с налагането на парични глоби и временни мерки.  Това е следващият етап от операция, целяща да отнеме правото на Полша да влияе върху устройството на своята държава. Това е узурпация и изнудване", коментира  заместник-министър на правосъдието Себастиан Калета в Туитър.

Не закъсня и реакцията на унгарския премиер Виктор Орбан. След среща с френската крайнодясна лидерка Марин льо Пен в Будапеща, Орбан обвини Брюксел, че от години

евроинституциите се опитват да разпънат на кръст

държавите членки, които искат реформи. Според Орбан ЕС се е фокусирал върху Полша и Унгария, вместо да се заеме с реалните проблеми. 

"Конкурентоспособността на ЕС намалява в световен мащаб, тъй като Съюзът не може да намери решение на миграционния натиск, нещо, което остава „отворена рана“ за блока и до днес. Ние дори не можем да се справим с бързо нарастващите цени на енергията в ЕС.Ние се противопоставяме на всяка форма на европейска "супердържава“ и затова се опитваме да се адаптираме към променящата се структура“, подчерта унгарският лидер.

Заиграването с болните теми, като миграцията и цените на тока, не са случайни, защото догодина Орбан го очакват тежки избори. Не случайно той продължава да обвинява Брюксел и Вашингтон, че се месят в унгарската политика. Преди няколко дни на митинг пред стотици хиляди привърженици в унгарската столица, Орбан заяви, че

ЕС, САЩ и милиардерът Джордж Сорос се опитват да го провалят

на изборите чрез парите и медиите си.

Според него обвиненията на Брюксел за свободата на медиите, върховенството на закона и правата на хомосексуалистите са скалъпени, защото битката на Унгария е друга - за силен и авторитетен Европейски съюз. "Брюксел се отнася с нас и с поляците, сякаш сме врагове. Време е в Брюксел да разберат, че дори комунистите не успяха да ни победят и сломят", заяви той.

Варшава и Будапеща са категорични, че не искат да разбиват Общността. Амбицията им е да иниицират качествени реформи, защото в този си вид Европейският съюз е неефективен и обслужва само по-богатите държави-членки. "Унгария ще бъде сред последните в ЕС, ако той някога престане да съществува", категоричен е Виктор Орбан. "Полексит е невъзможен", подкрепи го дистанционно най-влиятелният политик в Полша Ярослав Качински.

Facebook logo
Бъдете с нас и във