Банкеръ Weekly

Свят

Бели 166.7 млрд. евро планира Европа за предстоящите черни дни

За всеобщо наше притеснение няма да се дават пари на корумпираните държави

S 250 b928fd3a d93c 41d2 8d15 30675806c69f

По всичко личи, че цената на последствията от епидемията ще надхвърли и най-смелите ни представи. Евроинституциите са наясно с прогнозите на икономистите за дълбока рецесия през 2021 г. и затова залагат на рекордни бюджети и нови механизми за контрол на средствата.  Новото е, че отпускането на парите ще бъде обвързано с върховенството на закона и реформи. 

 

След като от шест месеца дългосрочният бюджет на общността за 2021-2027-а буксува, Европейската комисия съсредоточи усилията си върху финансовата рамка за 2021 г., която ще бъде изцяло фокусирана върху възстановяването. Комисията предложи рекордни разходи за този период в размер на 166.7 млрд. евро поети задължения (- 9.7 % в сравнение с 2020-та) и на 163.5 млрд. евро плащания (+ 0.8 % спрямо 2020-та). Предвижда се отпускането на още 211 млрд. евро безвъзмездни средства, както и на близо 133 млрд. евро - под формата на заеми по линия на Плана за възстановяване на Урсула фон дер Лайен. За сравнение, бюджетът на Евросъюза за тази година

възлиза на "скромните" 172.5 млрд. евро. 

Ако се осъществят тези намерения, ще бъдат мобилизирани значителни инвестиции, които ще послужат за преодоляване на непосредствените икономически и социални последици от пандемията, за устойчиво възстановяване и защита, за създаване на работни места. Важно е да се отбележи също така, че това е първият бюджет, който не предвижда вноски и плащания от Обединеното кралство, след като Лондон напусна съюза на 29 февруари.

Най-скъпите програми

Разбира се, обърнато е повече внимание на онези сфери, които са от значение за по-бързото възстановяване. Например програмата „Цифрова Европа“ и киберотбраната получават 1.34 млрд. евро. Три млрд. евро са за високоефективна транспортна инфраструктура, 575 млн. евро - за  единния пазар, 163.2 млн. евро - за подкрепа на сътрудничеството в сферата на данъчното облагане и митниците.

Програмата „Еразъм+“ ще се финансира с 2.89 млрд. евро , а 1.1 млрд. евро са предвидени за решаване на проблемите с мигрантите.

Сред най-скъпите пера е селскостопанската политика  - 55.2 млрд. евро, а 1.9 млрд. евро ще бъдат отпуснати за предприсъединителна помощ, включително за  Западните Балкани. 

На „Хоризонт Европа“ за 2021-а се предлагат 17.3 млрд. евро. Сумата трябва да помогне за увеличаване на научните и иновационни дейности, свързани със здравето и климата. 

В същото време Европарламентът настоява за повече пари за социални дейности и по-конкретно за предприемането на радикални мерки за омекотяване на шока в сферата на заетостта. Въпросните мерки включват милиардни субсидии за заплати, подпомагане на доходите и удължаване на схемите за обезщетения при безработица. 

Проблемът е, че ако трите фактора в общността - комисия, парламент и национални правителства, не успеят да се договорят за параметрите на бюджета за 2021-а  и него ще го сполети съдбата на дългосрочния, който едва ли ще бъде приет до края на сегашната година. 

Пари срещу върховенство на закона 

Заради кризата евроинституциите отвориха щедро портфейла и големият въпрос за България сега е доколко ще спрат злоупотребите с евросредства у нас и ще започнат ли най-накрая властите да спазват стриктно условията за разпределяне на европейските парите? Ужасно трудна работа за българските управници, само че някак ще трябва да проумеят, че тъповатите балкански номера този път няма да минат. Специално Европейската комисия дълго се заканваше, но на 29 юни официално обяви, че през септември ще представи първите доклади по общото наблюдение за върховенството на закона в общността. 

"Подготовката напредва. Предвижда се докладите да бъдат обвързани с достъпа до средства от бюджета на Европейския съюз. Комисията ще предложи при установяване на недостатъци по отношение на върховенство на закона да се спират или ограничават средствата, отпускани на страните от общия бюджет", обяви еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс. Той настоя решенията в тази насока да се приемат от Съвета на ЕС

с обратно квалифицирано мнозинство,

т.е. за отхвърляне да бъдат необходими гласовете на 55% от държавите, представляващи 65 на сто от европейското население.

"Новият механизъм ще бъде предпазно средство срещу корупцията, в защита на свободата на медиите и за надзор на работата на националните институции", допълни  Рейндерс. По думите му данните за докладите ще се събират от разнообразни източници, но оценките ще бъдат правени единствено от комисията.

В тази връзка евродепутатът Радан Кънев коментира, че днешното състояние на медийната свобода у нас, политическата корупция и политизацията на прокуратурата

пряко застрашават шансовете на България

да получи подкрепа и инвестиции от възстановителния фонд на Евросъюза. 

"Докладът ще е по въпроси, свързани с борбата с корупцията, свободата на медиите и плурализма, и междуинституционалните спирачки и баланси. Ако функционирането им е заплашено поради дефицит на върховенството на закона, Брюксел ще има правомощията да замрази, намали или ограничи европейските фондове пропорционално", изтъква Кънев. 

 

 


 200 млн. евро за средния бизнес


Европейската комисия одобри държавна помощ в размер на 200 млн. лв. в подкрепа на средните предприятия в България, засегнати от кризата с коронавируса. 

Европейският фонд за регионално развитие ще осигури съфинансиране от 87 млн. евро под формата на директна безвъзмездна помощ, като едно предприятие ще може да получи до 75 000 евро по тази линия.

От помощта ще могат да се възползват всички фирми с изключение на занимаващите се с първична продукция и обработка на земеделски продукти, рибарство, аквакултури, както и от горския, финансовия и хазартния сектор.

Очакванията са от мярката да се възползват около 1500 дружества, а помощта ще им бъде предоставена преди 31 декември.

Това е поредният финансов инструмент за възстановяване на бизнеса. По схемата 60/40 досега са платени 114.7 млн. лв., с които е запазена заетостта на около 150 000 души. Вече се отпускат пари и по програмата за подкрепа на микро- и малки предприятия. По нея те могат да разчитат на между 3000 и 10 000 лв. безвъзмездна помощ. 

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във