Банкеръ Weekly

Свят

Африканският стълб на китайската мощ

Любовта към Китай крепне на Черния континент.

Отговорностите на Народноосвободителната армия на Китай надраснаха необходимостта от охрана на китайските територии и вече изискват защитата на интересите на страната навсякъде по света. С тези думи "Чайна Милитъри", излизащият на английски официален орган на въоръжените сили на Пекин, коментира изпращането на персонал в първата китайска чуждестранна военноморска база - в африканската страна Джибути.

Първата група военни от далекоизточния гигант, които пристигнаха на 11 юли в малката африканска държава, разположена срещу най-тясната част на протока Баб ел Мандеб, свързващ Червено море и Индийския океан, ознаменува една качествена промяна във външната политика на Китай. От страна, ангажирана с позициите си в своя геополитически регион, Поднебесната империя се превръща в сила, готова да защитава интересите си навсякъде, където намери за необходимо. И макар че засега става дума само да една-единствена база с неуточнен брой персонал, който пекинските медии спестиха, тенденцията е очертана - оттук насетне тя ще се разраства.

Наред с все по-мощното си участие в международната икономика и търговия през последните години Китай дава все по-ясна заявка за разширяване и на политическото си влияние. В тази ситуация е съвсем логично Пекин да се стреми да засилва способността си да присъства като силов фактор все по-далече от собствената си територия. Нещата са свързани - процесите на икономическо и политическо утвърждаване вървят ръка за ръка. Както отбелязва преподавателят от Военноморския колеж на Съединените щати Джон Холмс, Китай все по-явно следва уроците на Алфред Махеан, който е смятан за най-важния американски стратег на XIX век. За него водещата е търговията, а точно такъв е подходът на Китай при утвърждаването му като военноморска сила, смята Холмс. По-конкретно Махеан твърди, че морското могъщество се опира на три стълба: индустриално производство у дома; търговски и военен флот; военноморски бази, разпръснати по най-важните морски пътища. Или накратко - производство, флот и бази. Китайците разполагат с първия стълб, ускорено изграждат втория, а вече поставиха основите и на третия.

Стремежът на Китай да се утвърди като водещ световен фактор проличава и от лансираните от него инициативи, в чийто център стои той. Такива са Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, в която членуват 57 страни и чието седалище е в Пекин, и, разбира се, инициативата "Един пояс - един път", целяща възстановяване на древния Път на коприната както по суша, така и по море. Морският му вариант, известен и като Морския път на коприната, е силно зависим от мрежата от пристанища и въобще от инфраструктурни проекти, простиращи се от Южнокитайско до Средиземно море и осигуряващи безпрепятствено придвижване на китайските стоки на запад и на арабския нефт на изток.

Успоредно с изграждането на споменатите три стълба Китай прави още нещо, което правеха някогашните колониални империи - разширява влиянието си в Африка. Освен че предлага стратегически пунктове за изграждане на военни бази като тази в Джибути, Черният континент - с бързо нарастващото си население, представлява необятен пазар за китайските индустриални стоки. Но китайците съвсем не разглеждат Африка само като клиент на тяхното производство. В основите на огромния китайски икономически ръст от последните десетилетия стои масовата продукция с ниска себестойност, дължаща се на ниската цена на труда. През последните години обаче, успоредно с увеличаването на брутния вътрешен продукт, се повишава жизненият стандарт на работниците, което постепенно повишава и цената на произведените от тях стоки. И Пекин намери решение, като направи нещо немислимо до неотдавна - започна да изнася производства, като се фокусира върху Африка.

За по-малко от две десетилетия Китай се превърна в главен икономически партньор на този континент, показва доклад на консултантската фирма "Маккензи енд Къмпани", публикуван през юни и озаглавен "Танцът на лъвовете и драконите". Според него никой не може да се сравнява с Пекин по търговия, финансиране на инфраструктура и дори държавна помощ. Китайските фирми от всякакъв мащаб - "драконите", инвестират капитали и ноу-хау не само в държавите по крайбрежието на Индийския океан, обслужващи Морския път на коприната, но и из цяла Африка - с което подпомагат растежа на "лъвовете", или растящите местни икономики, отбелязва докладът. От началото на 21 век търговията между Черния континент и Китай се увеличава с по 20% годишно, а преките инвестиции растат още по-бързо - с по 40 на сто.

При тази ситуация сравняването на Поднебесната империя с някогашните колониални сили не е коректно. Африканските страни наистина са все по-зависими от Пекин в икономическо отношение. Но пък характерът на взаимоотношенията помежду им е напълно различен от този между метрополия и колония. Китайските компании - както държавни, така и частни, правят бизнес на първо място с държави, които имат съответните договори с Пекин. Тоест, според китайския подход, водещи остават междудържавните отношения. По този начин Китай си гарантира двойно осигурена база на Африканския континент - веднъж чрез политиката и още веднъж чрез икономиката. Съчетанието с военното му присъствие прави неговите позиции на практика непоклатими.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във