Банкеръ Daily

Свят

Албер Камю получава Нобелова награда за своето есе "Размишления за гилотината"

"Бунтувам се, следователно съществувам.“

На днешния ден можем да си спомним за Албер Камю (на френски: Albert Camus) - френският писател, драматург, журналист и философ. Той е най-младият лауреат на Нобелова награда за литература след Ръдиард Киплинг, както и най-рано починалият носител на отличието.

Камю става известен като един от ярките представители на екзистенциализма (от латински: existentia - съществувание, живот) във Франция. Това е едно от най-влиятелните философски течения през първата половина на ХХ век. Може да се определи в най-общ и популярен смисъл като философия на съществуването.

Албер Камю участва активно в политическите събития на своето време не само с писателските си умения, но и ангажирайки се с непосредствени действия. За своето творчество получава Нобеловата награда за литература през 1957 година. Тя е присъдена на Албер Камю "за неговото значимо литературно творчество, което с прозорлива сериозност осветлява проблемите на човешката съзнателност в днешните времена".Словото, което Камю произнася при получаване на наградата, както и една официална реч, изнесена четири дни по-късно в шведския град Упсала, са издадени през следващата година.

Албер Камю е роден в Мондови, Алжир, в семейство на френски заселници. Баща му е убит в битката при Марна (1914 г.) по време на Първата световна война и Камю е отгледан в град Алжир от майка си, която е от испански произход. През 1930 г. заболява от туберкулоза и прекратява заниманията си с футбол, за да продължи задочно обучението си в Алжирския университет. Докато работи на различни места, успява да завърши философия в университета (1937 г.).
Заради заболяването от туберкулоза не е взет в армията в началото на Втората световна война.

През 1940 г. Камю започва работа за вестник "Пари Соар" (Paris soir). Макар първоначално да не е противник на войната, превземането на Париж от германците и екзекуцията на Габриел Пери все повече го настройват срещу Нацистка Германия. Заедно с редакцията на "Пари Соар" той се премества в Бордо. През същия период довършва първите си книги "Чужденецът" (L'Étranger) и "Митът за Сизиф" (Le Mythe de Sisyphe).

През следващите години Камю се включва във Френската съпротива с псевдонима Бошар и участва в издаването на вестник "Комба" (Combat). Той е редактор на вестника от 1943 до 1947 г., като в този период се запознава с Жан-Пол Сартр.

След войната Камю се включва в обкръжението на Сартр и прави обиколка из Съединените щати, където изнася лекции за екзистенциализма. Критичното отношение на Камю към комунизма постепенно охлажда отношенията му със Сартр.

След поредния пристъп на туберкулоза през 1949 г. Камю се оттегля и живее усамотено през следващите две години. През 1951 г. публикува "Разбунтуваният човек" (L'Homme révolté), философски анализ на революцията, отхвърлящ комунизма, който довежда до окончателното скъсване със Сартр. Отрицателните реакции към книгата сред лявата интелигенция силно го депресират и и той се заема с адаптирането и поставянето на театрални пиеси. Така, освен със собствената си драматургия, от 1953 до 1959 г. той участва в създаването на още шест пиеси, между които "Интересен случай" по романа на Дино Будзати, "Pеквием за една светица" по текст на Уилям Фокнър и "Бесове" по Достоевски.

През 50-те години на ХХ век Камю се посвещава на защита на човешките права. През 1952 г. напуска работата си за ЮНЕСКО, след като ООН приема за член франкистка Испания. През 1953 г. е сред малкото привърженици на левицата, които критикуват потушаването на стачките в Източен Берлин от съветската армия. През 1956 г. протестира срещу подобни действия в Полша и Унгария. До края на живота си се застъпва за отмяна на смъртното наказание по целия свят.
Със започването на Алжирската война през 1954 г. Албер Камю застава на страната на френското правителство, обявявайки войната за част от новия арабски империализъм. Макар да е привърженик на по-голяма автономия за Алжир, той вярва, че съжителството на французи и араби в страната може да продължи.
През 1957 г. Албер Камю получава Нобелова награда за литература за своето есе "Размишления за гилотината" (Reflexions Sur la Guillotine), насочено срещу смъртното наказание.

Умира на 4 януари през 1960 г. при автомобилна катастрофа. Погребан е в градчето Лурмарен, Прованс, където придобил имот с парите от Нобеловата награда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във