Банкеръ Daily

Свят

2021: Върховите постижения на Брюксел

Европа посрещна с отворени обятия президента на САЩ Джо Байдън.
S 250 cf32ece2 4e78 4321 a292 417e1eb28c4a

Писано ни е и задаващата се 2022 г. да премина под знака на пандемията: Делта вариантът тъкмо взе да отшумява, когато ни споходи бедствието Омикрон, което е на път да върне икономиките в мрачната пролет на 2020 година.

 

През отиващата си 2021 г. ключовите приоритети на Европейския съюз бяха свързани най-вече с ускоряването на ваксинациите и подобряване на лечението, укрепване на икономиката и заетостта, както и осигуряването на  по-добри възможности за пътуване.

Всички страни от блока вече са уморени от пандемията и повтарящите се проблеми, затова по време на срещата на върха в Брюксел на 16 декември, председателят на Европейския парламент Давид Сасоли призова Общността "да пристъпи към нов проект на надеждата, който да обедини всички ни. Проект, който въплъщава нашия Европейски съюз, нашите ценности и нашата цивилизация. Проект, чиято ценност е видима за всички европейци и който може да ни сплоти“.

ЕК отчете ваксинацията като успешна

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че ваксинацията в ЕС е успешна. Над 75% от пълнолетните граждани в блока вече са имунизирани. Според Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, близо 80% от хората на възраст 18 и повече години са получили поне една доза от началото на кампанията. България, естествено, продължава да е на последно място, защото едва 26% от населението ни е поне с една "игла".

Комисията е категорична, че задължителна ваксинация няма да има, въпреки че 150 милиона граждани на ЕС продължават да са неимунизирани. Вместо това, ЕК предлага зелените сертификати да важат само 9 месеца след... последната доза от първоначалната ваксинация, каквото и да означава това.

Безпрецедентният План за възстановяване

Битката за "правилното" разпределение на 750-те милиарда, предвидени като допълнение към европейския бюджет за периода 2021-2027 г. продължава да върви с пълна сила.

Малките и средните предприятия, които представляват 99% от всички фирми в ЕС, вече получиха силна подкрепа. В началото на пандемията бяха разблокирани 1 млрд. евро от Европейския фонд за стратегически инвестиции, които насърчиха банките да предоставят ликвидни средства на над 100 000 малки и средни фирми.

Европейската комисия реши да удължи срока на действие на Временната рамка за държавна помощ от 31 декември 2021 г. до 30 юни 2022 година. За да ускори възстановяването, Комисията реши да въведе и две нови мерки, чрез които да осигури преки стимули за бъдещи частни инвестиции и подкрепа на платежоспособността.

Мерките за подкрепа на платежоспособността са с цел привличане на частни средства и предоставянето им за инвестиции в малки и средни предприятия, включително стартиращи предприятия и малки дружества със средна капитализация. Държавите-членки могат да предоставят гаранции на частните посредници - под формата на стимули за инвестиране в този вид предприятия, и да им предоставят по-лесен достъп до дялово финансиране, което иначе те няма как да си осигурят.

Съединените щати отново са близък партньор

След абсолютния срив на отношенията между Брюксел и Вашингтон при Доналд Тръмп, който отказваше да признае ЕС като политически субект и "разговаряше" с държавите членки поотделно, влизането на демократа Джо Байдън в Белия дом стопли отношенията и възстанови близките връзки. Неслучайно първото му пътуване с "Еърфорс 1"  бе именно до Европа - за срещата на Г-7 във Великобритания.

"Светът се промени, промени се изцяло", заяви американският президент, цитирайки стихотворение на ирландския поет Уилям Бътлър Йейтс преди началото на срещата на върха между ЕС и САЩ в Брюксел през юли.

Байдън увери, че "Америка се е завърнала" и обеща на европейците подкрепа, координирани действия в геополитически план и нови търговски отношения. Дори започнаха преговори за спорните мита за алуминий и стомана. Скептиците обаче твърдят, че повечето промени са само на думи, а в действителност почти нищо не се е променило. Въпреки това трябва да признаем, че има напредък  в сравнение с четирите години политически изолационизъм при Тръмп. Поне вече си говорим.

За първи път се въвеждат се ясни правила за технологичните гиганти

Безспорен успех на еврочиновниците са два законодателни акта, които ще променят цифровото пространство в Европа – Закона за цифровите пазари и Закона за цифровите услуги. Те са важни, защото през последните две десетилетия цифровите платформи се превърнаха в неизменна част от нашето ежедневие. Трудно можем да си представим интернет без "Амазон", "Гугъл" и брандовете на "Мета" (новото име на компанията майка "Фейсбук").

Ползите от съществуването на гигантите никой не поставя под съмнение, но за рисковете все още се говори с половин уста. Доминацията на мега корпорациите задушава дори най-невинните опити за реална конкуренция, а изумителното им влияние върху съвременната цивилизация периодично поставя под въпрос основните принципи на демокрацията, човешките права и базисните икономически и финансови постулати.  Затова целта на законодателния акт за цифровите пазари е да гарантира равни условия на конкуренция за всички дигитални компании независимо от размера им.

Законодателният акт за цифровите услуги пък се стреми да създаде по-безопасно цифрово пространство за потребителите и компаниите и да защити основните права онлайн. Основните проблеми, които той се опитва да реши, са търговията и размяната на незаконни стоки, услуги и съдържание онлайн и разпространението на дезинформация в резултат на дейността на алгоритми.

"Климатичните" амбиции са по-агресивни от всякога

Европейският съюз е сред основните движещи сили в борбата срещу климатичните промени. През 2021 г. Брюксел направи своя ангажимент за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове към 2050 г. юридически неотменяем, и прие 2030 г. за междинен хоризонт за намаляване на парниковите емисии с 55% спрямо нивата от 1990 година.

Взети заедно, държавите членки на ЕС заемат трето място в света по парникови емисии след Китай и САЩ. Затова Брюксел е ключов участник в преговорите за климата под егидата на ООН.

През 2015 г. Европейският парламент ратифицира Споразумението от Париж, което е първото световно споразумение за борба с промените в климата, но тази година Брюксел направи първата наистина реална крачка напред - Европейският зелен пакт и "зелените сделки", които сключи с всяка държава членка поотделно!

Facebook logo
Бъдете с нас и във