Банкеръ Weekly

Свят

Армения изгуби, Русия победи

С конфликта в Нагорни Карабах е приключено, може би завинаги

Никой в Армения вече не иска Пашинян
S 250 586366b8 f48e 4734 8995 e5345e90fed5

Армения изгуби войната в Нагорни Карабах. Условията, при които премиерът Никол Пашинян подписа примирието, са тежки, унизителни. А победителите са много – Азербайджан и президентът му Илхам Алиев, Турция и нейният лидер Реджеп Ердоган, опозицията в Армения. Но най-доволен от резултата би трябвало да е руският президент Владимир Путин, който отново е незаобиколим фактор в региона.

Според условието на примирието Азербайджан запазва контрола на всички заети от него територии в Нагорни Карабах. Като се почне с историческия и стратегически град Шуша – разположен на пътя, свързващ Степанакерт, столицата на самопровъзгласилата се република, с Ереван. И се стигне до онези райони извън анклава, които бяха окупирани от арменските сили през 90-те години и осигуряваха връзка между него и Армения.

На практика Нагорни Карабах остава заобиколен от всички страни от азербайджански територии като единствената връзка с Армения е т. нар. Лачински коридор.

За гарантиране на спазването на примирието ще отговаря руски контингент от 1960 военни с 90 бронирани машини и 380 единици техника, разположен по фронтовата линия. Те ще осигуряват и връзка между анклава и Армения по Лачинския коридор. Мандатът им ще е за пет години, като автоматично ще се подновява.

Армения се задължава да осигури през своята територия и безпрепятствена връзка с азерския анклав Нахичеван, разположен по границата й с Иран. Върховният комисариат за бежанците на ООН пък ще има грижата

да върне обратно по родните им места азерите,

изселени от арменските сили през 90-те години.

Условията на примирието - определено от Пашинян като "болезнено", а от азербайджанския президент Илхам Алиев – като арменска "капитулация" - се оказаха непоносими за много хора в Армения и разгневени тълпи заляха улиците на Ереван, щурмуваха сградите на парламента и правителството. Самият Пашинян се оплака, че от резиденцията му липсвали компютър, часовник, парфюм, шофьорска книжка и други предмети.

И докато арменският премиер оплаква откраднатите си вещи, а вероятно и тъжния край на политическата си кариера, руснаците има от какво да са доволни.

На първо място, споразумението за прекратяване на огъня е

главно заслуга на Москва 

Дългогодишният и в крайна сметка неуспешен посредник в конфликта – Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, председателствана от Русия, Съединените щати и Франция – по никакъв начин не е спомената в споразумението. Според изявления на висши руски представители това "по никакъв начин не дезавуира усилията на Минската група", но фактът е, че нейната роля, както и на западните държави в стратегическия за Русия регион, приключи.

Голямата награда за руския президент обаче ще е "главата" на Пашинян. Дошъл на власт в Ереван през 2018-а след протести, при които беше свалено московското протеже Серж Саркисян, арменският премиер не бе гледан с добро око от Москва. Критичен към прекалената зависимост на Армения от Русия, той бе обвиняван от руските медии в "русофобия", прозападен уклон и дори във връзки с фондацията на Сорос. Съдебните дела, които арменската страна водеше срещу "Газпром" и опериращия на арменска територия клон на Руските държавни железници, също не допринасяха за разведряване на отношенията между Москва и Ереван. Както БАНКЕРЪ писа след началото на азерската офанзива, единственият начин Пашинян да оцелее политически бе, като се опита да се справи сам, без руска помощ.

Той не успя. Затова и руснаците сега

броят дните до свалянето му от властта.

Арменският министър председател може да подаде оставка в най-скоро време, прогнозира Константин Затулин, заместник-председател на комитета на руската Държавна дума по въпросите на Общността на независимите държави и връзките със съотечествениците. "Действащият премиер е в много сложно положение - отбеляза той. - Дните му като ръководител на страната са практически преброени. От победител и популярна фигура в годините на "Кадифената революция" Пашинян се превърна в много непопулярна фигура".

Като потвърждение на думите на Затулин дойде и изказването на Едуард Агаджанян, началника на кабинета на Пашинян, по повод арестите след нощта на безредици в Ереван: "Ако е необходимо, сегашната власт ще се оттегли, ще бъде избрано ново правителство, но екипът ни не може да допусне опити за държавен преврат".

Турция има от какво да е доволна 

В някои медии се появиха коментари, че сключеното споразумение било удар по позициите на Русия в Кавказ, понеже вкарвало Турция в региона, но това не е точно така. Първоначалните информации, че в осигуряването на мира ще участват и турски мироопазващи сили, се оказа невярна. След споразумението за примирие се предвижда да бъде установен съвместен турско-руски мироподдържащ център. Той ще следи за изпълнението на графика за изтегляне и за евентуални нарушения на примирието. В мониторинга активна роля ще изпълняват турски специалисти и турски безпилотни самолети. Военни няма да бъдат изпращани и турската страна ще отговаря единствено за контрола в командния център. Това означава, че главната роля в конфликтната зона остава за Русия, докато тази на Турция ще е по-скоро поддържаща. Но и това сякаш е достатъчно на президента Реджеп Ердоган – както за влиянието му в Азербайджан, така и в собствената му страна, където няма да е изненадващо, ако пред името му добавят "Гази" – "Победител" – прозвище, с което са се кичели османски султани и пълководци.

Не бива да забравяме също, че Ердоган ще е доволен и от факта, че

гласът на западните сили САЩ и Франция

няма да се чува повече в региона.

Що се отнася до Азербайджан, появиха се мнения, че сключените договорености не са напълно удовлетворителни за него. Турски медии заговориха за "руска пречка пред победата". Според тях победата на Азербайджан била "половинчата", тъй като Баку не е установил контрол над цялата територия на Нагорни Карабах. Дали обаче азербайджанският президент действително има за какво да съжалява? По-скоро не. Той изми срама от лицето на нацията си и до края на живота му това ще е неговият велик актив. Реално погледнато, за Азербайджан планинските територии, които остават извън контрола му, не представляват интерес. Ако азерската армия бе окупирала населените изцяло с арменци земи, това дори можеше да се окаже негатив за Баку и източник за по-нататъшни проблеми.

Сега Армения е двойно унизена – веднъж от военното поражение и още един път – от това, че сигурността й вече няма да е в нейни ръце, за нея ще отговаря Русия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във