Банкеръ Weekly

Съдби

ВРАГЪТ НА ТАЙМ УОРНЪР, КОЙТО Й ЖЕЛАЕ ДОБРОТО

Малко са мениджърите, които биха искали да видят Карл Айкан в списъка на акционерите на управляваната от тях компания. Преди двайсет години той се прочу като един от най-безжалостните корпоративни търговци. Днес методите му на работа са се променили, а от публичния му имидж са изчезнали откровено карикатурните му черти. Но Айкан още умее да принуждава мениджърите на компаниите, в които инвестира, да играят по свирката му. В това неотдавна бе принуден да се убеди и шефът на Тайм Уорнър (Time Warner) Ричард Парсънс.
Карл Айкан е роден преди 69 години в Куинс. Той израснал в интелигентно семейство, със средни възможности. Баща му бил юрист и отделял много време за възпитанието на сина си. Според семейната легенда двамата четели Шопенхауер заедно. Родителското влияние се отразило върху образованието, което Карл избрал. След средното си училище той записал философия в Принстънския университет, а след това по настояване на майка си постъпил в медицинската школа на Нюйоркския университет, която зарязал след две години.
През 1961 г. - с подкрепата на чичо си, Айкан започнал кариерата си на брокер. След като натрупал необходимия опит през 1967 г. той започнал собствен бизнес. Карл взел голяма сума назаем от богати роднини, за да купи разрешително за работа на Нюйоркската фондова борса. Като началник Айкан не се харесвал на подчинените си. Те го запомнили като придирчив човек с невъздържан език, склонен към внезапни изблици на гняв. Впрочем за самия Карл лошата слава била добре дошла.
Майсторът на игрите
Бидейки страстен картоиграч, Айкан се отнасял и към бизнеса като към хазартна игра. Вероятно тъкмо любовта му към риска го накарала да стане корпоративен търговец. Той започнал със завладяването на малки компании. През 1979 г. Айкан купил дял от компанията за производство на електролити Тапан (Tappan) и принудил шефовете й да продадат фирмата на шведски конкуренти, което му донесло 3 млн. долара като акционер.
След като се убедил, че схемата работи, Карл продължил играта - той съставил списък на потенциалните си жертви и започнал методично да изкупува акциите им, за да получи възможност да им диктува условията си. И тук го очаквала приятна изненада - научавайки за кръвожадните планове на Айкан, наплашените шефове на компании сами отивали при него с бяло знаме в ръка. Репутацията му на чудовище си вършела работата и единственото, което се искало от Айкан, било да не излиза от образ.
След като натрупал опит в завладяването на малки компании, дошъл ред на по-едрия дивеч. През 1982 г. Айкън започнал атака срещу компанията за търговия на дребно Маршал Фийлд (Marshall Field), чиито шефове се опитали да се защитят, възползвайки се от законите срещу рекета. Победител в това противостоене станал Айкан, който успял да се пребори за сливането на Маршал Фийлд с голяма британска търговска фирма. Тази операция му донесла 100 млн. долара.
Следващите му жертви станали фирмите Енкър Хокингс (Anchor Hockings), Америкън Кен (American Can) и Оуен-Илинойс (Owen-Illinois), всяка от които Айкан притежавал по-малко от седмица, докато шефовете им събирали парите за откупа. Същия трик той приложил спрямо Дан Ривър (Dan River), за чието спасение се наложило работниците да пожертват пенсиите си.
На следващия етап Айкан получил полезното покровителство на прочутия Майкъл Милкен от Дрексел Бърнъм (Drexel Burnham), който през 80-те години охотно финансирал враждебните поглъщания. Любопитното е, че Милкен сам намерил Айкан, за да му предложи помощта си. Благодарение на това търговецът успял да предложи 8.1 млрд. долара за нефтената корпорация Филипс Петролиъм (Phillips Petroleum). Покупката не се състояла, но Айкан пак бил на печалба - шефовете на компанията му изплатили като компенсация 25 млн. долара. Освен това той успял да продаде акциите си от Филипс Петролиъм със солидна печалба.
Еднопосочен билет
Айкан успявал да извлече изгода от всяка ситуация, дори ако събитията се развивали различно от набелязания сценарий. През 1985 г., действайки по стандартната си схема, той започнал да изкупува акции на прочутата, но изпаднала по онова време в затруднение авиокомпания Транс Уърлд Еърлайнс (Trans World Airlines) . Чувствайки заплахата, ръководството на компанията също се опитало да даде отпор на завоевателя. На помощ бил извикан Франко Лоренцо, изпълнителен директор на корпорацията Тексас Еър (Texas Air Corp). Той почти успял да убеди Айкан да излезе от играта срещу 95 млн. долара. В последния момент обаче се оказало, че на Лоренцо не му достигат 7 млн. долара и той се опитал да намали цената. Новата сума не устройвала Айкан и той хладнокръвно довършил започнатото, получавайки пълен контрол върху авиокомпанията. През следващите няколко години Айкан разводнил акциите на Транс Уърлд Еърлайнс, слагайки в джоба си 469 милиона, а дългът на компанията нараснал на 540 млн. долара.
През 1992 г. Транс Уърлд Еърлайнс банкрутира, а година по-късно под натиска на кредиторите и служителите Айкан е принуден да освободи креслото си на председател на управителния съвет. Преди да се оттегли - като жест на добра воля, той заел на компанията 190 млн. долара, за да може да стъпи отново на крака. През 1995 г., когато дошло време кредитът да бъде изплатен, Транс Уърлд Еърлайнс не била в състояние да брои парите на благодетеля си. Наложило се тя сключи с бившия си председател необикновен договор - контролираната от Айкан фирма Карабу (Karabu) получила правото да купува със значителна отстъпка билети за полетите на авиокомпанията в продължение на 99 месеца (8 години и три месеца). Предприемчивият Айкан отново не пропуснал да си вземе своето - той организирал препродажба на билетите чрез ИНТЕРНЕТ, в резултат на което изцедил от многострадалната фирма много повече, отколкото тя му дължала. През 2001 г. Транс Уърлд Еърлайнс отново обявява банкрут и бива продадена на Америкън Еърлайнс (American Airlines).
Но списъкът на злодеянията на Айкан не свършва дотук. Сред жертвите му са такива известни компани като Тексако (Texaco), която той принудил да премине през процедура за банкрут, Ю Ес Стил (US Steel), Пан Ам (Pan Am) и други.
Ако ви трябва приятел, вземете си куче
Ролята на хищник дотолкова се удава на Айкан, че тя е оценена по достойнство от истински майстори на изкуството. Тъкмо той е първообразът на Гордън Геко, един от главните герои във филма на Оливър Стоун Уолстрийт, който проповядва, че Алчността е нещо хубаво!. На Айкан се приписва и друго знаменито изказване на Геко: Ако ви трябва приятел, вземете си куче. Говори се, че завоевателят е казал точно тези на думи на една служителка от Транс Уърлд Еърлайнс, която се опитала да събуди съвестта му.
Самият Айкан не обича да го наричат хищник. Той предпочита да определи себе си като активист в борбата за правата на акционерите. През последните десет години Айкан неведнъж се е опитвал да обясни позицията си, включително с помощта на открити писма и публични изказвания. В резултат на това не бе заобичан повече, но уважението към него нараства, особено на фона на шумните скандали с корпорациите Енрон, Уърлдском, Пармалат и други подобни, за чиито нечистоплътни действия и фалити са обвинени мениджърите им. Та нали се предполага, че Карл Айкан води борба тъкмо срещу тях.
Израждането на преуспяващите мениджъри
Мнението на Айкан е, че по-голяма част от съвременните големи компании се управляват повече от лошо. Изпълнителните директори печелят зашеметяващи суми, докато за акционерите, които са истинските собственици на компаниите, остават само дребни трохи. Айкан има своя теория по въпроса защо се случва това. Според нея типичният ръководител е добро момче, което в колежа е било президент на братство. Не е много надарено, но умее да угоди на всеки, владеещ навиците за оцеляване и има тънък усет за конюнктурата. За да стане изпълнителен директор, най-важното за него е да не настъпва по мазолите шефовете, които му помагат да се издига. След време той става втори човек в компанията, който трябва да бъде съвсем малко по-лош от началника си. А когато номер 2 най-накрая смени номер 1, той също си избира за заместник някой, който е малко по-лош от него самия. Така талантливите ръководители постепенно се израждат. Скоро всички ще бъдем управлявани от идиоти, предрича мрачно Айкан.
Необходимото разделяне
Едно е обаче, когато става дума за изпълнителен директор на средна по размер компания, за която широката публика знае малко, а съвсем друго е, когато иде реч за Алън Парсънс, шеф на медийната корпорация Тайм Уорнър, който напоследък е жестоко критикуван от Айкан. Все пак той се старае да не напада персонално могъщия Парсънс. Говорейки пред другите акционери за безобразното управление на корпорацията, Айкан никога не забравя да направи реверанс на шефа й: Аз не смятам, че Тайм Уорнър е достигнала стадия на пълния идиотизъм. Възможно е това да стане в бъдеще, но засега не е така.
В същото време Айкан дава ясно да се разбере, че като собственик на 3% от акциите сегашното състояние на нещата в Тайм Уорнър не го устройва. Според него ръководството на компанията преследва само краткосрочни цели и не работи в перспектива. Основната грешка на Парсънс и неговите предшественици Айкан вижда в това, че след обединяването с AOL Тайм Уорнър не е успяла да заеме водещо място на пазара на ИНТЕРНЕТ търсенето и е загубила битката с конкурентите си в лицето на Яху! (Yahoo!) и Гугъл (Google). Другите грешки, според Айкан, са продажбата на Уорнър Мюзик (Warner Music) и Комеди Центръл (Comedy Central), както и нежеланието на ръководството да придобие библиотеката на кинокомпанията MGM, когато тя беше предложена за продажба.
През февруари тази година Айкан най-после предложи конкретна програма за реформи, която беше изработена по негова поръчка от инвестиционната банка Лазар (Lazard). Тя предвижда разделянето на Уорнър на четири независими бизнеса, значително съкращаване на оперативните разходи и смяна на ръководството. Идеята на Айкан е новият шеф на компанията да стане ветеранът в медийния бизнес Франк Бионди.
В интерес на истината програмата на Айкан не срещна широка подкрепа сред другите влиятелни акционери, които прецениха, че предложената от него хирургическа намеса е твърде радикален метод за лечение. Доказателство за това е, че стойността на акциите на Тайм Уорнър през цялото това време си останаха на предишното равнище - около 18 долара за всяка. Шефовете на компанията не се съгласиха и с обвинението на Айкан, че малко се грижат за интересите на акционерите, макар че обещаха да се съобразят с критиката му.
Предполага се, че конфликтът трябва да бъде решен през май 2006 г. на годишното събрание на акционерите, но още на 16 февруари беше обявено, че след договаряне с ръководството на Тайм Уорнър Айкан ще прекрати подривната си дейност. На свой ред компанията поема задължението към края на 2007 г. да изкупи от акционерите акции на сума 20 млрд. долара - със 7.5 млрд. повече от планираното по-рано. Освен това компанията обещава да се консултира с Айкан, преди да избере двама нови членове на съвета на директорите. Друга важна точка от споразумението предвижда съкращаване на оперативните разходи с 1 милиард през следващите две години.
Този път Айкан не успя да постигне главната си цел. Познавайки обаче способността му да превръща всяко поражение в победа, членовете на съвета на директорите на Тайм Уорнър и сега не спят много спокойно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във