Банкеръ Daily

Свят

Брюксел е напът да изтърве Западните Балкани

S 250 72977a6f db80 45da 97dc 7b696d8bdece

Перспективата пред страните от Западните Балкани за присъединяване към Европейския съюз все повече избледнява. Блокът пък вече почти е загубил влиянието си там за сметка на други играчи в голямата политика. И ако евроинституциите не предприемат реални мерки да засилят присъствието си в тази част на Европа, скоро може да се окаже, че са допуснали поредния дипломатически провал. 

Министрите на външните работи на Евросъюза обсъдиха темата за Западните Балкани - Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора, Република Северна Македония и Албания, на 10 май. Целта бе да определят възможностите за подобряване на сътрудничеството с региона, който според тях е обременен от траен национализъм, слаба икономика и корупция. Съветът на министрите направи цялостен преглед на ситуацията и стигна до извода, че заради пандемията там са налице признаци на политическа дестабилизация, усложняване на социално-икономическата обстановка, забавяне на темпа на реформите, изостряне на националистическата реторика, засилване на влиянието на трети страни, които не споделят ценностите на общността. Въпреки тези констатации не бяха набелязани никакви мерки и дори не бе изработена обща позиция, което на практика обезсмисли планираната месеци наред среща. 

В същото време хората от региона са все по-разочаровани от неспособността на ЕС да разработи единна политика за присъединяване. Тази ситуация е добре дошла за съперниците на блока - Русия и Китай, които се настаниха трайно на Балканите чрез инвестиции в големи инфраструктурни проекти, доставката на ваксини и др. 

Впрочем правителствата на държавите членки рядко постигат съгласие дори по жизненоважни теми за съюза, като ярки примери за това са скандалите за дългосрочния бюджет и миграцията. В конкретния случай обаче всеки ден е важен и те не могат да си позволят отлагане. 

"ЕС не е в състояние да изработи съвместна позиция за присъединяването на страните от Западните Балкани", заяви полският външен министър Збигнев Рау след министерската среща и определи политиката на блока в тази насока като "анемична".

Кога Европа ще се научи да реагира навреме 

Появиха се и критики как Европейския съюз иска да е стратегически автономен играч на световната сцена и да е независим от Съединените щати, а не може да контролира дори разширяването си. А и за какво влияние и сътрудничество можем да говорим, след като например едва в началото на май започна да доставя ваксини за Западните Балкани. Доста след Русия и Китай. Ако хората от региона разчитаха само на ЕС, за да започнат кампаниите си за ваксинация, това можеше да им струва много животи. Те обаче явно вече са наясно с тромавите евроинституции, които имат ресурс имат и желание, но всичко се случва твърде бавно, а понякога и когато вече никой няма нужда от тяхната помощ. 

Друг повод за разочарование бе публикуването в средата на април на неофициален документ, който предлага прекрояване на границите на Западните Балкани на етнически принцип. Твърди се, че той е разработен от словенския премиер Янез Янша, но Янша категорично отрече да има нещо общо с него, а кабинетът на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел не можа да отрече получаването му и отказа коментар. Логично, страните от Западните Балкани очакваха силна реакция от Брюксел, която да ги успокои, само че такава не последва. Тя дойде като "след дъжд качулка", чак когато САЩ заявиха, че подкрепят териториалните граници и суверенитета на държавите от региона.

Междувременно хърватският външен министър Гордан Грлич - Радман посочи, че Евросъюзът трябва да засили участието си в Западните Балкани и да работи за по-съгласуван и стратегически отговор, като по този начин инвестира в стабилността и сигурността на Европа като цяло.

“ЕС трябва да започне преговорите за присъединяване с Албания и Северна Македония, но е необходимо да се справи и с други предизвикателства в региона, като реформи и наследството от войната в Сърбия, либерализацията на визовия режим с Косово и т.н.“, отбеляза Грлич -Радман преди срещата в Брюксел. 

България не е променила позицията си за Северна Македония

След въпросната среща бившият вече външен министър Екатерина Захариева пък каза, че започването на преговори за членство за Европейския съюз не е достатъчно, за да затвърдим геополитическата ориентация на Западните Балкани.

"Необходимо е държавите от региона да спазват критериите на ЕС и да изпълняват ефективно необходимите реформи, включително да прекратят финансираните дезинформационни кампании срещу страни-членки. Съгласна съм, че трябва да провеждаме дискусии по темата по-често, но за съжаление дискусиите ни преди четири години, когато България беше председател на Съвета на ЕС и настояваше за засилен ангажимент с държавите от региона, бяха същите, като днешната. Тогава нашите съседи отново посочваха за виновни други страни с желанието си да дадат оправдание за недостатъчното изпълнение на реформите", коментира Захариева.

Тя изтъкна, че България е сред най-активните и последователни привърженици на процеса на разширяване и ще продължи да бъде такъв. Според нея присъединяването на държавите от Западните Балкани ще увеличи стратегическата автономност на съюза, но само ако те уважават неговите основополагащи ценности.

Едно е ясно, със служебен кабинет или редовно правителство, нашата страна няма да се откаже от позицията си, докато не види промени в отношението на Скопие. 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във