Банкеръ Weekly

Съдби

ВЕЧНИЯТ ПЪТ НА ЕДИН ГОЛЯМ БЪЛГАРИН

До 6 април в Националната художествена галерия (НХГ) може да се види ретроспективната изложба на Борис Георгиев (1888, Варна-1962, Рим), посветена на 120-годишнината от рождението му. Афиширана е като Вечният път. Назоваването й по този начин акцентира върху първата негова картина, придобита някога от НХГ. В експозицията са представени 80 произведения на художника, някои от които са от най-ранния период на творчеството му в началото на ХХ век, когато той учи в Санкт Петербург и Мюнхен. За първи път в София гостуват и произведенията на Борис Георгиев (над 30 на брой), дарени през 1999-а на родния му град Варна от неговата осиновена дъщеря Вирджиния Джакомети. Между тях са и дузина платна, създадени в периода 1929-1950 година. Точно този жест, документиран и със специално издаден луксозен албум с репродукции, става повод на 15 август 1999-а на фасадата на Градската галерия да се постави мемориален знак, а самата институция да се именува Борис Георгиев. Вестник БАНКЕРЪ (бр. 33 от 16.08.1999) бе единствен от централните медии, който обърна подобаващо внимание на това наистина голямо културно събитие и му посвети подробен информационен материал.
Борис Георгиев е един от най-интересните български художници, получил всеобщо признание в Европа (България, Италия, Германия, Швейцария, Гърция и др.), Азия, Африка и Америка. През 1902-ра той е ученик на Николай Рьорих в Санкт Петербург, от когото възприема интереса към източните философии и религии. От 1909 г. изучава живопис, графика и фотография при професорите Петер фон Холм и Анжело Янг, който е един от създателите на европейския сецесион. След няколкогодишен престой във Флоренция и Рим през 1922-ра Борис Георгиев се завръща в България и организира самостоятелни изложби в София, Търново, Стара Загора и Пловдив. Шест години по-късно открива и втора своя изложба в София. За своите картини използва цветни моливи, пастел и техника, напомняща мокрото фреско. През периода 1928-1929-а живее и работи в Берлин, където се сприятелява с физика Алберт Айнщайн, помогнал му да покаже картините си в галерия Шулте. Друг негов приятел и ценител - Рабиндранат Тагор, го кани за преподавател по изкуствата в университета Шантаникетан в Калкута. Борис Георгиев приема поканата, но се отказва от педагогическата задача, предпочитайки пътуванията из голямата, все още загадъчна страна. Така се ражда неговият прочут Индийски цикъл. Странствайки из Индия, българинът се сближава с Махатма Ганди, Джавахарлал Неру и други първостроители на съвременната индийска държава. Всеки един от тези знаменити учени, философи, държавници и религиозни водачи (сред тях е и Петър Дънов) е портретуван от художника, популярността и уважението към когото растат. В истински триумф се превръща изложбата му, подредена през 1937 г. в римската галерия Чирколо Рома. Италия, заедно с Индия, стават най-високо оценилите го страни, а в Рим го удостояват с Командорски знак на ордена Короната на Италия за цялостното му творчество. Неслучайно последната му изложба приживе е отново в италианската столица през 1961 година.
Тоталитарният режим в България напълно изолира художника от общественото внимание, обвинявайки творчеството му в мистицизъм и идеализация. А всъщност изкуството на Борис Георгиев, майстор на линията, е проникнато от философско-лирични, дълбоко хуманни внушения, които не са по скромната мярка на официалното ни изкуствознание и неговите идеологически наставници. И трябваше да се появят по-късните видения на Людмила Живкова (вече наистина мистични и идеализирани), за да се роди интересът й към баща и син Рьорих. Тънко спекулирайки със слабостите и пристрастията на Живкова, сръчни придворни уредиха откупки и дарения от картини на Рьориховите, с които оформиха солидна колекция в Националната галерия за чуждестранно изкуство. Далеч по-стойностният и като художник, и като философ българин отново остана на заден план. А в творческия му портфейл се наброяват над 500 пръснати по цял свят картини (България, Италия, Индия, Бразилия, Германия, частни колекционери), които все още не са издирени и документирани от българското изкуствознание. По тази причина в нашата научна и историографска литература почти липсват солидни изследвания и монографии за Борис Георгиев.
Сегашната изложба Вечният път идва като малка компенсация за немарата и загубеното време, за да утвърди и у дома неговата всеобща значимост. И когато в артсредите пак се вдигне глас за отсъствието на българските художници от световния пазар, не им вярвайте. Макар не така масирано и не така агресивно те много отдавна са там чрез най-талантливите си представители. Един от тях е Борис Георгиев. По ирония на историята той умира на 9 септември 1962 година (националния празник на Народна република България) в Рим, където все още се намира голяма част от творчеството му.

Facebook logo
Бъдете с нас и във