Банкеръ Weekly

Свят

Азия обърна гръб на САЩ

Китай и още 14 страни подписаха най-голямото търговско споразумение в света

Споразумението за РВИП бе подписано по интернет
S 250 27d00c12 3471 471d 8d74 7aa07f2f3db6

Китай и още 14 страни от азиатско-тихоокеанския район подписаха най-голямото регионално споразумение за свободна търговия, сключвано в човешката история. Непоследователната политика на Съединените щати за региона по време на управлението на президента Доналд Тръмп доведе до това, че верни американски съюзници символично "обърнаха гръб" на САЩ. Следващата администрация начело с Джо Байдън ще трябва да положи сериозни усилия, за да си върне изгубените позиции.

Подписаното на 15 ноември чрез видеоконферентна връзка Регионално всеобхватно икономическо партньорство (РВИП) включва държави с общо население от 2,2 милиарда души и 30 на сто от световния БВП. Сред подписалите го са Австралия, Китай, Япония, Южна Корея, Нова Зеландия, както и десетте членки на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН). Целта на споразумението е намаляване на търговските бариери, а вече се очертава и кой ще спечели от него и кой – не.

Според някои наблюдатели сделката е повече символична, отколкото с реален ефект, но всички са единодушни, че е явен

знак за нарасналата мощ на Китай

и отслабването на американското влияние в тази част на света. Забележително е, че дори Япония, Южна Корея и Австралия се споразумяха с Китай – вероятно и поради липса на алтернативи.

Подписването на РВИП също подсказва, че за администрацията на Байдън ще е значително по-трудно да обърне следвания от Тръмп в продължение на четири години курс на поставяне на "Америка на първо място" и отказ от мултилатерализъм, отколкото някои се надяваха. Търговското споразумение свързва икономиките на подписалите го страни с тази на Китай и с течение на времето може да ги вкара все по-навътре в китайската икономическа и политическа орбита.

РВИП предвижда сваляне или елиминиране на тарифите върху редица стоки и услуги, макар че прекият ефект от споразумението, което на практика представлява продължаване на сега съществуващите междудържавни споразумение за свободна търговия в региона, ще е ограничен. Експерти изтъкват, че

една от най-големите ползи за подписалите го

ще са т.нар. правила за произход, които ще улеснят компаниите да организират вериги за доставки през няколко страни. Фирмите ще могат да произвеждат стоки и да ги продават с един-единствен сертификат за произход, което ще облекчи бюрократичния товар за тях. Това пък означава, че за Съединените щати и другите държави, които не са част от споразумението, ще е по-трудно да конкурират местните производители.

Големият отсъстващ от сделката е Индия. Първоначално и тя участваше в преговорите, но в края на 2019-а се оттегли, обезпокоена от наплива на евтини вносни стоки. Оттеглянето й съвпадна и с рязкото изостряне на нейните отношения с Китай, съпроводено от погранични сблъсъци – успоредно с демонстративното сближаване между премиера й Нарендра Моди и Доналд Тръмп. Така или иначе решението й предизвика тревога у някои от другите подписали страни, че по този начин Китай ще придобие прекалено голяма едностранна тежест.

РВИП е и първият мултилатерален търговски договор с участието на Китай, първото двустранно споразумение за намаляване на митата между Китай и Япония. Пак за първи път Китай, Япония и Южна Корея са част от общ пакт за свободна търговия.

Значението на споразумението за Съединените щати

може да бъде разбрано, ако бъде погледнато през призмата на друга голяма търговска сделка, която така и не се осъществи – Транстихоокеанското партньорство (ТПП). То беше част от замисления от администрацията на предишния американски президент Барак Обама "завой" към Азия и беше планирано като инструмент за балансиране на засилващото се китайско влияние чрез подобряване на икономическото сътрудничество между САЩ и регионалните им съюзници. ТПП включваше и редица регулации за околната среда, човешките права, интелектуалната собственост и пазара на труда, които трябваше да подпомогнат американската конкурентоспособност. Създателите му се надяваха, че ако достатъчно голям брой от водещите китайски търговски партньори се включат в него, Китай също ще се види принуден да се присъедини – и да се съобрази с налаганите стандарти.

В кандидатпрезидентската си кампания през 2016-а обаче Тръмп

издигна като свое главно обещание

изтеглянето на страната си от ТПП, представяйки го като поредното споразумение за свободна търговия, отнемащо работни места от американците и прехвърлящо ги в чужбина. Още в първия си работен ден в Белия дом той оттегли САЩ от него. После то се трансформира във Всестранното и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство, включващо 11 държави, сред които Япония, Канада и Австралия. Но без решаващото американско присъствие нямаше какво да накара и Китай да се присъедини.

В РВИП за разлика от ТПП липсват детайлни клаузи, свързани с околната среда и пазара на труда. Резултатът е, че сега Съединените щати разполагат с по-малко лостове, с които да повлияят на Китай, така че да приведе търговските си и икономически практики в съответствие с американските стандарти за пазар на труда, околна среда, интелектуална собственост.

В свое изявление на другия ден сред подписването на РВИП, на 16 ноември, Американската търговска камара изтъкна, че е обезпокоена от неучастието на САЩ в засилващата се икономическа интеграция в азиатско-тихоокеанския район и отбеляза, че според прогнозите на МВФ се очаква регионът да реализира среден растеж от 5% през 2021-ва.

За Съединените щати обаче може да се окаже трудно

да се отърсят от изолационистката външна политика

на Тръмп. Внезапният пълен отказ от ТПП подкопа доверието в САЩ като търговски партньор и вероятно ще направи и завръщането им в региона по-трудно.

"Дори да можех да сключа при този американски президент сделка, от която всеки е печеливш, как мога да знам, че тя ще остане и при следващия президент? Ако САЩ толкова лесно се отмятат от ангажиментите си, биха могли да го направят и в бъдеще", коментира пред "Тайм" Дебра Елмс, съоснователка на Азиатския търговски център в Сингапур.

Засега Джо Байдън не е дал ясни индикации дали ще се опита да присъедини страната си към обновения вариант на ТПП, но според експерти именно РВИП ще накара следващата администрация на САЩ отново да се ангажира в региона. Създаването на РВИП оставя малък избор пред новия американски президент.

Facebook logo
Бъдете с нас и във