Банкеръ Daily

Свят

Андрю Карнеги – благодетелят на българите

Чрез своята фондация "Мир между народите" Карнеги организира известната Карнегиева анкета след Междусъюзническата война в 1913 гоина.

В София, близо до НДК има една малка улица, която носи името на Андрю Карнеги (Andrew Carnegie) - американски бизнесмен и филантроп от шотландски произход. Макар и да не е идвал в България той е тясно свързан с историята ни.

Андрю Карнеги се появява на белия свят на днешния ден през 1835 г. в Дънфърмлин (Шотландия) в бедно семейство, което емигрира в САЩ през 1848 г., бурно време на революции в Европа. Заселват се в Питсбърг (щат Пенсилвания), където по-късно си спечелва името на известен бизнесмен и филантроп. Питсбърг е едно от старите селища в САЩ, получило статут на град на 18 март 1816-а. Прякорът му е "Стоманеният град" (The Steel City), тъй като открай време е определян като център на стоманодобивната индустрия в САЩ.

През 1870 г. Карнеги построява първата си доменна пещ, а към 1890 г. е начело на бързо растящата американска стоманодобивна промишленост. Този бизнес го прави първия милионер в историята на Северна Америка.

Негово верую е „Евангелието на богатството“ (на английски: Gospel of Wealth), чиято централна теза е, че богатите имат морален дълг да бъдат големи филантропи. През 1901 година той продава всичките си индустриални активи и близо 9/10-ти от получените 500 млн. долара използва само и единствено за благотворителни цели. В съответствие с това през 1900 г. създава в Питсбърг Техническо училище „Карнеги“ (Carnegie Technical Schools) с цел да обучи майстори и занаятчии и да ги превърне в инженери и учени. Впоследствие то се разширява и превръща в университета „Карнеги Мелън“ (Carnegie Mellon University, също известен като CMU или само Carnegie Mellon), днес е частен изследователски университет.

През 1912 г. училището става Институт по технология „Карнеги“ (Carnegie Institute of Technology) и започва да дава степени за четиригодишно обучение. През 1967 г. се слива с Института по индустриални изследвания „Мелън“, за да формират заедно Университет „Карнеги Мелън“. Неговият девиз е My heart is in the work (Сърцето ми е в творението).

Карнеги е построил стотици обществени библиотеки и няколко големи научноизследователски центъра и фондации.
Заедно с това той дарява немалка сума за построяването на концертна зала в Ню Йорк, наименувана в негова чест "Карнеги Хол". Тя е проектирана от архитекта Уилям Бърнет Тутпил и построен от филантропа Андрю Карнеги през 1890 година. Комплексът е сред най-известните концертни зали в за класическа и популярна музика, прочут е със своята красота, история и акустика. Има отдели за артистична програма, развитие и маркетинг. Прави около 100 представления всеки сезон. Наема се от изпълнителски групи. Ню-йоркската филхармония се помещава официално там до 1962 година. Има и друга, по-малка сграда на "Карнеги Хол" – 540-местна, отново построена и финансирана от Андрю Карнеги, която се намира в родното място на Андрю Карнеги - Дънфърмлин, Шотландия.

Има още много други сгради с дарения от него и носещи неговото име са: 420-местна зала в Люисбург (в Западна Вирджиния), 1928-местна зала в Питсбърг (в съседство с музея „Карнеги“ за естествена история, както и с библиотеката „Карнеги“ на Питсбърг, 1022-местна музикална зала, част от библиотеката на предградието на Питсбърг – Хоместед.

Чрез своята фондация "Мир между народите" Карнеги полага големи усилия за постигане разбирателството в света. Точно тази фондация организира известната Карнегиева анкета след Междусъюзническата война в 1913 година. Тя известява на света за огромния геноцид, извършен над нашите сънародници през 1913 година. Показателно е нейното заключение, че единствено българската войска не е извършвала жестокости над чуждото население, но почти навсякъде, където е минала гръцка, сръбска и турска войска, българското население е подложено на масово унищожение или прогонване. Комисията установява, че огромната част от Македония и Беломорска Тракия е била населена с българи и те са били преобладаващ етнос, отчетени са към 1.200 хил. българи, живеещи там преди войните. Анкетата служи за основание в последващите мирни договори да се присъединят поне част от българските земи, освободени от нашата войска през първата Балканска война, така земите на юг от Созопол, част от Странджа, Родопите, Пирин и поречието на Струма днес са в българска територия. Инициативата на фондацията „Андрю Карнеги” дава международна легитимност на дълбоките исторически основания на българите спрямо своите земи. За съжаление, голяма част от тях са отнети и са обезбългарени. Колко голямо е значението на този международен документ, може да се види от етническата карта, изготвена в него, с която дори днешните български политици биха могли да защитават своите позиции при продължаващите съседски претенции.

Предприемачът умира през 1919 година в американския град Ленъкс.

Facebook logo
Бъдете с нас и във