Банкеръ Daily

Свят

"Бийтълс" печелят Грами за най-добър албум на годината със Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band

Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band (на български приблизително: "Оркестърът на Клуба на самотните сърца на сержант Пепър") е осмият студиен албум на „Бийтълс“, издаден на 1 юни 1967 г.

На днешния ден през 1968 г. Бийтълс печелят награда Грами за най-добър албум на годината със Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band.

Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band ("Оркестърът на Клуба на самотните сърца на сержант Пепър") е осмият студиен албум на „Бийтълс“, издаден на 1 юни 1967 от звукозаписната компания „Парлофон“. През 1962 година главният й мениджър Джордж Мартин подписва с изгряващата нова група от Ливърпул – „Бийтълс“, и така „Парлофон Рекърдс“ се превръща в една от най-известните и престижни звукозаписни компании през 1960-те години.

Всички песни в албума, с изключение на Within You Without You са на Ленън\Маккартни, а Within You Without You е на Джордж Харисън.  На втората страна на първите произведени плочи се чува 15-херцов звук, който трябвало да събуди интереса на слушащите кучета.

Освободили се от напрежението на четиригодишния период на непрекъснати турнета, „Бийтълс“ възприемат все по-експериментален подход със записването на Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band, започнало в края на ноември 1966 година. Според инженера Джеф Емерик записите на албума отнемат над 700 часа. Той си спомня настояването на групата „всичко в „Sgt. Pepper“ да бъде различно. Музикалната усложненост на записите, постигната с относително примитивна четирипистова звукозаписна техника, удивлява тогавашните музиканти. Сред музикалните критици одобрението на албума е практически всеобщо.

„Sgt. Pepper“ е първият широко известен поп или рок албум, включващ пълните текстове на песните, отпечатани на задната страна на обложката. Тези текстове стават предмет на критически анализ, например в края на 1967 година албумът е анализиран от американския професор и литературен критик Ричард Пойриър, който отбелязва, че студентите му „слушат музиката на групата със степен на ангажираност, на която той, като преподавател по литература, може само да завижда“. Пойриър идентифицира явление, което описва като „смесена алюзивност“.

Усложнената обложка на албума също привлича значителен интерес и изследвания. Колажът по дизайн на поп арт художниците Питър Блейк и Ян Хауърт показва „Бийтълс“ като измислената група, описана в заглавната песен на албума, застанали пред тълпа от известни личности. Дебелите мустаци на членовете на групата отразяват засилващото се влияние на хипи стила, а културният историк Джонатан Харис описва техните „ярко оцветени пародии на военни униформи“ като съзнателна „антиавторитарна и антисистемна“ демонстрация. През 2003 година списание „Ролинг Стоун“ класира албума на първо място сред 500-те най-велики албума на всички времена.

Албумът Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band забързва промяната в поп-музиката, която е започнала през 1966 година. Издаването на албума е важно събитие както за изкуството, така и от комерсиална гледна точка. До този момент почти няма албуми, които да са продуцирани с толкова голям бюджет. Освен това Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band се вписва в „Лятото на любовта“ с психеделичната си музика.

Любовно лято (The Summer of Love) е фраза, отнасяща се до лятото на 1967 година, когато около 100 000 млади хора, основно хипита, се събират в Сан Франциско, създавайки безпрецедентен феномен на културен и политически бунт. Хипитата се събират и в други градове като Ню Йорк, Лос Анжелис, Атланта, Чикаго и по цяла Европа. Но Сан Франциско се превръща в епицентър на хипи революцията - място за музика, наркотици, сексуална освободеност, политическо несъгласие и независимо творчество. Това събитие става определящо за 60-те години на миналия век и засилва популярността на хипи движението.  

Песента „Сан Франциско“, изпълнявана от Скот Макензи, се превръща в символ на Любовно лято и хит номер едно в Англия и Ирландия. Песента започва с думите „Ако отиваш в Сан Франциско, не забравяй да сложиш цвете в косите си...„ (If you're going to San Francisco be sure to wear some flowers in your hair...).

Психеделичната музика е музикален жанр, за който няма строга дефиниция. Тази музика често е вдъхновена от действието на психоактивни вещества като канабис, псилоцибин, мескалин и най-вече ЛСД. Някои от известните групи, които са имали психеделични периоди, са Дорс, Пинк Флойд, Лед цепелин, Бийтэълс, Бийч Бойс, Грейтфул Дед, The Jimi Hendrix Experience, Ху, Джанис Джоплин, Ролинг Ктоунс и други. Психеделичната музика обхваща различни стилове, като психеделичен фолк, психеделичен рок, психеделичен поп, психеделичен соул.

Facebook logo
Бъдете с нас и във