Банкеръ Daily

Свят

Атомът се завръща на бял кон

Енергийната криза ще възроди ядрената енергетика

"Преоткриване на атома", пише зад гърба на Макрон (АФП)

Отхвърляна и заклеймявана в Европа от десетилетия, атомната енергия извървя своя път през пустинята, за да се върне в целия си блясък. Тежката енергийна криза, обхванала континента, въоръжи със солидни аргументи привържениците на използването й – от Франция до България.

Франция, България, Румъния, Чехия, Финландия, Словакия, Хърватия, Словения, Полша и Унгария излязоха с обща декларация в нейна подкрепа. Атомната енергия допринася по решителен начин за независимостта на нашите източници за производство на енергия и електричество, се казва в нея. На фона на екстремното поскъпване на природния газ те изтъкнаха, че тя защитава европейските потребители от нестабилността на цените и трябва да бъде включена в списъка на благоприятните за климата и околната среда енергийни източници, което ще й позволи "зелено" финансиране.

Часове след публикуването на декларацията пък българският служебен премиер Стефан Янев заяви, че работна група ще създаде стратегия за устойчиво развитие на енергийната база на България в следващите десетилетия, в която трябва да бъдат включени и ядрени мощности.

Изглежда, че

настоящата енергийна ситуация вече отменя въпроса "дали"

и оставя на дневен ред единствено въпроса "кога и как". И докато за България той е далече от отговор, водещите ядрени страни в ЕС вече са взели решенията си.

Два дни след оповестяването на декларацията на десетте държави в ЕС френският президент Еманюел Макрон съобщи, че страната му ще инвестира един милиард евро в развитието на ядрената енергетика до края на това десетилетие. Това ще стане чрез разработване на ново поколение малки модулни реактори, чието изграждане е по-евтино от това на конвенционалните ядрени централи и смятано за по-безопасно от 58-те реактора, с които Франция вече разполага.

"Късметлии сме в производството на енергия, особено електрическа, защото страната ни вече разполага с инсталации за ядрена енергетика", каза френският държавен глава в реч на 12 октомври, в която обяви пътна карта "Франция 2030", предвиждаща декарбонизация и модернизация на френската индустрия и инвестиции на стойност 30 милиарда евро.

Франция е уникална в света

по това, че добива около 70 на сто от електроенергията си от ядрени централи. Единствено САЩ произвеждат повече ядрена енергия, но при пет пъти по-голямо население. Китай произвежда приблизително същото количество, но при 20 пъти повече жители.

Във френската политика от години има разногласия по този въпрос, като представителите на левицата настояват за повече инвестиции във възобновяеми енергийни източници, докато десницата подкрепя ядрената индустрия. Обикновените французи също са разделени, показват проучванията на общественото мнение.

Нерадостната съдба на германска АЕЦ

Темата предизвикваше напрежение и между Макрон и най-близкия му партньор в Евросъюза, германската канцлерка Ангела Меркел, която реши да сложи край на ядрената енергетика в страната си след тежката авария във Фукушима през 2011 година.

Днес обаче решението на Макрон да се държи здраво за атомните централи

изглежда и разумно, и навременно.

Европа навлиза в студения сезон с огромен скок на цените на енергията и недостиг на природен газ – през тази година цената му се вдигна с 400 процента. Германската индустрия съобщава за огромно повишаване на себестойността на продукцията й, а в понеделник британската стоманодобивна промишленост предупреди, че скокът в цената на електричеството може да накара британски заводи временно да спрат производство. За разлика от тях ядреният капацитет на Франция опази 66-милионното й население от енергийния шок, обхванал целия континент.

"Глупаво е да се отказваш от атомната енергия, когато имаш налична база", коментира Андре Льозекрюг-Пиетри, инвеститор и основател на Общата европейска инициатива за преломни технологии – базирана в Париж организация, която финансира иновативни проекти в 29 страни. Въглеродните емисии се увеличават, недостигът на ресурси се засилва, а

цената за затваряне на ядрени реактори е безумна,

коментира той след речта на Макрон.

Според енергийни експерти решението на Германия да се откаже от ядрената енергетика е довело до нарастване на въглеродните емисии на страната, докато Франция ги държи под контрол. От всички развити икономики Франция има най-ниски емисии благодарение на ядрената енергетика, заяви неотдавна в интервю за "Файненшъл таймс" директорът на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол. Един киловат енергия, произведена във Франция, има шест пъти по-малък въглероден отпечатък от еквивалента си в Германия, отбеляза Бирол.

Планът на Макрон съдържа още един ключов елемент –

износ на малки модулни реактори.

Френският президент обяви, че страната му ще предлага мини реактори на държави, търсещи нови нисковъглеродни енергоизточници в стремежа си да постигнат целите си за нулев въглероден отпечатък. "Започнахме да развиваме малките модулни реактори след Съединените щати, но не сме закъснели и се надяваме да ги предлагаме от 2030 година нататък", каза пред "Фигаро" Рено Красу, който отговаря за развитието на мобилните реактори във френския енергиен гигант Е Де Еф.

Макар че изявленията на Макрон звучат впечатляващо, изпълнението им няма да е лесно предвид механизмите на ЕС. Проблемът до голяма степен се свежда до класификацията на енергията и до отговора на въпроса кое може да се смята за възобновяем източник. За защитниците на атома начело с Франция ядрената енергия трябва да бъде приета като "зелена" и да отговаря на същите критерии за инвестиции като другите възобновяеми източници. През април обаче Европейската комисия включи в критериите си за чисти проекти хидроенергията, дотогава изключена заради вредите, които нанася на околната среда, но ядрената енергия остава под въпрос.

Facebook logo
Бъдете с нас и във