Банкеръ Daily

Съдби

Все повече работодатели позволяват на служителите си работа от разстояние

Все повече работодатели от цял свят успяват да наемат и задържат ключови кадри и „топ таланти“ благодарение на гъвкавите работни формати. Според 86% от запитаните български компании гъвкавите работни решения стимулират продуктивността на служителите. Това са резултатите от проучване на световният доставчик на работни пространства Regus  относно нагласите на бизнеса към дистанционната работа на служителите и гъвкавите работни пространства.  

Информационната ера неотклонно променя начина, по който живеем и работим. Последното десетилетие без съмнение  е свързано с изключително динамично развитие и бележи повратна точка в начина, по който е организирано ежедневието. Професионалната среда се видоизменя и постепенно утвърждава принципа, че работата е действие, а не конкретно място.

На фона на тези тенденции се очертават два водещи фактора – човешкият капитал и качеството на труд са водеща ценност, а балансът между работа и личен живот се видоизменя, като интегрира едната сфера в другата. Така талантът, продуктивността и ангажираността на служителите натежават от едната страна на везната, а все повече компании търсят начин да насърчат хората си и да ги стимулират.

Тъй като технологиите намаляват нуждата от фиксирано работно място, а времето за работа все по-рядко е рамкирано и по-скоро се разпростира между сутринта и късната вечер, успешните лидери инвестират в разчупени офисни решения. Това бавно, но сигурно променя начина, по който мислим за работните пространства, условията на работа и производителността.

В глобалното проучване на Regus, където участва и България, 84% от компаниите заявяват, че благодарение на гъвкавите работни формати успяват да са конкурентоспособни и да увеличават печалбите си. Този подход стимулира продуктивността според 86% от запитаните представители на бизнеса в България. Повече от половината (67%) признават, че биха били по-доволни от работата си, ако можеха да я упражняват при гъвкави условия, а 60% заявяват, че така са по-креативни, като продуктивността по време на изнесени срещи според 67% от запитаните български компании се увеличава.

На фона на тези световни тенденции у нас натежава високата безработица сред младите хора, съчетана с ниска мотивация поради условията на работодателите. По данни на Евробарометър България се нарежда на последно място в Европа по гъвкави схеми на работа. Едва 39% от заетите у нас имат достъп до нефиксирано работно време, работа на половин ден или работа от вкъщи. В същото време 74% от европейците, които не работят в момента, са съгласни, че гъвкавите работни условия биха им дали по-добра възможност да започнат платена работа, а едва 1 от 10 не е съгласен, че този способ на работа улеснява. У нас 15 % споделят, че е трудно да се уговорят мениджърите за подобни условия, като единствено Гърция и Хърватска водят статистически, съответно с три и два процента повече от България.

По последни данни тенденцията за спадаща безработица през изминалото десетилетие остава актуална у нас. Въпреки това състоянието на пазара на труда продължава да е тревожно. Средното ниво на младежка безработица е 3%, докато в определени райони като Северозападния делът е значително по-висок – 13%.  Териториалните дисбаланси, съчетани с високия дял на структурната безработица, се решават отчасти или временно от мерки като програми за младежка заетост и за стимулиране на млади семейства, както и посредством различни обучения и увеличаване на възнагражденията. Независимо от това, едно преосмисляне на условията на труд и внедряване на гъвкави форми на работа без съмнение би допринесло за стимулиране на заетостта и би донесло ползи както за работодателите, така и за работещите.

В Европа гъвкавото работно време е най-разпространената форма на по-свободните схеми, като 58% казват, че е широко срещано. У нас 55% нямат възможност да се възползват от такива условия, а 57% не могат да си позволят да работят от вкъщи.

Разнообразни допитвания сочат, че флексибилната работна среда е ефективна на всички нива на една компания. Статистиката в световен мащаб показва, че до 2030 година 30% от имотите за офиси ще се децентрализират и ще предложат възможности за избор на служителите. 69% от заетите лица пък посочват, че биха заменили други ползи, в това число дори по-високото заплащане, срещу право на гъвкавост в работното време и по-гъвкавата работна обстановка. Към факта, че средата е определяща, се добавят предпочитанията към баланса и разнообразието в типовете пространства. Настроените в крак с времето работодатели предлагат едновременно както споделен, така и индивидуален работен кът, място за срещи и място за отдих, като това е съчетано с обстановка, която подобрява мотивацията, здравето и благоразположението на служителите. Компании като Regus, които предоставят мрежа от работни пространства на своите наематели, предлагат всичко това, като в бъдеще планират да разпрострат присъствието си и да предлагат възможности за работа дори на ключови места като летища.

В новата икономика на споделянето, в която достъпът измества притежанието, разширяването на бизнеса е възможно без големи рискове и инвестиции в лизинг на имоти. Въпреки че доскоро гъвкавите или споделени работни пространства се считаха за запазена марка на младите прохождащи предприемачи, все повече големи фирми избират същата тази форма, с което тя навлиза в живота и на по-възрастните поколения.

Предвид факта, че 50% от световната популация са от поколението на милениалите, като именно това е основната работна сила, а 73% от тях работят повече от 40 часа седмично, в интерес на работодателите е да преосмислят условията си и да се адаптират към променящия се свят.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във