Банкеръ Weekly

Свят

Бюджет няма, но условията за харчене са налице

Преговорите за дългосрочния бюджет на Европейския съюз 2021-2027 г. зациклиха.
S 250 6babe8aa 16ff 43c6 a4ff 8d93b949391a

Преговорите за дългосрочния бюджет на Европейския съюз 2021-2027 г. зациклиха, точно когато европейските институции трябваше да покажат най-голяма решителност и подкрепа. Пандемията постави на изпитание не само икономиките на държавите членки, но и политическата воля на централната власт.

 

Европарламентът иска още 39 млрд. евро, за да развива екополитики, цифровизация и подкрепа за младежта, а националните правителства не са склонни да отпуснат нито цент повече. Преди броени дни Съветът на ЕС също втвърди позицията си и каза "Не“ на допълнителните средства за 15-те програми, за които евродепутатите настояват. Остават по-малко от два месеца до края на годината, а изход от задънената улица не се вижда.

Най-големият проблем е, че

ударените най-тежко от пандемията

страни като Италия и Испания, както и по-бедните източноевропейски страни, разчитат на парите от спасителния план да съживят икономиките си. Някой от тях дори вече знаят как ще ги похарчат.

От друга страна, протакането на бюджетните процедури от институциите е деморализиращо и подронва доверието в тях. Досега подкрепата се изразяваше само с обещания за "големите пари“, "голямата солидарност“ и "вярвайте ни, ние работим за вас“. Кухи обещания, с които си служат обикновено българските политици. 

През юли европейските лидери се споразумяха за исторически бюджет и

пакет от 1.82 трлн. евро

за възстановяване от коронавируса.

Докато държавите членки обаче успеят да подготвят националните си планове - за да отговорят на условията за реформи - желанието за компромиси по високите етажи на властта в Брюксел се изпари.

Безизходицата в преговорите между Парламента, Комисията и Съвета придоби трагични измерения, след като френският евродепутат Пиер Ларутуру обяви гладна стачка срещу намеренията за драстично орязване на парите за здравеопазване, изследвания и климатични промени. Той заяви, че гладуването му преследва още една цел -

ЕС да въведе данък върху финансовите пазари.

"Целта ми не е да умра, а да избегна милиони смъртни случаи. Ако няма финансиране, няма споразумение“, заяви Ларутуру.

Евродепутатът подчерта, че колегите му искат окончателен график за въвеждане на данък върху финансовите транзакции. Според него тази мярка ще донесе приходи в размер на 50 млрд. евро годишно. Пари, които ще стигнат за всички програми.

Междувременно, преговорният екип на Европарламента направи предложение за консенсус по критичния въпрос за начина, по който да се пресмятат разходите за общия дълг в дългосрочния бюджет. Съветът обаче твърдо го отхвърли. Тогава Парламентът се съгласи разходите за новия дълг да бъдат поети от бюджета на Съюза, но смята, че те трябва да се отчитат извън строгите тавани на многогодишната финансова рамка. Според експерти от институцията, когато след 2027 г. започне изплащането на главницата на дълга за възстановяване -

повече от 15 млрд. евро годишно,

бюджетът на Съюза, такъв какъвто го познаваме, ще престане да съществува.

"През 2021-2027 г. пресмятането на разходите за инструмента за възстановяване „Next Generation EU“ извън таваните на общия бюджет, щеше да освободи 12.9 млрд. евро, които биха могли да бъдат включени в рамките на бюджетните тавани за допълване на разходите за водещите програми, както поиска Парламентът“, обясниха преговарящите.

Докато евродепутатите прогнозират какво ще се случи през 2027 г., Европейската конфедерация на профсъюзите предупреди, че броят на безработните в общността може да се удвои и да достигне 30 милиона души. В момента безработни в ЕС са 15.6 милиона - с 1.7 милиона повече, отколкото са били в началото на кризата с COVID през март.

"Съществува голям риск десетките милиони работници, които са отстранени от работа и се възползват от различните правителствени мерки за защита, да останат безработни, ако разликата между спешните мерки и плащанията по плана за възстановяване не бъде преодоляна чрез подходящи мерки за подкрепа на работниците и фирмите“, предупреди генералният секретар на конфедерацията Лука Визентини в писмо до социалните и финансовите министри от блока.

Наскоро евродепутатите от комисиите по бюджети и икономически и парични въпроси приеха обновената програма на ЕС за

подкрепа на инвестициите и гарантиране на достъп до финансиране.

Тя ще бъде насочена към справяне с пазарните неуспехи, неоптималните инвестиции и инвестиционната разлика в целевите сектори за периода 2021- 2027 година.

Фондът InvestEU има за цел да осигурява подкрепа на инвеститорите от ЕС чрез интегриране и опростяване на финансирането, използвайки единна схема за бюджетна гаранция.

Този фонд ще обедини различните финансови инструменти на ЕС, които са налични в момента, включително Европейския фонд за стратегически инвестиции и Механизма за свързване на Европа. Така ще бъде разширен моделът на "Плана Юнкер" (т.е. използване на гаранции от бюджета на ЕС за привличане на други инвеститори).

Въпреки многобройните инициативи за справяне със ситуацията, в Европейският съюз все още има значителна разлика в нивата на инвестициите. Затова фондът InvestEU (част от пакета за дългосрочния бюджет) има за цел да се справи с този проблем.

Очакванията са, че европейската гаранция от около 91.8 млрд. евро ще мобилизира над 1.2 трлн. евро допълнителни инвестиции в целия ЕС, които ще бъдат разпределени по ключовите политики на Общността.


Без върховенство на закона няма еврофондове


За разлика от бюджета, върховенството на закона успя да премине през ситото на дребнавите отношения между институциите. На 5 ноември Германското председателство и Европейският парламент съобщиха, че са постигнали предварително съгласие за задължително обвързване на бъдещите разходи от общия бюджет със състоянието на върховенството на закона.

Преговарящите подчертаха, че това условие ще позволи бюджетът на ЕС да бъде защитен от недобросъвестни ползватели. Новата мярка обхваща всички бюджетни разходи и се предвижда да бъде прилагана не само в случаи на корупция и измами, а и при незачитане на основните ценности на общността. В документа е отбелязано, че страните са длъжни да следват ценностите на зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и правата на човека, включително на малцинствата.

Само ден по-рано българското правителството прие план за реформи в отговор на критичния доклад за върховенството на закона, публикуван от Европейската комисия през септември.

Планът на кабинета обхваща мерки, които засягат изпълнителната, съдебната власт и независимите контролни органи. Реформите са условно разделени в четири "стълба" (по подобие на плана на Томислав Дончев за икономическо възстановяване от пандемията). Според експерти този план е доста труден за изпълнение, но пък е отговорил на всички критики на Брюксел.

Facebook logo
Бъдете с нас и във