Банкеръ Daily

Отношенията между Турция и ЕС:

Анкара не иска, на Брюксел не му стиска

Ердоган смекчи тона - спешно се нуждае от Евросъюза

Колкото и да им се иска, евроинституциите не могат да наложат по-строги икономически санкции на Турция, дори президентът Реджеп Ердоган да продължи с провокациите. Откакто се договори с новата президентска администрация в Съединените щати за взимане на координирани решения, Брюксел трябва да се съобразява и с позицията на Джо Байдън. А той настоява за стратегически подход към Анкара, защото категорично не желае да тласне партньора си в НАТО в ръцете на Русия.

 

Външната политика на САЩ, както и съпротивата на няколко държави от блока, сред които и България, за предприемането на по-сурови мерки срещу Турция, са основните причини Европейският съюз да заложи в отношенията си с тази страна на добрия стар метод на "моркова и тоягата". Брюксел предлага модернизиране на споразумението с нея за митническия съюз, визови облекчения и още милиарди евро за мигрантите. Ако това не помогне -  санкции. 

Тази "мека дипломация" обаче подразни някои евродепутати, най-вече от социалистите. Те предлагат

турската кандидатура за ЕС да бъде спряна

официално, ако Анкара продължи по своя "автократичен път". Аргументите им са ограничаването на основните свободи в югоизточната ни съседка, излизането й от Истанбулската конвенция, създаденото напрежение в Източното Средиземноморие - заради териториални спорове с Гърция и Кипър, нейното "провокативно държане" към евроинституциите.

Е, в един момент Ердоган посмекчи тона и дори предложи приятелство на един от най-големите си врагове - френският президент Еманюел Макрон, който бе заявил, че ислямът трябва се реформира. Въпросът е достатъчно ли е това?

В доклад, приет от комисията по външни работи на Европейския парламент, депутатите посочват, че отношенията между съюза и Турция са достигнали “исторически ниска точка“ най-вече заради липсата на политическа воля у турските власти за провеждането на реформите, одобрени в процеса на присъединяване към ЕС, неспазването на върховенството на закона и основните човешки права. Тяхното предложение е държавите членки да заемат твърда позиция спрямо Турция, защото заради нерешителността им блокът изглежда слаб. 

Те са загрижени и за продължаващото масово преследване на хора, включително на журналисти, правозащитници и политически противници.

“Съветът на ЕС е длъжен да отстоява нашите ценности. Това не е работа само на Европарламента, а на всяка европейска институция. Що се отнася до връзките с Турция, е необходимо Съветът да въведе като условие за подписването на каквото и да е споразумение спазването на демократичните принципи“, казва например евродепутатът - социалист Начо Санчес Амор. 

В парламента обаче признават, че независимо от мащабните политически репресии в страната съществува силно и активно гражданско общество и евроинституциите трябва да продължат да го подкрепят финансово. 

Възможно ли е споразумение за свободна търговия?

Турската икономика се е свила значително заради пандемията, затова Ердоган търси подкрепа от Евросъюза, за който отдавна говори с неуважение. Изглежда сериозно го стресна статистиката, отчитаща инфлация от 14.97% на годишна база през януари, което е най-високото ниво в югоизточната ни съседка през последните 17 месеца. Отново е в криза и турската лира. Сривът й дойде в резултат на икономическата политика на президента, възприемана от финансовите пазари като екстремна. След като през март Ердоган уволни шефа на Централната банка Наджи Агбал заради вдигането на основната лихва от 17 на19 процента, той създаде ново напрежение на пазарите като обяви, че Турция се намирала в битка срещу тройна злина - инфлацията, лихвите и обменните курсове.

При създалата се ситуация Реджеп Ердоган се надява на съживяване на търговските отношения с ЕС и то в близко бъдеще. Една от възможностите е модернизирането на двустранното споразумение за митнически съюз. Въпросният политически документ беше подписан през 1995 г., когато всички все още вярваха, че рано или късно Турция ще стане пълноправен член на общността. И модернизирането му сега ще има смисъл, само ако Брюксел и Анкара преодолеят политическите си разногласия.

"Да не забравяме, че турската икономика се намира в изключително сложна криза. Извън Европейския съюз няма алтернатива за устойчивото й стабилизиране. Половината от турската търговия е със Съюза. Най-важните чуждестранни инвеститори в Турция са от Германия, Нидерландия и Италия. Енергийната инфраструктура е тясно свързана с Европа. Така че, ако Турция търси други алтернативи, икономиката й ще пострада още повече", коментира проф. Ердал Ялчън, икономист от университета в Констанц.

Проблемът е, че външнополитическият курс на Анкара, например действията в Либия и Сирия, трудно могат да се съвместят с митнически съюз с ЕС, който предполага политическа интеграция. Според експерти тази цел е трудно постижима, затова би било по-реалистично двете страни да се фокусират върху съгласуването на споразумение за свободна търговия. Европейската комисия изглежда добронамерена за това, така че след преговори в следващите два-три месеца може да се стигне до някаква договорка. После обаче ще дойдат проблемите -  последната дума ще има Европейският парламент, а той категорично ще настоява Анкара да зачита върховенството на закона. 

Фон дер Лайен няма да прости за "Дивангейт"

На съвместен пленарен дебат на 26 април с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и председателя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен евродепутатите направиха оценка на резултатите от неотдавнашното посещение на двамата в турската столица. Тогава, по време на официалната среща, Фон дер Лайен беше оставена без стол, докато Шарл Мишел и Реджеп Ердоган седяха и се снимаха. Както е известно, скандалът беше наречен "Дивангейт". 

По време на дебата Шарл Мишел отново изрази своето съжаление и се извини на "Комисията и всички засегнати“, като заяви, че обстоятелствата са го довели до убеждението, че е трябвало да възприеме различно поведение.

Членовете на Европарламента единодушно осъдиха инцидента, като голямото мнозинство от тях изразиха своята солидарност с Урсула фон дер Лайен. Повечето оратори остро разкритикуваха решението на Турция да напусне Истанбулската конвенция, докато други подчертаха, че посещението там е трябвало "да изпрати послание за сила, а вместо това то е показало слабост и разделение".

Общо е становището, че ако Европа желае да засили сътрудничеството си с тази страна, следва да го прави само по пропорционален начин. Ще бъде направено обаче всичко възможно Анкара да си получи милиардите за мигрантите. Турция е приела почти 4 милиона бежанци, от които приблизително 3.6 милиона са сирийци, с ясното съзнание, че темата за миграцията ужасява Стария континент и може да изпокара държавите от блока. Така че бежанците бяха и ще си останат един от най-сериозните козове на Реджеп Ердоган.

Facebook logo
Бъдете с нас и във