Банкеръ Weekly

Свят

Британия е свободна, но не съвсем

За 11 месеца Обединеното кралство и ЕС ще трябва до договорят търговските си отношения

Поддръжниците на Брексит тържествуват
S 250 76d88e19 a7d7 488c 8547 757ce08b654e

Премиерът Борис Джонсън може да възхвалява колкото си иска момента, в който страната му е вече "свободна", но истината е далече по-сложна. Окончателните условия и цена тепърва трябва да бъдат определени.

Според гласуваното от британския парламент и Европарламента споразумение Великобритания ще влезе на 1 февруари в преходен период, който ще приключи на 31 декември и в който по отношение на търговията, регулациите и бюджета на ЕС

нищо няма да се промени.

През тези 11 месеца двете страни трябва да договорят ново търговско споразумение помежду си. Срокът е твърде кратък и представителите на Брюксел, начело с председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, не са убедени, че може да бъде спазен. Борис Джонсън се надява на свободна от мита и квоти търговия с общността, като в същото време Великобритания не е обвързана с европейските правила и стандарти – нещо, което партньорите му едва ли ще приемат.

Джонсън не бе склонен на удължаване на преходния период "при никакви обстоятелства". И при това положение вероятността кралството

да излезе от ЕС без споразумение

е реална. При такъв развой търговията през Ламанша ще се осъществява по правилата на Световната търговска организация, което едва ли ще облагодетелства Острова. Нещо повече, успехът на Джонсън в последния момент да осигури споразумение за излизането от съюза ще бъде заличен и на практика ще има твърд Брексит.

 


Единството на кралството


Излизането от Евросъюза ще подложи на изпитание единството на Великобритания, като даде храна на аргументите за независимост на Шотландия и усложни напрегнатата ситуация в Северна Ирландия. На шотландския референдум през 2014 г. мнозинството гласува за оставане в Обединеното кралство, но пък на вота за Брексит повечето гласове бяха против напускането на ЕС. Борис Джонсън обяви, че няма да позволи ново допитване, с аргумента, че такова се провежда "веднъж в рамките на поколение", но предвид коренната промяна в ситуацията, която Брексит ще донесе, аргументите му не звучат убедително.

Брексит ще прокара пукнатина и между Северна Ирландия и останалата част от кралството. Още от референдума през 2016-а основен проблем бе опазването на споразумението от Разпети петък, сложило край на насилието в областта, което гарантира отворена граница с Република Ирландия. Борис Джонсън отмени договорената от предшественичката си Тереза Мей "предпазна клауза", оставяща Северна Ирландия в икономическото пространство на Европейския съюз, но и той де факто се съгласи да се прокара митническа граница посред Ирландско море.

 

Министър-председателят и другите застъпници за Брексит неведнъж прокламираха виждането си за "Глобална Британия". Обрисуваха горда, гледаща напред страна, свободна от оковите на ЕС и способна отново да заеме самостоятелна роля на световната сцена. Въпросът е доколко тези надежди ще бъдат оправдани от реалността. На първо място, Великобритания постепенно губи статута на велика сила, въпреки че мобилизира ресурси за поддържане на амбициозна международна и отбранителна политика. Второ, не е сигурно дали откъсването й от Европа няма да я направи по-непривлекателен партньор за трети държави. Трето, след отхвърлянето на съюза за Великобритания няма да е лесно да стане център на нова международна коалиция, ако не броим проформа съществуващата Общност на нациите – бившата Британска общност, състояща се от бившите й колонии. И най-накрая, перспективите пред развитието на

"специалните отношения" със САЩ

са твърде мъгливи предвид досегашните сигнали отвъд океана за американските виждания за бъдещите търговски отношения. Не бива да се пропуска и обстоятелството, че при бъдещите преговори за търговско споразумение тежестта на Лондон пред Вашингтон рязко ще намалее след откъсването от останалите европейски страни. Дори и да е пресилено твърдението на бившия председател на Европейския съвет Доналд Туск, че след Брексит Великобритания ще стане "аутсайдер, играч от втора лига", перспективите пред нея далече не са безоблачни.

Остава, разбира се, възможността тя да запази стратегическата си връзка с напуснатия от нея ЕС, като подсили сътрудничеството в дипломацията, отбраната, сигурността и правосъдието. Изработването на механизмите обаче няма да е лесно, тъй като

Франция и Германия не биха желали

да предоставят на Великобритания, която е член на НАТО, но не и на ЕС, специален статут в европейската обща външна политика и политика за сигурност, както и в зараждащата се обща политика за отбрана. Не е ясно и как Лондон ще бъде включен в Европейския фонд за отбрана, в Европейската агенция за отбрана и в Постоянното структурирано сътрудничество (ПЕСКО) – "европейското НАТО". Дори въпросът дали Обединеното кралство ще запази достъпа си до базите данни на Евросъюза в областта на правосъдието и сигурността не е окончателно решен.

Същевременно страните от ЕС признават, че имат общи геополитически интереси с Великобритания – една от двете европейски държави заедно с Франция, които разполагат с ядрено оръжие и имат право на вето в Съвета за сигурност на ООН. Предвид тези обстоятелства шансовете Борис Джонсън да договори ново стратегическо партньорство с общността изглеждат добри. Но това няма да реши въпроса за бъдещите икономически отношения с нея, а времето за договарянето им е кът.

Facebook logo
Бъдете с нас и във