Банкеръ Weekly

Съдби

ЗАВРЪЩАНЕТО НА МЛАДИЯ МАРКС

Няма да е пресилено твърдението, че 2006 г. ще бъде нещо като ново начало за един от най-известните български актьори, когото по-старите поколения добре помнят в ролята му на Карл Маркс в телевизионния сериал Младостта на Маркс, създаден през 70-те години от бившите ГДР и СССР. Тази пролет Венцеслав Кисьов спечели конкурса на Министерството на културата за директор на софийския Нов драматичен театър Сълза и смях, където повече от 20 години (между 1978 и 1998-а) бе редови актьор. А преди дни културните хроники отбелязаха и 60-годишния му юбилей. Така Кисьов се завърна след доста дълго отсъствие, но не под светлините на прожекторите, а на шефското бюро. От сцената на Сълза и смях се оттеглих в началото на 90-те години, когато смениха тогавашния директор Стойчо Мазгалов - спомня си той. - После не можах да приема и да бъда обвиняван за това, че съм играл Карл Маркс. От мен се искаше да се чувствам виновен, че съм актьор и че професията ми изисква да играя роли на хора, които някой не понася. Нещо повече - някои от ролите смятам за изключително ценно постижение в кариерата си. Веднъж един журналист дори ме попита: Добре де, нямаше ли как да откажете, да не се снимате във филма? Аз му отговорих с една мисъл на големия актьор Армен Джигарханян, с когото се запознах по време на снимките на въпросния филм: Животът на актьора е като полет на птица - всяка роля е един мах на крилете. И когато птицата спре да маха, тя просто пада. Та хората, които ме упрекваха, изобщо не си задават въпроса колко млади актьори, какъвто бях аз в средата на 70-те, получаваха шанс да работят с личности като Джигарханян? Или като Никита Михалков, който в Младостта на Маркс трябваше да играе Енгелс, но се отказа, тъй като снимките се забавиха и навлязоха във времето на следващия му ангажимент? Или да бъдат две години с Владимир Юсов, любимия оператор на Андрей Тарковски?
Днес Кисьов е претръпнал към критиците и недоброжелателите. Не се противи, когато го представят като човека, изиграл ролята на живота си в Младостта на Маркс. Това е съдбата на актьора, участвал в тв сериал - пояснява той. - И тя не е само моя съдба. Едно и две ли са великолепните превъплъщения на легендарен български артист като Григор Вачков? За хората обаче той винаги ще си остане Митко Бомбата от На всеки километър. Или емблематичният пример със Стефан Данаилов и неговия майор Деянов от същия филм. Той може да изиграе и още 150 роли, но винаги ще бъде запомнен по този начин. И в това всъщност няма нищо лошо. По-лошото е, ако си играл в сериал и не си запомнен.
През времето, в което отсъства от голямата сцена, Кисьов преподаваше на студенти в НАТФИЗ Кръстю Сарафов, пишеше стихове, издаде две стихосбирки и поработи като артдиректор в известно издателство. Сега изглежда амбициран да успее и като мениджър на театрална формация. Работният му ден започва сутрин в осем, далеч преди коридорите на Сълзата да се оживят от гласовете на артисти, режисьори и техни колеги. Мисля, че е неизбежно човек, който има възможност да упражнява власт в сравнително малко и затворено пространство, каквото е една театрална сцена, да наложи своите мисли и възгледи - споделя той. - Така че, дори неволно, с моето идване като шеф на трупата физиономията й до някаква степен ще се промени. Трудно ми е да прогнозирам точно в каква посока ще стане това, иначе бих бил гений. Разбира се, целта е да ставаме все по-добри. Ще се опитаме да разтворим възможно най-широко палитрата на представленията, да включим в творческия процес повече млади хора. Ако трябва да бъда максимално конкретен, ще се опитам да дръпна две много добри студентски представления от НАТФИЗ Кръстьо Сарафов в опит да прекъсна лошата практика пиесите там да падат в момента, в който класовете се дипломират и всеки студент поеме по своя път.
Според Кисьов театрите в страната продължават да търсят успешната формула как да създават интересни за публиката продукти, които в същото време да са и печеливши. Смята, че пълните салони още не са знак, че изкуството на Мелпомена е във възход и че връзката с аудиторията е здрава. За мен тайната на пълните салони е до голяма степен в ниските цени на билетите - признава Кисьов. - Българският театър не може да поиска истинската стойност на продукта, който създава. Достатъчно е да се припомни, че повечето трупи не могат да си позволят да правят турнета. Вече имах разговори с директори на провинциални театри и те ми казаха, че билетите за ученици не трябва да са по-скъпи от два лева, за да можем да ги поканим на представленията. Истината е, че в България ходенето на театър е евтино развлечение. Като се има предвид, че навсякъде по света то е привилегия за избрани, нашите зрители просто усещат и се възползват от шанса, които имат. Те пълнят залите заради усещането, че получават нещо качествено на ниска цена. Отделно прибавям и факта, че у европееца, за разлика от американеца, нуждата да се докосне до живо изкуство винаги е била жива и силна. И пренасищането от компютри, телевизия и подобни интерактивни развлечения допълнително я усилва.

БИОГРАФИЯТА
Роденият в Любимец на 17 юли 1946 г. Венцислав Кисьов завършва немска гимназия в Бургас. През 1971-а се дипломира във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов. Играе последователно в драматичните театри във Видин, Габрово, театър София и Държавния сатиричен театър Алеко Константинов. От 1978 до 1998-а е в трупата на Нов драматичен театър Сълза и смях. През 1982 г. основава юношеската театрална студия към театъра, която ръководи и в момента. От 1995-а е артист на свободна практика и преподавател в НАТФИЗ Кръстьо Сарафов. Освен актьор и режисьор Кисьов е и поет, негови са сборниците Недосънувана нежност и Пространства на мълчанието. Съставител и участник е в антологията Написано в антракта. От 2003 г. е артдиректор на издателство Захарий Стоянов, а от 2005-а - член на редакционния съвет на списание Везни.
И писането на стихове, и издаването на книги, и теоретическите публикации, и преподаването, и режисьорската ми практика са резултат и съпътстват основното в моя живот - да бъда артист - споделя Кисьов. - Този стремеж ме е накарал да пристъпя родителските заръки да си намеря сериозна професия, както и да се откажа от медицината и да завърша ВИТИЗ. И съм благодарен, че не ме е напуснал и досега. Наскоро преглеждах бележки, които съм си водил като младеж. И с учудване открих какво съм си записал тогава: Никога не предавай това, което те е направило нещо!

РОЛИТЕ
Има над 100 роли в театъра, киното и телевизията. Снимал е в България, Русия, Германия, Франция, Италия, Полша, Чехия и Мароко. Сред по-важните от тях са Ромео от Ромео и Жулиета на Шекспир, Яворов от Между два изстрела - на Н. Драгова и П. Стефанов, Чешков от Външен човек - Игнатий Дворецки, Валентин от Валентин и Валентина на М. Рошчин, Леон от Мадам Бовари на Гюстав Флобер, Пердикан от С любовта шега не бива на Алфред де Мюсе, Марат от Мой бедни Марат на Ал. Арбузов - БНТ, Бенедикт от Много шум за нищо на Шекспир, Вал от Орфей слиза в ада на Тенеси Уилямс, Анархистът в Случайната смърт на един анархист от Дарио Фо, Великатов от Таланти и поклонници на Николай Островски, Чампа от Шапката на шута на Луиджи Пирандело, Джорж от Кой се страхува от Вирджиния Улф на Едуард Олби и много други.

НАГРАДИТЕ
Кисьов е носител на Ленинска награда за кино заради ролята си в Младостта на Маркс. Гордея се с тая награда и по никакъв начин не искам да се крие, че става дума за Ленинска награда - признава Кисьов. - Тя се даваше от най-големите имена в руското кино и не можеше да се връчи на случаен филм или за посредствено изпълнение. Затова и никога не бих се отрекъл от нея.
Има и награда за мъжка роля на фестивала Златна Прага за ролята на учителя Георги във филма Защитете дребните животни. Като актьор в Сълза и смях получава национална награда за ролята на Коста Кирков от Солунските съзаклятници на Георги Данаилов, награда за ролята на Анархиста от Случайната смърт на един анархист на Дарио Фо и номинация Аскеер за ролята на Крайселски в Къща на Антон Страшимиров.

Facebook logo
Бъдете с нас и във