Банкеръ Weekly

Съдби

ВЪЛШЕБНИЯТ ЛЪК НА КРИСТИНА ХИНОВА

Кристина Хинова е само на осемнайсет, а лъкът сякаш се е превърнал в продължение на дясната й ръка. И в най-силното й оръжие, когато в лявата държи цигулка. С този арсенал възпитаничката на Музикалното училище в София е извоювала доста победи. В края на миналия месец вълшебният лък и старинната цигулка, подарена й от Васко Василев след спечелен конкурс, донесоха на Кристина бронзов медал от Вторите Всемирни Делфийски игри в руския град Саратов. Тази проява е нещо като световно първенство по изкуствата, а Кристина попадна сред участниците в него като лауреат на Гран при от конкурса Недялка Симеонова, който се провежда в Хасково.
Имаше цигулари от почти всички бивши съветски републики, а те винаги са на ниво, разказва Кристина. Не личи да е разочарована от третото си място. Защото знае, че се е състезвала с най-добрите от най-добрите, а освен това... може да ги бие следващия път. Младата изпълнителка преминава първия тур със соната на Бетовен и Вариации за цигулка от Оливие Месиен, а на втория свири творби на Чайковски и Георги Златев Черкин.
Пътят към славата
Първата среща на момичето с публиката е през 1997-а в зала България. Седемгодишната Кристина излиза с припрени стъпки на подиума като солистка на ансамбъл Оркестрал. Свири Концертино от Петър Христосков. След изпълнението й маестрото се качва на сцената и я прегръща. Помня как публиката рькопляскаше. Тогава реших, че искам да свиря винаги пред оркестъра, а не в него, връща лентата днешната абитуриентка. В делниците й се зареждат концерт след концерт, отличие след отличие. Печели трофеи от състезание в Бургас за немска и австрийска музика, от Моцартовия конкурс в Упсала, Швеция, от конкурсите Светослав Обретенов (Провадия), Млади дарования и Млади виртуози (София), Панчо Владигеров (Шумен), Дж. Енеску (Синая, Румъния).
Наградите не са главозамаяли Кристина и тя продължава да свири със същата упоритост, както в началото. Заговори ли за успехите си, винаги споменава учителите си. Първа подрежда пръстите й върху цигулката госпожа Катя Драмалиева (както все още я нарича). От 2002-ра с нея вече се занимава проф. Ангел Станков. Постиженията на Кристина й прокарват пътя до майсторските класове на покойния виртуоз проф. Емил Камиларов, както и при Дина Шнайдерман, Минчо Минчев, Едуард Грач, Кеворк Мардиросян, Олех Криса, Мария Радичева.
Първа цигулка - само на сцената
Колкото е амбициозна и съсредоточена в кариерата си на цигуларка, толкова освободена е Кристина извън света на нотите. На снимките, които е приложила към профила си във facebook.com, я виждаме ту на веселяшки купон, ту на припек в парка. Не държа да доминирам в живота. Извън сцената са моите приятели и близките ми. А сред тях човек е равен, мъдро заключава младата музикантка. И понеже е в последен клас в училище Любомир Пипков, стане ли дума за матури, бързо се разпалва. Възпитаниците на всички училища по изкуствата са излишно натоварени с втората допълнителна матура. Ние и без това държим зрелостен изпит по специален предмет, пишем дипломна работа върху едно от произведенията, които свирим. Нямам нищо против матурата по български, това е все пак нашият език! Но колко от нас ще станат химици, лекари или икономисти? Защо да няма матура по музика, но тя да бъде толкова трудна, че да може да се издържи само от ученици, занимаващи се сериозно с музика? - споделя болката на съучениците си Кристина.
Както й да се развият нещата с матурите, за нея пътят я ясен. На конкурс в Австрия миналата година е впечатлила френския цигулар Оливие Шарлие. Той пък е професор в Парижката консерватория и я поканил да учи в класа му. Така че Хинова е обърнала поглед към града на светлината.
Където и да свири, е обречена на успех, защото вярва в хармонията между себе си и цигулката. Цигулката нищо не ми е взела, само ми е дала. Научи ме на отговорност, донесе ми ценни срещи. Инструментът е стар, а всеки, който се е докоснал до него, е оставил труд и сълзи от щастие или болка - убедена е Кристина Хинова.

Делфийските игри са в чест на Аполон
Игрите идват от Древна Елада и за първи път се провеждат в Делфи през 582-ра пр. н. е. Градът се слави със светилището на Аполон - бога покровител на музите. На всеки четири години артисти и литератори се състезавали в майсторството си и даже войните спирали, докато трае надпреварата. Победителите си тръгвали с корона от лаврови листа и печелели огромно уважение в обществото. През 394 г. след Христа император Теодосий забранява Делфийските игри като езически и те били забравени от обществото. Близо 1600 г. след това, през 1994 г., в Берлин е основан Международният делфийски съвет. Състезанията са подновени с идеята да се подкрепят младите таланти, да се насърчава диалогът между различните култури и да се запазват националните традиции и културното наследство.

Хасково - домакин на следващите
Тазгодишните Делфийски игри в Саратов събраха 1200 участници от 65 страни. Състезанията бяха във всички видове изкуства. В раздел фотография първа награда спечели Славян Костов. Хасковлийката Яница Петрова, позната от тв шоуто Пей с мен, също си тръгна от игрите с диплом за съхранение на народните традиции.
Следващите Делфийски игри ще се проведат догодина през септември в Хасково, съобщи заместник-кметът на града Татяна Димитрова.

Facebook logo
Бъдете с нас и във