Банкеръ Daily

Съдби

Загреб – град за чудо и приказ

Редовната директна самолетна връзка между София и Загреб, която се открива от август, е много добра новина за всички, които обичат да пътешестват. А столицата на Хърватия е една от най-добрите възможни дестинации. В последно време Загреб е едно от най-популярните места в Източна Европа, което предлага както история и култура, така и забавление.

Загреб (на хърватски: Zagreb), също и Аграм, е столицата на Хърватия. Тя е разположена по склоновете на планина Медвеница (височина 1035 м) и покрай бреговете на река Сава. Благоприятното географското положение — в северозападната част на Панонския басейн, който се простира до алпийските, динарските, адриатическите и панонските райони — предоставя възможност за търговски обмен между Централна Европа и Адриатическо море.

Търговското положение, индустриалната концентрация (металообработване, електрически уреди, химикали, текстил, фармацевтика (PLIVA Pharmaceutical Industry Zagreb), печатарска и кожена индустрия, дървообработване, хартиена промишленост и други), научните и изследователските институции и индустриалните традиции са в основата на икономическия живот на града. Градът е напреднал (по източноевропейските стандарти), но средните доходи и цените са все още под нивото на тези на западните страни.

В Загреб са разположени централни държавни административни тела (законодателни, съдебни, изпълнителни, парични, отбранителни, здравеопазващи, културни, транспортни и други).

Макар че има следи от обитаване на територията на днешния град още от неолита, включително римския град Андаутония, с днешното си име Загреб е споменат за пръв път през 1094-а. През тази година унгарският крал Ласло I основава епископство на хълма Каптол. На съседния хълм Градец се развива отделна светска общност. Заселниците са тежко засегнати от монголското нашествие през 1242, но след оттеглянето им крал Бела IV обявява Градец за свободен град с цел да привлече чужди занаятчии.

През 14 и 15 век двете общини активно се съревновават - икономически и политически. Епископството отлъчва Градец, който в отговор изгаря Каптол. Те си сътрудничат само при важни търговски начинания, като организирането на панаири. Двете средновековни общини, Градец и Каптол, в крайна сметка се сливат в град Загреб в началото на 17 век. Днес те са културният център на града. Каптолското епископство е преобразувано в Загребска архиепископия.

Построяването на железница (1860 г.) дава възможност на старите предградия, които дотогава не представляват едно цяло, постепенно да се слеят в Долни град, характерен с ортогоналната си планировка. През австро-унгарския период Загреб е наричан с немското си име Аграм.

Между двете световни войни се появяват работнически квартали между железопътната линия и река Сава, както и жилищни квартали на средната класа по южните склонове на Медведница. След Втората световна война са построени нови квартали между железопътната линия и Сава, последвани в средата на 50-те от нови жилищни райони южно от реката, така нареченият Нови Загреб. Градът се разраства също на запад и на изток, поглъщайки села като Дубрава, Подсусед, Ярун, Блато и други. Урбанизирани ивици свързват Загреб с близките селища: Сесвете, Запрешич, Самобор, Дуго село и Велика Горица.

Южно от река Сава е построена голяма товарна гара и международното летище "Плесо". Най-голямата промишлена зона Житняк на югоизток е продължение на промишлените зони в източните покрайнини на града - между Сава и района Пригорие.

В 1000-годишния Горни град можете да видите следи от славното минало на тези земи. Тук се намират президентската резиденция, историческата църква Св. Марк, хърватският Парламент и много музеи и галерии. Всички те са разположени на романтични каменни улици, осветявани от газови лампи във вечерните часове. Другият необикновен район – Долни град, има много ресторанти, кафенета, театри и паркове, които го правят удивително място. В Загреб има много зелени площи и алеи. Въпреки бързо развиващата се икономика и транспорт, градът е запазил чара си и спокойната атмосфера.

Музеите на Загреб са един от най-добрите начини да разберете града. Древността живее в Археологическия музей, изкуството – в музея "Мимара" и Музея на съвременното изкуство. Има си и чудноват музей – на разбитите любовни връзки, където ще се срещнете с историите на стотици разбити сърца от цял свят.

В Загреб е родена Яница Костелич (на хърватски: Janica Kostelić). Хърватската скиорка е първата четирикратна олимпийска шампионка по ски алпийски дисциплини в историята на спорта. Нейната главна дисциплина е слаломът. При завръщането си след контузия в коляното през 2001 г., тя взе Световната купа по ски-алпийски дисциплини през същата година. На Зимните олимпийски игри през 2002 г. тя печели три златни и един сребърен медал на ски-алпийските дисциплини — първите медали от зимни игри, спечелени от спортист от Хърватска.

България също има своето мято в живота на Загреб. Михаил Сарафов, българският революционер, политик, просветен деец и дипломат, през 1875 г. завършва гимназия в Загреб. След това участва в работата на Българския революционен централен комитет в Букурещ и в ръководството на революционния комитет в Търново, където е учител през 1875-1876-а. Арестуван е за кратко, след което напуска страната и посещава университетите в Загреб, Мюнхен и Париж. Той участва в няколко правителства като представител на Либералната, а по-късно на Прогресивнолибералната партия - като просветен (1880-1881 г.), финансов (1884, 1902-1903 г.) и вътрешен министър (1901-1902 г.).

През 1884-а става действителен член на Българското книжовно дружество.

Михаил Сарафов заема различни дипломатически длъжности. Той е дипломатически представител на България във Виена (1904-1909 г.) и Цариград (1909-1913 г.) и представител на външното министерство в Солун по време на Балканските войни (1913 г.). Участва и в българската делегация за подписването на Ньойския договор през 1919 година.

В Загреб през 1861 г. е издаден сборникът "Български народни песни" на братя Миладинови.

Facebook logo
Бъдете с нас и във