Банкеръ Weekly

Свят

Берлин роди "Меркрон"

"Германия ще благоденства в дългосрочен план само ако Европа благоденства, а Европа ще благоденства само ако има силна Франция." С тези думи германската канцлерка Ангела Меркел увери френския президент Еманюел Макрон по време на посещението му в Берлин в готовността си за сътрудничество.

Едва ли би могло да има по-добър международен дебют за новия стопанин на Елисейския дворец само ден след встъпването му в длъжност на 14 май. С визитата си в германската столица той изпрати ясен сигнал, че е готов да даде нов тласък на европейската интеграция чрез засилването на френско-германските отношения.

Срещата даде началото на очакваното от мнозина ребалансиране на европейското лидерство, при което Франция застава редом до Германия в момент, когато Великобритания излиза от Европейския съюз. Като оставим настрана обаче взаимните уверения в добронамереност, конкретните мерки, по които в Берлин двамата лидери се разбраха, бяха по-скоро краткосрочни - от типа на подобряването на баланса в търговията в ЕС, обща система за предоставяне на убежища, общи инвестиции. Това оставя отворен въпроса за големите общи действия, които ще изискват преодоляване на редица препятствия.

Самата Меркел демонстрира благосклонност към предложенията на френския президент, но в Германия още отсега се усеща сериозна съпротива срещу някои от идеите му, и по-специално за общия финансов министър и общия бюджет на еврозоната. В тази връзка някои германски медии вече зададоха въпроса колко ще струва на германския данъкоплатец победата на Макрон на френските президентски избори.

Макар и в силни позиции след скорошното си избиране, и самият французин демонстрира предпазливост към някои от червените линии, които германците не биха допуснали да бъдат прекрачвани - като емитирането на общи облигации на еврозоната, с които да бъде откупен дългът на членуващите в нея страни. Той потвърди и решителността си да проведе смели икономически реформи във Франция, които да я направят по-конкурентоспособна.

Макрон обеща да бъде "искрен, прям и конструктивен партньор" на Германия и ако успее да убеди Меркел да бъдат възобновени редовните срещи без предварителен сценарий между френските и германските лидери, каквито редовно се провеждаха в миналото, това може да даде тласък на приемането на общи стъпки към реформирането на ЕС, отбелязват от "Политико". Подобно взаимодействие ще е от решаващо значение, тъй като френско-германското сътрудничество, което се развиваше на равна нога по времето на Аденауер и Дьо Гол, Хелмут Шмит и Жискар д'Естен, Кол и Митеран, изгуби силата си в годините след края на Студената война, донякъде и заради нарушения баланс между двете държави след обединението на Германия.

Необходимостта от засилване на партньорството в този момент е продиктувана не само от британското напускане на Евросъюза, но и от заплахата от "нова Ялта", по аналогия с договореностите от края на Втората световна война, когато Съединените щати и Съветският съюз си поделят Европа на сфери на влияние. Терминът идва от бившия френски евродепутат Жан-Луи Бурланж, който в интервю за "Монд" определя Ялтенското споразумение на XXI  век като сделка на "руско-американката двойка, която не крие враждебността си към съюза между европейците и тяхната независимост". Според коментатора от "Ню Йорк таймс" Роджър Коен американският президент Доналд Тръмп досега оставя впечатлението, че се отнася благосклонно с диктаторите, но трудно общува с европейски демократични лидери като Ангела Меркел. Това създава усещането за вакуум в лидерството на свободния свят и защитата на ценностите му, чието запълване няма да е по силите само на Меркел, без ефективно партньорство с френския президент.

И във Франция, и в Германия предстоят парламентарни избори - съответно през юни и септември. Прогнозите дават сериозни шансове за победа както на движението на Макрон "Република, напред!", така и на християндемократите на Меркел. Това ще даде на двамата възможността да започнат така необходимите реформи на Европейския съюз в области като сигурността и финансите. Първият тест за реалното им взаимодействие ще е през юли, когато ще се проведе първото съвместно заседание на правителствата на двете страни, в чийто дневен ред влизат въпросите за икономиката и отбраната.

На срещата в Берлин обаче Меркел и Макрон, наричани вече от някои медии "Меркрон", обявиха по-мащабни планове - че ще търсят обществена подкрепа за преразглеждане на договорите за ЕС, ако това е необходимо за заздравяване на еврозоната. Тук е и първата клопка за новия френски президент - ако по време на първия му мандат в Елисейския дворец бъде проведен референдум за промяната на договорите, това ще даде шанс на евроскептиците на Льо Пен да потърсят реванш за неуспеха си на президентските избори. Евентуален техен успех би могъл да има същия ефект, като проведения от Матео Ренци неуспешен референдум за конституционни промени в Италия, след който Ренци си подаде оставката. При подобен развой във Франция и Макрон би могъл да срещне сериозни проблеми.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във