Банкеръ Weekly

Съдби

ЗА КАКВО СВАЛЯТ МИНИСТРИ?

Министърът на вътрешните работи на Иран беше уволнен неотдавна, след като стана ясно, че оксфордската му диплома, с която толкова се хвалеше, е фалшива. Това, разбира се, далеч не е единствената причина, поради която министри в цял свят губят работата си. Ето няколко случая, които спокойно могат да бъдат квалифицирани като нелепи.
Министърът с фалшивата диплома
Каквато и да е била официалната мотивировка за отстраняването на Али Кордан от длъжността министър на вътрешните работи на Иран, той беше уволнен заради напълно необоснованата му увереност, че в страната няма по-умен от него. До неотдавна Кордан се смяташе за едва ли не единствения министър с научна степен от първокласен университет - Оксфордския. Кордан обаче беше подведен от горделивостта си. По разкази на негови студенти още докато бил обикновен професор в Техеранския университет, той обичал да си спомня как е учил в престижния университет... на бреговете на Темза.
Докато се отдавал на подобни възпоменания, това не вълнувало никого. През лятото на тази година обаче при утвърждаването му на длъжността министър на вътрешните работи по предложение на отдавнашния му приятел - президента Махмуд Ахмадинеджад, той разказал същата история пред членовете на парламентарната комисия. Когато няколко депутати се усъмнили в способността да оглави министерството, Кордан представил документ, който по думите му доказвал, че е почетен доктор по юриспруденция на Оксфордския университет. Това се оказало достатъчно за утвърждаването му на длъжността. Кордан го приел като добър знак и започнал да разказва навсякъде за специалните си отношения с едно от най-великите учебни заведения в света. Той го разположил в Лондон, което на свой ред отново предизвикало интерес към дипломата му. За разлика от бившия професор, дори студентите в Иран знаят, че Оксфордският университет се нарича така, защото се намира в Оксфорд. Журналистите започнали да задават въпроси на Кордан, в отговор на което той им представил ценния документ. На него наистина пишело, че е почетен доктор на лондонския Оксфордски университет. Някои от репортерите, които се справяли добре с английския, успели да открият в сертификата поне десет граматически грешки. Официалното питане до Оксфорд пък потвърдило, че Оксфордският университет е единствен в света и че нито един от неговите колежи никога не е присъждал научни степени на Кордан - нито почетни, нито обичайни.
Някои парламентаристи предложили на Кордан да подаде доброволно оставката си. Само че това не влизало нито в собствените му планове, нито в тези на прекия му началник - президента Махмуд Ахмадинеджад. Според мнозина експерти Кордан бил назначен на длъжността, защото държавният глава искал да има верен човек на тази позиция. Още повече че вътрешният министър в Иран отговаря не само за сигурността в държавата, но и за организацията на президентските избори. Следващият вот трябва да се състои през юни 2009-а и при обществените настроения, губещият популярност Ахмадинеджад отчаяно се нуждае от някого, на който да се опре. По тази причина президентът до последния момент се опитваше да спаси министъра. Стигна се дотам, че високопоставен чиновник от президентската администрация беше изпратен в парламента със значителна сума в брой, предназначена за подкупи на депутатите. Пратеникът беше разобличен, парламентът гласува за отстраняването на Кордан, а Ахмадинеджад остана без верния си човек.
Министърът, приближен на премиера
Опасностите дебнат министрите не само под формата на фалшиви дипломи. Практиката показва, че те могат да загубят постовете си по много други начини. Гъркът Савас Цитуридис не един, а два пъти е отстраняван от министерското кресло заради нарушаване на етичните норми. Първия път това се случило през 2004-а, когато Цитуридис би министър на селското стопанство. Той имал син, който учел в един от провинциалните гръцки университети. Само че любящият баща искал младежът да получи най-доброто образование, което се предлага в Гърция. С помощта на два-три телефонни разговора Цитуридис уредил прехвърлянето на сина си в Атинския университет. За чиновниците, които му направили тази услуга, било важно, че министърът е близък приятел на премиера Костас Караманлис. Но когато вестникарите и опозицията научили за прехвърляните на Цитуридис-младши, министърът бил принуден да подаде оставка.
След по-малко от две години Савас Цитуридис отново влязъл в кабинета на Караманлис, този път в качеството на министър на труда. Скоро обаче гръцките журналисти установили, че в резултат на реформа в министерството на труда контролът върху пенсионните фондови бил предаден в ръцете на служители, близки до Костас Караманлис. Нещо повече, министърът възложил ръководството им на човек, разследван от прокуратурата заради съмнения за борсови машинации. Това станало причина гъркът отново да подаде оставка и този път завинаги да изостави политическата си кариера.
Министър на покупателната способност
Някогашните заслуги, политическият авторитет и дори очевидната несериозност на обвиненията невинаги помагат на един министър да запази поста си. Да вземем за пример историята с оставката на Мона Салин - вицепремиер на Швеция, която имаше блестящи шансове да стане първата жена министър-председател на страната си. През 1995 г. в Швеция се разрази грандиозен скандал. Вестниците съобщиха, че Мона Салин редовно използвала за лични цели кредитната карта, която й била дадена от правителство изключително за служебни цели. Салин напразно обяснявала, че всеки път, когато е употребявала картата, е възстановявала сумата със собствени средства и че целият случай не е нищо повече от недоразумение. Работната и личната й карта били издадени от една и съща банка и си приличали като две капки вода. Мона Салин дори решила да се изправи пред съда, за да докаже невинността си. В хода на делото обаче на бял свят излезли други нейни прегрешения - бавела плащанията за детската градина, където ходели децата й. В края на краищата Салин подаде оставка от поста вицепремиер, сне кандидатурата си от изборите за шеф на Социалдемократическата партия на Швеция и обяви, че напуска политиката. Две години по-късно се върна в правителството и в момента оглавява партията на на социалдемократите, които са в опозиция. А за митарствата си около историята с кредитните карти Мона Салин написа книга с мемоари.
Министър на пророка Мохамед
Швеция държи лидерството в Европа по разнообразие на причините за недоброволни министерски оставки. Шведският министър на външните работи - родената в Латвия Лейла Лигита Фрейвалдс, беше принудена да се оттегли, след като стана ясно, че лично е настоявала за закриването на ИНТЕРНЕТ-сайта на ултрадясната партия шведски демократи, когато тя решила да публикува карикатури с изображението на пророка Мохамед. Фрейвалдс действала в интерес на Швеция - карикатурите предизвикаха буря от негодувание сред мюсюлманите в цял свят. Въпреки това съпартийците й обяснили, че интересите на мира и стабилността не могат да имат приоритет над конституционното правило, според което държавата не може да ограничава превантивно свободата на словото.
Министърът на слугинята на бившата любовница
Според твърденията на местни наблюдатели британските министри подават оставка по най-нелепи поводи, въпреки създадена представа за тях, че се държат за постовете си като удавници за сламка. Дейвид Бланкет беше истинска реклама за лейбъристката партия. В кабинета на Тони Блеър незрящият по рождение и израснал в бедност Банкет бе министър на образованието, а от 2001 до 2004-а министър на вътрешните работи. Тъкмо тогава избухна и първият скандал. Журналистите установиха, че той е използвал служебното си положение, за да облекчи удължаването на престоя на филипинската слугиня на бившата си любовница. Освен това помогнал на филипинката да получи туристическа виза за Австрия. Бланкет напусна опозорен поста си, макар че започнатото разследване по случая така и не стигна до еднозначен извод дали наистина е използвал служебното си положение за лични цели. Мнозина от колегите му смятат че е напълно възможно историята със слугинята да се е оказала подходящ повод за министъра, за да разобличи лошата работа на британските имиграционни власти.
Бланкет напусна правителството за втори път през 2006-а, година след назначаването му за министър на труда и пенсионното осигуряване. Изяснило се, че няколко месеца преди да заеме длъжността, той е влязъл в борда на директорите на една частна компания и дори купил пакет с нейни акции в размер на 15 хил. паунда. След изборите Бланкет се оттеглил от управляващия орган на фирмата, но запазил акциите й. Това било квалифицирано като конфликт на интереси, защото компанията възнамерявала да предложи услугите си на едно от ведомствата, подчинени на министерството на труда и пенсионното осигуряване. И макар че частното предприятие така и не подало заявка, а в един момент Бланкет предал ценните си книжа на доверително управление. Скандалът бе толкова голям, че му се наложи да подаде оставка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във