Банкеръ Daily

Свят

Амбициозният план на Макрон за Европа

По-малко приказки, повече действие – това е планът на френския президент Еманюел Макрон за 2020 г., пише "Политико".

Френският президент прекара последните две години в подреждане на фигурите си върху шахматната дъска. Сега, след стъпването в длъжност на новата Еврокомисия, той иска да се захване със самата работа – да измъкне Европа от политическия застой, парализиращ я на световната сцена.

"Президентът вече представи концепцията си – не е нужно да има нова реч в Сорбоната всяка година", коментира Клеман Бон, дясната ръка на президента по европейските въпроси, имайки предвид важната реч на Макрон за Европа от 2017 г., в която представи визията си за континента. "Сега сме във фазата на изпълнението", подчертава той.

Бон, който е съветник на Макрон още от времето, когато беше икономически министър през 2014 г., рядко говори пред медиите за плановете на шефа си за Европа. В изключително интервю за "Политико" обаче тихият червенокос мъж отдръпна завесата пред амбициите на Франция за Европа.

Макрон подготвя почвата за това Франция да поеме по-важна роля в ЕС още от началото на президентството си. От избирането си през 2017 г. той е посетил 21 страни от общността – някои от които не бяха посещавани от френски президент от десетилетия – изграждайки мрежа от политически съюзи. Идеята му е да упражнява "стратегия на влияние", което по думите на Бон означава, че "преди решението на Комисията по някой въпрос ние ще предлагаме идеи, ще обикаляме столици, ще даваме своя принос, ще изготвяме документи заедно с други страни".

През 2019 г. Макрон здраво се захвана с изграждането на френското влияние в европейските институции. Той създаде групата "Обнови Европа" в Европарламента, позиционира свои близки съюзници начело на Европейската централна банка и Европейския съвет и организира номинирането на Урсула фон дер Лайен за председател на Еврокомисията.

Затова и не е изненадващо, че стратегията на новата комисия до голяма степен се припокрива с приоритетите за Европа на самия Макрон: борба с климатичните промени и постигане на въглеродна неутралност; въвеждане на европейска минимална заплата и обща за еврозоната схема за обезщетения при безработица; засилване на отбранителните способности на ЕС; създаване на вдъхваща доверие политика за сигурността, предоставянето на убежище и миграцията.

Европейските амбиции на френския президент са причината, поради която той оказваше натиск за приключване на първата фаза на преговорите за Брексит.

"През последните две години и половина половината от срещите на Европейския съвет бяха посветени на Брексит, и това не е преувеличение", споделя Бон. "Поразен бях от това, че на Европейския съвет през март повече от половин ден отделихме за Брексит, и два часа за отношенията между ЕС и Китай. Това не е правилната пропорция", категоричен е съветникът.

Бон признава, че твърдият подход на френския президент особено по отношение на Брексит и решението му да блокира преговорите за членство със Северна Македония и Албания може да предизвиква раздразнение. Но това е само защото представителите на ЕС не са свикнали Париж да поема водачеството, след като в продължение на десетилетие не е привличал внимание на европейската сцена, смята Бон. "Очевидно поемането на лидерство предполага търкания, но когато президентът говори на висок глас, целта му не е да предизвиква раздразнение", е обяснението му.

На въпроса с какво би се заел Макрон, ако има възможност да прокара само една реформа следващата година, Бон е категоричен: "Миграцията". Неспособността на ЕС да намери решение за проблема е пример за "обичайната му инертност и нерешителност" по спешни въпроси. Целта на Франция е да превърне възприетия ad hoc процес за преразпределяне сред страните членки на спасени в морето мигранти в нещо по-систематично.

Друга водеща френска цел е изграждането на т.нар. европейска сила – задача, която не е била винаги добре приета в другите европейските столици, признава Бон. "На силата в Европа се гледа като на зло, защото тя винаги е разделяла европейците, водела е до войни между тях, до самоунищожение. Европа обаче трябва да свикне да притежава сила. Европа е единственият световен блок, който не гледа на себе си като на сила или като на дългосрочен проект", категоричен е съветникът на френския президент.

Facebook logo
Бъдете с нас и във