Банкеръ Daily

Свят

Байдън отбеляза прилични първи сто дни

Сн. АФП

На 30 април американският президент Джо Байдън навършва сто дни от влизането си в Белия дом. От десетилетия този срок се е утвърдил като база за оценяване на дейността на новите президенти на Съединените щати.

В първите си сто дни новите президенти се опитват да превърнат обещанията от предизборните си кампании в бързи законодателни успехи, да обуздаят назряващи или вече настъпили кризи, да се разграничат от предшествениците си и да зададат почерка на управлението си за следващите четири години – като в същото време избягват грешки, които биха могли да ги препънат още на старта.

Ако се съди по мащаба на кризите, пред които е изправен, и политическото противопоставяне, което среща, Джо Байдън изглежда се справя прилично в три важни направления – ускоряването на ваксинационния процес, приемането на Плана за възстановяване от коронакризата и завръщането на Съединените щати в борбата за овладяване на климатичните промени.

Когато Байдън влезе в Белия дом, в САЩ се поставяха средно по 700-800 хил. ваксини на ден, а днес са над три милиона. В момента близо половината от населението на страната над 16-годишна възраст е получило поне по една доза, като това е в сила за 80% от хората в напреднала възраст.

Предложеният от новия президент Американски спасителен план представлява

законопроект за 1,9 трилиона долара,

чието предназначение е както осигуряването на допълнителни средства за борба с пандемията, така и подпомагане на икономиката срещу предизвиканата от нея рецесия. В него е включена помощ за щатски и местни власти, увеличени помощи за безработица, помощи за образование, данъчни облекчения за семейства с деца, подпомагане с жилища.

Малко президенти са успели през първите си сто дни за прокарат нещо толкова значимо като помощния пакет, коментира политологът Джон Питни. "Една дума сумира всичко: нормалността", изтъква той и отбелязва, че сега "можем да си позволим да не следим новините ден или два, без да се притесняваме, че ще изпуснем някой скандал или някой шантав президентски туит".

Експерти отбелязват, че засилването на процеса на имунизация щеше да е налице, независимо кой е президент, но също и че Байдън има конкретни заслуги. Сред тях е оказаният натиск върху производителите на ваксини да увеличат продукцията си, осигуряването на федерална подкрепа за пунктовете за ваксиниране и осигуряването на достъп до ваксина в радиус от пет мили до почти всеки жител на САЩ.

Байдън отбеляза успех и по отношение на здравното осигуряване. Важен елемент от спасителния му план за 1,9 трилиона е изискването никой да не бъде принуден да харчи повече от 8,5 на сто от доходите си за здравно осигуряване, което според експерти е сред най-значимите изменения по отношения на достъпността на частното здравно осигуряване от "Обамакеър" насам.

Подпомагането на семействата и бизнесите, съчетано със засиленото ваксиниране, се очаква да доведат до

икономически растеж от 7 на сто

за тази година, който ще е най-високият от 1984-а насам. Той ще дойде след свиването на икономиката с 3,5% за миналата година, което е най-лошото за последните 74 години.

През март работните места са се увеличили с един милион, след около 380 хиляди през февруари. Очаква се тенденцията да се засили, след като търговията се върне в нормалното си русло и хората отново започнат да ползват различни услуги извън къщи. Все още обаче разликата в заетостта с месеците отпреди пандемията е голяма и особено силно се усеща в развлекателната и хотелиерската индустрия, където намират работа много хора с по-ниска квалификация. Засега заетите са все още с 8,5 милиона по-малко, отколкото през февруари 2020-а.

По отношение на външната политика Байдън се оказа неочаквано твърд спрямо основните съперници на САЩ. Той наложи санкции на Москва в отговор на намесата й в президентските избори през 2020-а и мощна кибератака, зад която се смята, че стоят руски хакери – и стигна дотам, че нарече руския президент Владимир Путин "убиец".

Байдън все още не е отменил наложените от Тръмп санкции срещу Иран и е поставил условие пред Техеран първо да се върне към ограниченията върху ядрената си програма.

Новият президент запази и наложените от Тръмп мита за китайски стоки, позволи на американски дипломати да посетят Тайван и засили натиска над Китай заради отношението към уйгурите в китайската провинция Синдзян и смазването на демократичните протести в Хонконг. Действията му показват, че в политическите кръгове в САЩ, независимо дали от Демократическата или Републиканската партия, цари

консенсус по отношение на китайската заплаха

От друга страна, Байдън сложи край на изключителната задушевност в отношенията със Саудитска Арабия от времето на Тръмп и се дистанцира от престолонаследника на кралството и фактически негов управник – принц Мохамед бин Салман. Въпреки риска да подложи на още по-сериозни изпитания обтегнатите отношения с Турция, той призна и избиването на арменци в Османската империя през 1915-а за геноцид. Наблюдава се и сериозно охлаждане на отношенията с дългогодишния израелски лидер Бенямин Нетаняху.

Байдън бързо върна САЩ в Парижкото споразумение за климата от 2015-а, откъдето Тръмп изтегли страната си, и ангажира правителството си с изпълнение на програмата за нулеви въглеродни емисии в американската икономика до 2050-а. Администрацията му отиде дори по-далече от тази на Барак Обама, поемайки ангажимента да намали наполовина парниковите емисии спрямо нивото от 2005-а – двойно по-висока цел, от поставената от Обама.

За постигането на тази цел Байдън представи план за инвестиции в инфраструктурата на стойност 2 трилиона долара, включващи милиарди за електрически автомобили и зелена енергия, които ще създадат милиони добре платени работни места.

Facebook logo
Бъдете с нас и във