Банкеръ Daily

Съдби

Военната драма "Дюнкерк" оглави боксофиса отвъд Океана

Кристофър Нолан и съпругата му Емма Томас (като продуцент) са в основата на успеха на филма.

Киното обича военните истории, без значение за коя историческа епоха се отнасят, и често се обръща към тях. Вярно е, че те са доста скъпи за реализация, но пък и приходите от тях след това са значителни. Поредният такъв филм - "Дюнкерк", по сценарии и под режисурата на Кристофър Нолан, вече оглави боксофиса отвъд Океана. Приходите от гледането на военната драма само през уикенда достигнаха 50.5 млн. долара, като 11.7 милиона от тях са били от IMAX прожекции. Филмът е коопродукция на Великобритания, САЩ, Франция и Нидерландия.

Лентата проследява събитията по време на Дюнкеркската операция, получила името "Операция Динамо" - евакуацията по море на 330 000 английски, френски и белгийски части, блокирани в град Дюнкерк от немски войски след битката край Дюнкерк през 1940 година. Премиерата й бе на 21 юли.

Дюнкѐрк (на френски: Dunkerque) е град в Северна Франция. Разположен е на брега на Северно море в регион О дьо Франс, департамент Нор (на френски: Nord). Той граничи с департаментите Ен, Сом и Па дьо Кале на югозапад, с Белгия на североизток и със Северно море на северозапад. Нор е най-северният департамент на Франция и името му означава "север". Той е и департаментът с най-голямо население в страната след Париж - около 2.6 милиона души. Първите сведения за Дюнкерк датират от 7 век. В града има жп Гара, а текстилната промишленост, риболовната база и и петролната рафинерия определят икономическия му облик. Дюнкерк е третото по големина пристанище в страната след Марсилия и Хавър и десето в Европесйкия съюз.

"Операция "Динамо" е кодовото название, дадено на евакуациятана съюзническите войски от бреговете и пристанището на Дюнкерк между 26 май и 4 юни 1940 г., когато британски, френски и канадски войски са отрязани от германците по време на битката при Дюнкерк през Втората световна война. След пробива на линията "Мажино" на 10 май 1940 г. и капитулацията на Холандия на 14 май, немското командване увеличава своя успех със завземането на пристанище Кале до Булон. Част от британския експедиционен корпус под командването на лорд Горт, френските части и съединенията, част от 16-ти корпус и останалите белгийски войници се оказват блокирани в района на град Дюнкерк. При тези условия на 26 май кабинетът на Чърчил и британското адмиралтейство решават да евакуират своите части на Британските острови.

В реч към Камарата на общинитена 4 юни 1940 г. ("Ще се бием на бреговете") Уинстън Чърчил нарича събитията във Франция "колосално военно бедствие", казвайки, че "целият корен и сърцевина и мозък на Британската армия" бил заседнал при Дюнкерк и изглеждало, че ще загине или ще бъде пленен. Той приветства спасението им като "чудо на избавлението".

Военната ситуация обаче е такава, че когато британците си заминават от Дюнкерк към тях вече се запътват немски танкове. Те пристигат в Дюнкерк два дни преди британците, отделени на 16 км от града, а британците на 60 километра. За германците не е било проблем да навлязат в беззащитния град и да завземат последното пристанище, в което може да се проведе масовата евакуация на британските войски. Настъплението на германските войски е спряно от Адолф Хитлер, който се е надявал да установи мир с Великобритания. Това решение е загадка и до днес. Вероятно Хитлер е искал преговори с Лондон и е решил да не унижава противника си с едно жестоко поражение. Но Чърчил не мисли за преговори. Към плажовете на Дюнкерк се насочва всичко, което плава по вода - бойни кораби, транспорти, рибарски траулери, дори яхти и лодки за разходка. Армадата снове между Британия и Франция в яростни битки с налитащите "щуки" на Гьоринг, но не успява да я спре.

В първия ден са евакуирани само 7010 души, но до деветия ден общо 338 226 войници (198 229 британски и 139 997 френски) са спасени от набързо събрана флота от 850 плавателни съда. Много войници успяват да се качат от вълнолома на пристанището на 42 британски разрушители и други големи кораби, докато други трябва да навлизат във водата от бреговете към корабите, чакайки с часове до раменете във вода, за да се качат. Други са прекарани от бреговете до големите кораби, а хиляди са откарани и до Англия от така наречените "малки кораби на Дюнкерк", флотилия от 700 търговски, рибарски, развлекателни и спасителни съдове (най-малкият от които е 4.5 метровата рибарска лодка "Tamzine", днес в Имперския военен музей), чиито цивилни екипажи са мобилизирани поради спешната ситуация. "Чудото на малките кораби" остава известен народен спомен в Англия.

На 4 юни английският командващ генерал Харолд Александър лично обикаля плажовете на Дюнкерк, и убедил се, че там вече няма нито един войник, последен напуска континента. Изоставени са 70 000 единици бойна и транспортна техника, но е спасена цялата британска армия, плюс известен брой французи и белгийци.

"Операция "Динамо" е наречена на стаята с динамото в щаб квартирата на Британските военноморски сили под Дувърския замък, където се намирало динамото, което осигурявало електричеството на сградата през войната. В тази стая вицеадмирал Бертрам Рамзи планира операцията и оттам той информира Уинстън Чърчил за хода ѝ.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във