Банкеръ Weekly

Съдби

УПОРИТИЯТ ПОЛИТИК САРКОЗИ

Никола Саркози може да бъде или обичан, или мразен. Златната среда просто не подхожда на наполеоновската природа на един от основните претенденти за президентския пост във Франция. Твърди се, че е още млад, за да стане баща на френската нация. Петдесет и една годишният Саркози пък посочва за пример Бил Клинтън и Владимир Путин, които са станали държавни глави съответно на 46 и 47 години.
Той не слизаше от телевизионните екрани, когато вълненията обхванаха покрайнините на Париж, и беше главното действащо политическо лице, когато студентите от Сорбоната излязоха по улиците. Ако се вярва на социологическите анкети, засега Саркози води пред всичките си конкуренти. Дали обаче ще отстъпи и дългогодишният му противник Жак Ширак? Впрочем компроматите срещу Саркози вече заливат с всичка сила избирателите. Появи се загадъчна история за пари, които той изпрал чрез люксембургска банка (т.нар дело Клиърстрийм (Clearstream). В цял Париж се говори, че премиерът Дьо Вилпен е организирал изваждането на кирливите ризи на конкурента си едва ли не по лично указание на Ширак. Саркози даде показания пред съдебните следователи, но в очите на избирателите той вече е победил. А над главата му свети ореолът на жертва на безчестен политически заговор.
Винаги прав
Никола Саркози е син на унгарския аристократ Пол Саркози дьо Нажи Бокс, притежател на разкошен замък на сто километра от Будапеща. През 1944 г. баща му е принуден да напусне родината. От време на време Никола получава напомняния за унгарските си корени. В зависимост от ситуацията това е повод както за гордост (синът на емигрант може да стигне до върховете на политическата йерархия във Франция), така и за подозрения (дали Пол Саркози не е сътрудничил на нацистите). Самият Никола не обича да се разпростира върху унгарския си произход.
Саркози поразява общественото мнение преди всичко със своята прямота и упоритост. На него принадлежи фразата: Ненавиждам тези, които ми противоречат, защото винаги съм прав. На 19 години става член на голистката партия, ръководена от Жак Ширак. На 26 е преуспяващ адвокат в сферата на инвестициите в недвижими имоти в най-престижното и богато парижко предградие Ньой сюр Сен. Юридическата практика му помага да си създаде необходимите приятелства на всички равнища и само след две години става най-младият кмет във Франция. Десет години по-късно се случва събитие, което се превръща в повратна точка в политическата му кариера. Бандити нахлули в една детска градина в Ньой и храбрият Саркози лично започнал да преговаря с тях, докато министърът на вътрешните работи Шарл Паскуа настоявал за намесата на Париж. Снимката му как излиза от освободената детска градина с едно от хлапетата в ръце задълго се превръща в негова визитна картичка. Паскуа е изпратен в оставка, а младият и енергичен кмет е награден за гражданския си подвиг с поста министър на финансите.
Кариерата на Никола Саркози започва да се развива стремително. Френският политически елит има спешна нужда от свежа кръв, а той е млад, енергичен и с харизма. Затова никой не се учудил, когато две години по-късно кандидатът за президент Жак Ширак го призовава под знамената си, обещавайки му премиерски пост и други почести след победата си. Никола обаче предпочел да заложи на тогавашния премиер-министър Едуар Баладюр. На практика предава Ширак и греши, Баладюр така и не попада в Елисейския дворец. А избраният президент завинаги запомнил унищожителната реплика на Саркози: Ширак вече умря, остават само три последни движения с лопата. Какво би трябвало да последва след всичко това? Политическа смърт, забвение или в най-добрия случай пожизнено кметуване в Ньой? Но това не е за Никола Саркози. Той не може просто да стои и да чака своя час. Трябва да действа и решава да заложи на Сесил.
През 1984 г. кметът Саркози, щастлив мъж и бъдещ баща на две деца, извършва церемонията по бракосъчетанието на известния телевизионен водещ Жак Мартен и Сесил Сиган-Албенис. Според свидетели още на сватбата булката хвърляла игриви погледи нетолкова на мъжа си, колкото на кмета. Пет години по-късно тя се развежда официално с телевизионната звезда, предпочитайки, както ще напише по-късно в своята книга, политическата звезда. Тъкмо нейно е настояването на венчавката им през 1996-а да присъстват прочути гости. На сватбата на Сесил и Никола са милионерите Мартин Буиг и Бернар Арно. Постепенно Сесил намира нови приятели на Саркози - Жан Рено, Ален Делон, Том Круз... Това променя отношението на французите към Саркози - за тях той вече не е просто чепат политик, а по-достъпен и близък човек. Оттогава Сесил официално отговаря за имиджа на съпруга си и подбира не само костюмите и вратовръзките му, но и неговите политически съюзници и консултанти.
Политическият булдозер
Саркози сам нарича себе си политически булдозер и подчертава, че за него няма нерешими проблеми. Удивителното е, че не само си вярва, но успява да убеди в това и другите. Доказателството е Жак Ширак, който и до ден днешен не му е простил за предателството през 1995-а, но само седем години по-късно бе принуден да го приеме в президентския си щаб. Тогава съществуваше реална опасност за втория тур от президентските избори да се класира лидерът на ултрадесния национален фронт Жан Мари Льо Пен и управляващата партия се нуждае от свой лидер популист. Така политическият булдозер потвърждава своята незаменимост.
Преизбирането на Ширак за втори мандат означава триумфално завръщане на Саркози в голямата политика, макар и с едно но. Неслучайно казват, че президентът на Франция не е злопаметен, а просто зъл и има отлична памет. Ширак прекрасно разбира, че амбициозният Саркози преследва една-единствена цел - да го смени в Елисейския дворец през 2007 година. Сегашният президент обаче никога няма да обяви този човек за свой наследник. През 2002-ра във Франция се провеждат парламентарни избори, на които побеждават десните. Тогава Саркози разчита много да седне на премиерското кресло. Вместо това му е отреден отговорният и най-непопулярен пост в правителството - министър на вътрешните работи. Според всички анкети на общественото мнение основният проблем за французите тогава е личната безопасност и по-точно нейното отсъствие. Гражданите са разтревожени от криминализацията на обществото и растящата емиграция. И Ширак решава, че парвенюто Саркози няма как да не стъпи погрешно на това минно поле, сбогувайки се завинаги с Елисейски дворец. От този момент между двамата започва открито противостоене.
Телевизионната звезда
Оказа се, че този път президентът е сгрешил. Опонентът му не може да реши всички проблеми, но е толкова активен и убедителен, че изглеждаше, че създава впечатлението, че тъкмо той ръководи страната. Приятелството на Саркози с Мартин Буиг му помага много. Не минава ден, без в главните новини на контролирания от магната канал ТФ-1 да не се появи сюжет за министъра на вътрешните работи. Например как се среща с жандармеристи и обявява началото на програмата за борба с криминализирането на предградията. Как награждава пожарникарите, мъжествено гасили подпалените от националисти гори на остров Корсика. Как лично поставя радари по пътищата на Франция за борба с превишаването на скоростта. Или как министърът се противопоставя на организираната проституция, въвеждайки глоби и наказания не само за жриците на любовта и сутеньорите, но и за техните клиенти.
Усещането е, че министърът на вътрешните работи е навсякъде, че контролира всичко във Франция. Това принуждава Ширак да произнесе прочутата си фраза: В тази страна решенията взимам аз, а той ги изпълнява. Но Саркози вече не може да бъде спрян. Закъснялата президентска маневра да премести опонента си от имиджовото министерство и да го прехвърли във финансовото довежда дотам, че Саркози решава да напусне временно правителството и да се съсредоточи върху партийната работа. Той прекрасно разбира, че само силна партия на власт може да го отведе в Елисейския дворец. За целта Саркози организира истинско политическо шоу с многомилионен бюджет. Похарчените пари се връщат с лихва - печели вътрешнопартийните избори с 85% от гласовете. Тълпи от хиляди почитатели скандират Сарко - президент!. Сега той вече има зад гърба си партия, а Ширак се нуждае от него, както никога. Президентът е принуден да преосмисли решението си за невъзможността Саркози да съвместява работата в правителството с ръководството на партията. И отново като стар войник Никола се връща начело на Министерството на вътрешните работи.
Наполеоновските планове
През есента на 2005-а Франция е обхваната от безредици. Неконтролируеми групи от младежи разбиват магазини и банки, опожаряват автомобили. Според политическите противници на Саркози вълненията са провокирани от острите му изявления за проблемите на предградията и твърдите действия на полицаите. Изглежда, че Саркози няма да може да се справи с този проблем - в продължение на три седмици новините от Франция напомнят по-скоро на сводка от зона на бойни действия. Но той успява - в предградията са изпратени допълнителни подразделения на полицията и жандармерията и е въведен комендантски час. Вълненията започват да утихват, а Саркози отново не слиза от телевизионните екрани - ту с полицаи, ту с представители на мюсюлманските организации...
Картината се повтаря след шест месеца, когато Саркози влиза в открит конфликт с президента Ширак и премиера Дьо Вилпен по повод приемането на закона за първия работнически договор. Отново има разбити витрини и запалени автомобили. И отново Саркози е под прицела на телевизионните камери - с полицаи, със студенти, в чиито искания той призовава да се вслушат. Министърът прекрасно разбира, че тъкмо техните гласове могат да му осигурят успех на следващите президентски избори.
Сега единственото, което президентът Ширак може да направи, е да изпрати в оставка сегашния премиер Дьо Вилпен и йезуитски да назначи на негово място Никола Саркози. Премиерският пост си е достатъчно главоболие, освен това във Франция съществува дългогодишна политическа традиция - нито един действащ премиер не е ставал президент. Саркози обаче не вярва в предсказания. Той разчита най-вече на своя късмет и упоритостта си. Както е казал Наполеон, важното е да се влезе в сражението, а след това ще видим...

Facebook logo
Бъдете с нас и във