Банкеръ Weekly

Свят

Босненските сърби надигат глава

Вечерта след гласуването

Босненските сърби отново вдигнаха шум около себе си и ако перспективата да се върне кървавата война от 90-те години не изглежда реална, повишаването на градусите в буреносния регион е налице. Като организира референдума за националния празник на Република Сръбска - сръбската част от Босна и Херцеговина, президентът й Милорад Додик тества реакцията както на централното правителство в Сараево, така и на международната общност. От нея ще зависят следващите му действия, които могат да включват и референдум за пълно отделяне от Босна.

Над 99% от избирателите подкрепиха запазването на националния празник на автономната област на 9 януари. На тази дата през 1992-ра босненските сърби обявиха независимост и започнаха война, която завърши през 1995-а и отне живота на над 100 000 души. Референдумът бе организиран като отговор на Конституционния съд на Босна, който обяви празника за неконституционен заради дискриминационния му характер и забрани и самия вот.

Откритото възправяне на Додик срещу решението на съда може да бъде обяснено с желанието му да се позиционира като националист. Неговата партия - Съюз на независимите социалдемократи, в момента е заела нишата на национализма в Република Сръбска и разчита на нагнетяването на етническото напрежение за по-добро представяне на предстоящите на 2 октомври местни избори. Главният й конкурент - Сръбският демократичен съюз, участва в управляващата коалиция в босненската столица Сараево и Додик възнамерява да капитализира този факт в неин ущърб, като предизвика напрежение между сърбите и централното правителство.

Плановете на Додик обаче вероятно се простират по-далече от предстоящите избори и провелият се референдум ще е само крачка към постигането им. Допитването на практика показа, че органите на централната власт на Босна нямат власт над Република Сръбска. Върховният представител на международната общност в Босна и Херцеговина Валентин Инцко призова към отмяна на референдума и после осъди провеждането му, но не спомена за възможни бъдещи мерки. Това може да означава, че същата тази общност предпочита да остави на Сараево да се справя с проблема, макар че де юре тя има големи правомощия, включително и да свали Додик от поста му.

Не е без значение и фонът, на който се развиват събитията - нарастващата вълна от референдуми в Европа. Дори допитването сред сърбите да не е било законно, те си казаха категорично думата и всеки, който се опита да задейства механизми срещу решението им, ще трябва да е много внимателен. За пример може да служи подходът на испанското правителство към сепаратистките настроения в Каталуния, като споменът за тамошната гражданска война е далеч по-отдавнашен.

"Няма да има война, никой няма да унищожи Република Сръбска", каза Бакир Изетбегович, представителят на мюсюлманите в босненското тричленно председателство. Той обаче заяви, че организаторите на референдума ще бъдат съдени и стигна дотам, че сравни Додик с Муамар Кадафи. Сърбинът веднага се възползва от думите му (за които Изетбегович обяви, че са грешка) и обяви, че няма да се яви пред прокуратурата в Сараево, защото не се чувства в безопасност - намеквайки за участта на либийския диктатор.

Както изглежда, и международната реакция, и тази на босненското правителство оставят всичко в ръцете на Милорад Додик.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във