Банкеръ Weekly

Свят

Украйна между трудните и ужасните решения

За да избегне пълния финансов колапс, Украйна се нуждае незабавно от поне 5 млрд. евро външна помощ. "За доставяния от Русия природен газ трябва да бъдат платени 1.3 млрд. евро, още 870 млн. евро са погашения към МВФ, няма с какво да се платят пенсиите и заплатите в държавния сектор", пресметна британският вестник "Таймс". Вероятността от неконтролируем фалит на тази държава вече е "повече от 50%", според оценките на финансовите пазари по света.

В началото на февруари външният украински държавен дълг е бил над 140 млрд. долара (137 млрд. долара преди Коледа 2013-а). Това е огромна сума, равна на 80% от БВП на страната за миналата година, който е 176 млрд. долара. В същото време валутните резерви на централната банка са далеч под санитарния минимум - едва 17 млрд. долара, и продължават да се топят като снежна топка. При все че през 2013-2014-а има погашения от 5.5 млрд. долара външен дълг, от които 3 млрд. краткосрочен към МВФ и още 1 млрд. долара към швейцарското поделение на руската банка ВТБ. Всичко това поставя под съмнение дори краткосрочната способност на Киев да обслужва външния си дълг без продължително и твърде щедро външно рефинансиране. А има и друго неотменимо валутно перо - за най-належащия внос, за който няма как да не се мисли.

Само за 2013-а дефицитът по текущата сметка на Украйна е бил 4.765 млрд. долара, а по платежния баланс (износ и външно финансиране без внос) - 1.617 млрд. долара. Бившият икономически съветник на украинското правителство Андерс Аслунд обаче изтъква, че дефицитът на държавния бюджет достига реално 8% от БВП - почти 2% над официалните данни. Освен това отсъствието на инвестиционен рейтинг за страната не й позволява да заема нормално пари на външните пазари, без да плаща мрачна и непосилна рискова премия, която изтрива ясната граница между кредитор и лихвар. Не й позволява и да преструктурира външните си задължения, намалявайки натиска от краткосрочните заеми, които освен това са и на висока цена.

Още по-зле изглежда консолидираният баланс за периода 2014-2015 година. Става дума за 12.9 млрд. долара неотменими платежи по падежирани украински облигации, като тази сума не включва погасяването на стари дългове към Русия.

На този фон продължава да се засилва бягството на капитали и назряват остри проблеми с валутния курс и инфлацията. В четвъртък, 26 февруари, гривната рязко падна до нива от 11.4 гривни за долар и 15.57 гривни за евро. Което беше ясен сигнал, че Киев навлиза в спиралата на продължителна обезценка за националната валута.

При тази ситуация бяха предприети някои на пръв поглед естествени, но и не съвсем ясни докрай действия на новите украински управници по поддържането на минималната платежоспособност на държавата. Изпълняващият задълженията на вицепремиер Александър Вилкул блокира две министерства - на инфраструктурата и на регионите, както и водещи държавни фирми като "Укрзализници"и "Укравтодор", забранявайки им да плащат каквото и да е друго освен заплати. Ще се плащат ли обаче горивата и енергията, транспортът, услугите, инвестициите...?

Според временния украински финансов министър Юрий Колобов, за да се съвземе поне малко, през следващите две години е необходимо Украйна да получи най-малко 35 млрд. долара помощ, и то половината от тях по най-бързия начин. Само че това предполага обединяването в едно на три съвършено различни финансови операции, струващи много пари: поддържането на вноса; преструктуриране и погасяване на краткосрочните задължения; дългосрочно финансиране на държавните инвестиции с паралелно натрупване на валутни резерви, които биха поддържали държавата поне 45 дни без външна помощ или някакви доходи от износа на стоки и услуги.

Но нека не забравяме все пак, че пасиансът, наречен "Спасяването на Украйна", се играе с няколко колоди карти - политически, законодателни, финансови...

Facebook logo
Бъдете с нас и във