Банкеръ Weekly

Свят

Азиатският уклон на Путин

Руският президент Владимир Путин (вляво) и турският му колега Реджеп Ердоган на съвместната пресконференция в Анкара на 1 декември

Еднодневната визита на руския президент Владимир Путин в Турция на 1 декември се превърна в основна тема на седмицата. Не само защото бе повишена в ранг - от "работна" в "държавна", и разговорите се водеха в огромния нов луксозен дворец на турския президент Реджеп Таип Ердоган в Анкара, в който единственият високопоставен чуждестранен гостенин дотогава бе папа Франциск. А и заради "бомбата", която хвърли Путин, че Москва прекратява изграждането на газопровода "Южен поток".

Случайно или не, посещението на Путин съвпадна с датата, на която Турция пое председателството на Г-20 за първи път в историята на групата на най-мощните световни икономики - събитие, което Анкара приема като огромна възможност да демонстрира статуса си на икономическа и политическа сила под управлението на президента Ердоган. В тази връзка на пресконференция в турската столица вицепремиерът Али Бабаджан заяви, че по време на своето председателство "Турция ще запълни пропастта между напредналите и слаборазвитите икономики, за да се пребори със световното неравенство". Той допълни, че ще включи бедните държави в процеса на вземане на решения. Турция поема председателството на Г-20 от Австралия, а Китай се подготвя да я смени през 2016-а. Председателството на Г-20 е "утешителна награда" след неуспелия опит на Анкара да си осигури място в Съвета за сигурност на ООН през октомври.

Доста по-значим е успехът на южната ни съседка от срещата с руската делегация, в която бяха включени десет министри. Двете страни постигнаха съгласие по няколко ключови въпроса. Първо, те се договориха да водят заедно битката срещу терористичната групировка "Ислямска държава" в Сирия, въпреки че запазиха различията си за управлението на сирийския президент Башар ал-Асад. И докато Путин твърдеше, че изборите през лятото са показали колко голяма е подкрепата на сирийците за Ал-Асад, Ердоган опонираше, че по правило всички лидери, дошли на власт след преврат, получават голям процент от вота на избирателите, точно както това се е случило и в Египет.

На второ място, Москва се съгласи да намали цената на газовите доставки за Турция с 6% от 1 януари 2015-а, да продължи да увеличава ценовата отстъпка със задълбочаване на сътрудничеството между партньорите в бъдеще, както и да повиши капацитета на газопровода "Син поток" от сегашните 24 млрд. куб. м през 2013-а на 30 млрд. куб. м през тази зима. Подписан бе и меморандум за разбирателство за строеж на газова връзка до турската граница с Гърция вместо "Южен поток". Според президента Путин "това означава, че руското синьо гориво ще достига до другите световни пазари под формата на втечнен газ. и че Европейският съюз няма повече да печели от руския газ". Руският държавен глава добавил, че който иска руско гориво, ще го купува с посредничеството на Турция. Извън газовите доставки Русия има амбиции да изгради и турския ядрен сектор, като първият етап ще е атомна електроцентрала на площадката в Аккьой, която ще строи "Росатом". По отношение на икономическите връзки пък Ердоган се стреми да утрои търговския обмен с руската страна от 33 млрд. щ. долара през 2013-а на 100 млрд. долара до 2023-а. Около 25 млрд. долара е руският износ за Турция срещу малко повече от 7 млрд. долара турски експорт за Русия. Тази огромна разлика ще може да се стопи чрез засилване на връзките в много сфери, включително създаването на съвместна транспортна инфраструктура и работа в областта на високите технологии и туризма.

На трето място, Русия демонстрира готовност да гарантира етническите и културни права на кримските татари. Турция е против присъединяването на Крим към Русия и държи на целостта на Украйна, но в името на икономическия си интерес избягва открита конфронтация с руснаците на тази тема. В Крим в момента живеят около 280 хил. татари, което представлява 13% от населението на полуострова. Путин вече декларира, че езикът им ще бъде признат за официален на територията на Крим и обеща да подобри условията им на живот - все неща, които са останали нерешени досега. 

Турция не е единствената важна дестинация за Москва. В опит да избегне надвисналата рецесия над Русия от санкциите на Запада и падащите цени на суровия петрол Путин ще се опита да засили енергийните отношения на страната с Индия, когато на 11 декември пристигне в Ню Делхи за среща с премиера Нарендра Моди. Сътрудничеството ще е изгодно и за Моди, който се бори да изпълни предизборното си обещание да стимулира икономическия подем и да не позволи на Москва да се сближи прекалено с Пекин. Делхи проучва възможността за изграждането на газопровод за 40 млрд. щ. долара, по който синьото гориво да достига до Индия. Индийското правителство е похарчило миналата година 143 млрд. щ. долара за внос на суров петрол и се опитва да разнообрази доставките, като купува повече нефт от Русия и Латинска Америка като защита срещу геополитически рискове. Путин и Моди вероятно ще обсъдят и сътрудничеството в областта на атомната енергия и космическите изследвания и ще присъстват на конференция за диамантите и скъпоценните камъни в Делхи. Индийският премиер е поканил руския президент да посети и атомната електроцентрала "Куданкулам" в южния щат Тамил Наду, съобщава Индийската информационна агенция. 

В момента икономическите връзки между Индия и Русия са ограничени до голяма степен в областта на оръжейните доставки и дори те са намалели чувствително през последните няколко десетилетия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във