Банкеръ Weekly

Съдби

В ИМЕТО НА МОДАТА

Джовани Петрин помни добре първите си опити да създаде изтъркани джинси. Преди години италиански индустриалци посетили Япония, за да наблюдават как японците перат облекла от деним с дребни камъни. Когато се върнахме у дома, събрахме камъчета от брега на реката - разказва Петрин за фабриката в северната италианска провинция Венето. - В крайна сметка съсипахме и пералните, и джинсите. Едва след като разбрали, че японците използват не обикновени камъни, а пемза, номерът проработил.
Днес продажбите на износени и остарели на вид джинси процъфтяват от двете страни на Атлантическия океан. Макар да носят американски имена като Дизел (Diesel), Риплей (Replay) и Севън (Seven) истинската движеща сила за разработването на тези марки са все европейци. Феноменът на изкуствено състаряваните облекла се дължи на неуморни хора като Джовани Петрин, 55-годишния главен изпълнителен директор на Мартели лаворациони тесили (Martelli Lavorazioni Tessili).
Италианците, и особено Мартели превърнаха тази работа в изкуство. За 2005 г. компанията е отчела приходи на стойност 140 млн. щ. долара, но не като произвежда, а като предоставя умения и технологии, които превръщат новите джинси в състарени.
В Европа Мартели няма конкуренция. Единствените й съперници работят в Щатите и Япония. По-рано през тази година фирмата, която има четири фабрики в Италия, подписа споразумение за построяването на завод в Мароко с местни партньори, а през 2005-а отвори фабрика в Турция. В Румъния Мартели вече прави по 30 000 чифта джинси на ден в собственото си предприятие. Сега две трети от продукцията й се приготвят в италианските фабрики, а една трета - в чужбина. Според Петрин обаче не е далече моментът, в който съотношението ще е обратното и в Италия ще останат само дизайнът и проучването.
Една от безспорните тайни, на които Мартели дължи успеха си, са китайците. В продължение на няколко години за Петрин било истинско предизвикателство да намери кой да върши работата в заводите. Сега повечето от 175-те работници в една от фабриките са китайци - легални имигранти, които той цени заради търпението и сръчността. Убедил ги да работят за него, след като ги видял случайно в едно китайско предприятие. Пробвахме и румънци, и африканци, но никой не беше добър като китайците, спомня си предприемачът.
Част от работниците правят бродерии, други лепят кристали, трети шият кръпки върху дупки, които сами са изрязали. Въпреки че, докато дойде време да напуснат фабриката, повечето джинси изглеждат напълно съсипани, Петрин предупреждава: Който развали чифт, го плаща. Дори дупката трябва да бъде изработена перфектно - размерът, формата и мястото да са безупречни. Обработването на ръка, което може да отнеме шест часа и повече, вдига производствените разходи до близо 100 щатски долара на чифт. Спомнете си това, когато видите етикета в магазина, настоява италианецът. В неговата колекция има чифтове, продадени за по 38 000 долара, чиято външност подсказва, че са преживели златната треска поне два пъти.
След като се произведат в страни с евтина работна ръка, джинсите на Мартели се стилизират за претенциозни клиенти като Гучи (Gucci), Армани (Armani) и Томи Хилфигер (Tommy Hilfiger), които продават крайния продукт. Списъкът с клиентите на Петрин включва още дизайнери като Долче и Габана, Келвин Клайн и Дона Карън, както и марки за масовия пазар като Леви Строс (Levi Strauss), Лий (Lee), Гап (Gap) и Сара (Zara).
снимки - в папка desi
jeans1 - Работници в завода на Мартели състаряват чисто нови джинси.
jeans2 - Пералните използват специална техника, която не се препоръчва за прилагане в домашни условия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във