Банкеръ Daily

Свят

Брадавичеста свиня на най-старата пещерна рисунка в света

Археолозите откриха най-старата пещерна рисунка. Тя представлява изображение на диво прасе в естествен размер. Направена е преди най-малко 45 500 години в Индонезия.

Откритието е описано в списание Science Advances и доказва от кога е имало заселени хора в индонезийския регион. Автори на статията са ученият Максим Обер и докторантът Басран Бурхан от австралийския университет "Грифит".

Откритието им е направено на остров Сулавеси през 2017 г., в рамките на проучвания на австралийския университет, съвместно с индонезийските власти.

Пещерата Leang Tedongnge се намира в отдалечена долина, оградена от отвесни варовикови скали. Най-близкият път до нея се намира на около час ходене пеша.

Пещерата е достъпна само в сезона, когато няма дъждове, а през останалото време е пълна с вода. Местни хора – от общността буджис (bugis) признали пред австралийските учени, че те са първите чужденци, които влизат в пещерата.

Изображението на прасето в Сулавеси, приличащо на брадавичеста свиня, е с размери 136 см на 54 см. То е боядисано в тъмночервена охра. Космите на гърба му образуват „гребен“, около зурлата има чифт рогови образувания, подобни на брадавици, които са характерни за мъжките брадавически свине.

Над задните части на прасето има два отпечатъка от ръце. Освен това брадавичестата свиня сякаш е изправена пред две други прасета, чиито изображения са запазени само частично, но са доказателство, че е имало нарисуван цял разказ.

"Свинята наблюдава двубой или някакво взаимодействие между две други прасета", обяснява ученият Адам Брум.

Хората са ловували брадавичести прасета в Сулавеси в продължение на десетки хиляди години и те са присъствали в рисунките им - особено през ледниковия период.

Обер, който е специалист по датиране на скални изображения, е изследвал натрупания калцит върху рисунката, като е използвал изотоп на урана. Резултатът от проучването му е, че изображението е на 45 500 години.

„Художниците, нарисували свинята, са разполагали с нужните им материали, за да направят изображение, което да им хареса“ – смята Обер.

Той предполага, че това произведение на изкуството е дело на Хомо сапиенс, а не на вече изчезналия денисов праисторически човек (Denisovans), но все пак признава, че няма 100-процентна сигурност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във