Банкеръ Weekly

Съдби

Ванкувър - градът с многото китайски пари

Ванкувър

Черно купе спира пред казино "Старлайт" в предградие на Ванкувър. Шофьорът изнася две торби и ги подава на мъж в червена риза, след което се връща в колата. Получателят внася торбите в казиното и ги отваря на касата - хиляди зелени банкноти от по 20 кан. долара. Касиерът пуска броячната машина и след петнайсетина минути тя отброява над 250 хил. кан. долара. Конвертирани в чипове, които да бъдат осребрени по-късно - независимо дали са били на игралните маси, или не, парите могат да се харчат навсякъде на територията на Канада - чистичко изпрани и без излишни въпроси за произхода им.

Тази операция, заснета на видео в един зимен ден на 2009-а, е една от хилядите, осъществени във и около Ванкувър през последното десетилетие. Самият град, известен навремето зад граница с поразителното си разположение на брега на Тихия океан, се е превърнал в един от най-големите шлюзове на съмнителни средства, вливащи се от Азия в западните икономики. Един учен определя процеса като "моделът Ванкувър" - грозно смесване на чист и мръсен кеш в казина, недвижими имоти и луксозни стоки, станал възможен заради историческите връзки с Китай и символичната борба на Канада с финансовите престъпления. Той е продукт на един от най-интензивните финансови потоци на ХХІ в. - пари, прехвърляни трескаво от богати китайци в сигурни активи зад граница. От средата на 2014-а бягството на капитали от Китай е достигнало 800 млрд. щ. долара (по оценка на Института за международни финанси).

Във Ванкувър паричната приливна вълна предизвика драматична икономическа, демографска и физическа трансформация - двуетажен бутик на "Прада" с фасада от черен мрамор, една от най-големите изложбени зали на "Ролекс" в Северна Америка, и 62-етажна сграда с петзвезден хотел "Шангри-Ла" - всичките с говорещ китайски персонал. През май тази година пък "Ролс-Ройс" избра Ванкувър, за да покаже първия си спортен автомобил - с цени, тръгващи от над 300 хил. щ. долара. Шест коли били продадени още през първия ден - вероятно заради включените луксозни гаражи и апартаменти по индивидуални проекти, построени в населено основно с азиатци предградие, чиито цени започвали от над 800 хил. кан. долара.

Голяма част от влизащите в Канада пари са спечелени законно, макар и понякога на сивия пазар. Но според властите значителен дял от средствата имат криминален произход - от корупционни сделки и престъпления, включително 5и от незаконни продажби на опиати. Гневът на широката общественост обаче е провокиран основно от астрономическите цени на жилищата. Което наложи спешни мерки за ограничаване на притока на китайски пари - увеличение на данъците, затягане на правилата за прозрачност и по-стриктен контрол на дейността на казината и на финансовите институции.

Промяната ще е трудна заради силните връзки на Ванкувър с Азия още от ХІХ век, когато в града дошли първите китайски работници да помагат за изграждането на трансканадската железопътна линия. Пък и извън недвижимите имоти икономическата база на района е бедна. Градът не е бизнес столицата на Западна Канада (това е Калгари) и в него има малко корпоративни централи и едри промишлени производства. Така че именно азиатският капитал поддържа икономиката жива. И Ванкувър вероятно ще е първият западен град, изпитал пълната сила на китайските пари. А много скоро - и първият, който ще научи какво се случва, когато някой се опита да ги спре. 

Канада одобрява по около 300 хил. нови жители годишно - доста по-висока пропорция по отношение на населението си от Съединените щати. Всичките големи канадски партии хвалят икономическите и културните предимства на имигрантите, като подобни настроения се ширят и сред обществото. Ванкувърци са доволни от новодошлите - отчасти заради големите пари. Благодарение на покупките на богатите чужденци цените на недвижимите имоти в региона са сред най-високите в страната. Средната стойност на самостоятелна къща във Ванкувър се е утроила от 2005-а насам до 1.5 млн. кан. долари. Което превръща хиляди собственици на жилища в милионери, особено сред пенсионерите. Но пък "опразва" кварталите от дългосрочни обитатели на апартаментите, а много млади канадски двойки не могат да си позволят собствен дом заради космическите цени.

Все пак  промените започнаха. През 2016-а правителството наложи 15% допълнителна такса на всеки купувач на жилище във или около Ванкувър, който няма канадско гражданство или постоянно жителство в страната. Впоследствие този данък се повиши на 20%, а местните власти планират да облагат с 2% годишно всяка вакантна собственост, притежавана от чуждестранни инвеститори, и са започнали да "затварят" законовите вратички, позволяващи на купувачите да не плащат данъци.

Обнадеждаващо начало с непредвидим край. Защото - за да дадат резултат мерките, правителството трябва да знае кой точно притежава собственост във Ванкувър. Статистическата служба на Канада не публикуваше официални данни за задграничните имоти до 2017-а, когато за първи път бе огласено, че чужденците притежават над 7% от жилищата. Което, според федералните агенции, е твърде подценен брой, защото задгранични инвеститори могат да осъществяват покупките чрез роднини в Канада или чрез кухи компании. Например през 2016-а международната организация "Прозрачнист без граници" разкрива, че собствениците на почти 50% от стоте най-скъпи имоти във Ванкувър са на практика непроследими.

По данни от последното преброяване в Канада около 500 хил. души във Ванкувър и околностите са с китайски произход - близо 20% от населението. Тази пропорция е най-висока в Ричмънд (на юг от Ванкувър) с над 50% китайци.

Facebook logo
Бъдете с нас и във