Банкеръ Weekly

Свят

Бюджетни неволи тресат Брюксел

Забавянето на финансовата рамка за 2021- 2027 г. ще доведе до криза

S 250 189c15b6 78d5 43c3 be86 f515d733e911

Европейският съюз разполага с 960 млрд. евро за 2014-2020 година. Малко над 1,1 трилиона евро или 1.1 % от БВП на страните членки - такова беше предложението на Еврокомисията за новия бюджет. Тогава обаче Зелената сделка и изискването държави като България и Полша, например, да преминат към друг вид енергия, още не беше на дневен ред. А и Великобритания не бе напуснала общността. Така че на 20 февруари държавните ръководители ще търсят съгласие по темата.

Ако срещата на върха не успее, последиците могат да бъдат сериозни. Затова и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел свика лидерите на европейските страни в Брюксел в опит за намиране на обща позиция, която ще стане отправна точка за Съвета в преговорите с Европейския парламент и Комисията. 

Комисарите представиха първоначалния проект на бюджета през май 2018-а. Парламентът прие своята позиция през ноември същата година, а след проведените двустранни дискусии с държавните ръководители през последните седмици, Шарл Мишел представи становището на оглавяваната от него институция на 14 февруари, което ще е основа на преговорите на срещата на върха. Междувременно то вече бе подложено на критики от водещи евродепутати.

Времето е пари

Ако Европейският съветът за пореден път не успее да излезе с обща позиция, това може да повлияе неблагоприятно на много европейски програми, които би следвало да започнат да предоставят финансиране на граждани и фирми от 1 януари 2021-а. По този начин около 1 млн. млади европейци няма да могат да се възползват от програмата „Еразъм +“ за обучение в чужбина. Около 5 000 работни места за научни изследователи биха били загубени ‒ това са 3-4% от изследователските позиции в Европа. Други 7 000 работни места също ще са заплашени, а около 100 000 проекта в области като енергийна ефективност, здравеопазване и бизнес няма да започнат навреме. От средства ще се нуждаят и новите инициативи като Зеления пакт, който трябва да спомогне за постигането на целта Европа да е с нулеви нетни въглеродни емисии. Както е известно, въпросната трансформация на икономиката е необходимо да се случи по начин, който да създаде възможности за растеж, работни места и социално равенство.

Сегашният бюджет (за периода 2014 ‒ 2020 г.) бе приет с шест месеца закъснение и това се отрази негативно на много програми в държавите членки.

Не става въпрос само за числа

, За гръцкото правителство например бе трудно да използва европейско финансиране за подобряване на условията за приемане на бежанци - когато настъпи миграционната криза през 2015-а, нямаше готови бежански центрове. Швеция и Австрия също не получиха финансова подкрепа от съюза, за да се справят с притока на хора по балканския маршрут. Провалиха се и между 25 000 и 30 000 стажове на студенти или преподаватели по програмата „Еразъм +“, планирани за 2014-а.

На пленарната сесия миналата седмица председателят на Европарламента Давид Сасоли подчерта, че не е достатъчно Европейският съвет само да приеме позиция ‒ предложението трябва да бъде и амбициозно, за да подобри живота на хората в бъдеще.

"Това не са само абстрактни числа, те имат реални последици за живота на всички европейци“, каза Давид Сасоли, давайки за пример големите инвестиции, които са нужни, за да се превърне Европа в първия климатично неутрален континент. По думите му "един добре финансиран бюджет на ЕС е в интерес на всички европейци и на всички държави членки“.

Откъде идват порите

Дългосрочният бюджет има сложна система на източници на финансиране. Тя включва: директни вноски от членуващите в общността страни; вносни мита за стоките, които влизат в границите на съюза от трети държави; глоби, налагани на компании, нарушаващи европейските правилата за честна конкуренция.

Една нова, по-проста система би следвало да осигури повече източници на доходи. Според евродепутатите  допълнителни пари могат да дойдат от новото корпоративно облагане (включително от облагането на гигантите в дигиталния сектор), от търговията с емисии и данък върху пластмасовите отпадъци. Всичко това може да намали директните вноски на държавите членки.

Европейският парламент възнамерява да реформа и начина на финансиране на бюджета, така че той да стане достатъчно прозрачен и разбираем за гражданите.

Положението към момента

На този етап депутатите и Еврокомисията изчакват предложението на Европейския съвет за размера и разпределението на средствата в дългосрочния бюджет. След това трите институции ще започнат преговори. Надеждите са, че страните-членки ще постигнат споразумение в Съвета в първите месеци на годината. Скептиците обаче не изключват варианта преговорите да се проточат до края на годината. 

 

 

Дългосрочният бюджет на Европейския съюз (Многогодишната финансова рамка) определя тавана на средствата, които общността може да изразходва за период от поне пет години в различни области (последните бюджети са седемгодишни). Той помага на милиони студенти, на хиляди учени, на градове, региони, предприятия и неправителствени организации. Допринася за осигуряването на по-здравословна и по-безопасна храна, по-чиста околна среда и по-голяма сигурност на външните граници на ЕС.

Предложението как трябва да изглежда следващият бюджет се прави от Европейската комисия. То се използва за основа на преговорите между Европарламента и Европейския съвет, представляващ държавите членки. Окончателното споразумение изисква одобрението на Парламента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във