Банкеръ Weekly

Съдби

ЗАВИНАГИ С ПРЕКРАСНАТА ЗЕМЯ

Това е най-прекрасната земя, която някога е виждало човешкото око, възкликва Христофор Колумб на 27 октомври 1492 г., когато вижда Куба за пръв път. Климатът в Хавана е топъл, но прохладен, заради морето и мекия бриз. На острова навсякъде има цветя - по улиците, по балконите, в заведенията. Това превръща Куба в незабравима и бленувана земя. Който веднъж е бил там, не иска да си тръгне. Или неудържимо иска да посети острова отново. Работата и животът ми в тази страна сториха в мен едно мълчаливо чудо, казва Грозданка Ангелова, която е прекарала осем години в испаноезичния остров и често-често се връща там, въпреки че е вече на на... 82 години.
Когато я питат как е успяла да се запази енергична и свежа дори на тази възраст, Ангелова отговаря: Благодарение на активния ми живот - много работа и пътувания. Тя е непрекъснато в движение. Дали ще ходи да плаща сметки, да се види с лекаря си, или просто ще се среща с приятели или роднини, Грозданка винаги е усмихната и мисли какво е пропуснала да свърши. Всяка сутрин прави гимнастика по половин час. А два или три пъти в годината пътува до Куба. Вече 20 години делят усмихната пенсионерка от работата й в далечната държава, но тя продължава да се връща в най-прекрасната земя. Обикновено Грозданка пътува дотам заедно с близка приятелка и с още 10 души, тъй като груповите билети са по-евтини. Тя е и преводачът на испански на дружинката. Грозданка е завършила Агрономическия факултет към Софийския университет, след което започва работа в Научния институт по механизация и електрификация на селското стопанство. Там се е трудила общо 35 години, от които осем - в Куба.
Последното си посещение на екзотичния остров направила в средата на 21 февруари тази година. Плановете й са да замине за там отново през май. Мисля през следващата зима да прекарам два месеца в Куба, за да бъда на топло, казва Грозданка. Тя твърди, че не се страхува от самолетите. Възрастта дори й дава предимства - вече два пъти са й предлагали да се премести от втора в първа класа, за да пътува по-удобно.
През 1977 г. Грозданка Ангелова отива за първи път в Сантяго де Куба, след като е изкарала петмесечен курс по испански език и получава необходимите документи за работа на Острова на свободата. Всъщност агрономката пристига там след известни затруднения, предизвикани от... свой човек. Оказва се, че всички, с които е била на курс по испански, заминават, а само тя не. Жената отишла в кадровия отдел на Министерството на земеделието, където работел и мъжът й - също специалист агроном, за да попита какъв е проблемът с нейното заминаване. Един от началниците й казал, че съпругът й е изтеглил документите й. Тогава Грозданка тайно подала повторно необходимите книжа, а когато всичко било готово, си стегнала набързо багажа. Мъжът й я попитал къде отива, а тя му отвърнала, че заминава за Куба. Не му оставила никакъв избор освен да се примира...
Грозданка работи на острова четири години, връща се в България за две и заминава отново, за да остане там до 1986 година.
Българската специалистка била разпределена като съветник в провинциална дирекция на Министерството на земеделието, разположена на няколко километра извън Сантяго де Куба.
Бях удивена от вечнозелените растения, от цветовете, багрите и от самите хора, спомня си общителната жена първите си впечатления от Куба. В отдела й имало още четирима млади кубинци - инженер агрономи, които били работливи и заинтересовани от това, което правят, спомня си тя. В никакъв случай не се вписват в масовата представа за жителите на топлите страни, че са лениви и трудноподвижни. Случвало се е в екипа да има и напрежение. Въпреки всичко четиримата кубинци - Уилям, Бундьо, Енрике и Карлос, и българката работят успешно заедно в продължение на осем години. Хората са естествени, непосредствени, деликатни, доверчиви и искрени. Усмивките им сякаш извират от душите им, твърди Грозданка за кубинците. По думите й те умеят да благодарят искрено на хората, които са им помагали.
Впечатлена от сърдечността на кубинците, българката успява да създаде много приятелства в Сантяго де Куба. Едно от близките й семейства дори решава да кръсти дъщеря си на името на агрономката. Години по-късно връзката между тях не е прекъсната и отношенията им не губят топлината си. Което за съжаление Грозданка не може да каже за някои от своите сънародници в далечната страна. Бях ушила рокля на една приятелка - Весела. Тя живееше в Хавана. Веднъж ми се наложи да се върна за малко в България, но реших да не нося с мен нищо от Куба - нито пари, нито бижута, никакви ценни вещи. Затова оставих на тази българка 300 щатски долара и една чанта с хубави дрехи, спомня си Грозданка. Когато се върнала и си потърсила вещите, приятелката й й съобщила, че са откраднати. Така и не повярвах, че ми казва истината. Защото имах и друг случай. При друго пътуване до България по време на една от отпуските си тя решила да повери златните си бижута на рускинята Марина, с която работели заедно. Връщайки се в Куба, научила, че жената е екстрадирана за Русия. След време при мен дойде приятел на Марина и донесе плик с писмо. В него тя казваше, че съжалява, задето няма да се видим отново, но ми връща всичко, което съм й поверила за съхранение, спомня си с благодарност и добри чувства Грозданка.
Далечните страни неудържимо привличат Грозданка Ангелова, която е пътувала и в Никарагуа, в Аржентина, Бразилия, Мексико и Испания. За нея обаче едно от най-красивите места несъмнено си остава Варадеро - 20-километрова плажна ивица от чист бял пясък, покрай кристалночистата синя вода на Карибско море. Възрастната жена се надява, че ще продължи да пътува още дълго. Това я кара да се чувства по-пълноценно. Грозданка редовно се вижда с дъщеря си и с двамата си внуци. И разбира се, непрекъснато следи всичко, което се случва в Куба чрез вестниците и телевизията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във