Банкеръ Weekly

Съдби

УМОРЕНИЯТ ВОЙНИК НА СЪДБАТА

В Париж започна съдебният процес срещу най-известния войник на съдбата на ХХ век Боб Денар. За почти половинвековната си кариера наемникът е участвал в най-малко десет въоръжени преврата в страни от третия свят. Този път 76-годишният авантюрист ще трябва да отговаря за метежа, организиран от него на Коморските острови през 1995 г., потушен бързо от френските войски.
Процесът срещу Боб Денар трябваше да започне през януари. Защитниците на стареца обаче дълго време се опитваха да отложат началото на съдебното разглеждане, позовавайки се на лошото здравословно състояние на обвиняемия. През последните години кучето на войната, с чието име майките в много африкански страни плашеха децата си, страда от Алцхаймер и други заболявания и почти не се показва на обществени места. Прокуратурата на Франция обаче успя да постигне своето. Единственото, за което адвокатите на Денар се пребориха, е процесът да се проведе без присъствието на обвиняемия. Специално назначен лекарски консилиум потвърди, че той е тежкоболен. В резултат на това на заседанията на съда, които според очакванията ще се проточат до 15 март, войникът на съдбата ще се явява само в най-необходимите случаи, когато показанията му са наложителни. Адвокатите прецениха, че първият ден на процеса (на 20 февруари) е тъкмо такъв случай. Защитниците поясниха, че Денар се е появил в съдебната зала по тяхна молба, за да демонстрира плачевното си състояние.
Войникът на съдбата е обвинен в организирането на преврата на Коморските острови на 27 септември 1995 година. Тогава Денар и отрядът му от 26 човека взе за заложник президента на тази бивша френска колония - Саид Мохамед Джохар. Наемниците обаче така и не успяха да задържат победата си. След по-малко от седмица на острова пристигнаха отряди на френските специални части и потушиха метежа за броени часове. Денар и хората му бяха арестувани и изпратени в парижки затвор. Година по-късно организаторът на преврата все пак беше освободен. Сега обаче обвинението е твърдо решено да доведе работата до край. Ако вината на Боб Денар и съучастниците му бъде доказана, ги заплашва по десет години затвор.
Впрочем известният авантюрист не смята да се признава за виновен. Още повече че притежава огромния опит на войник на съдбата, който неведнъж му е помагал да излиза сух от водата. През 1999 г. например френският съд беше принуден да прекрати процеса срещу Денар заради недостиг на улики. Тогава той беше обвинен, че през 1989 г. е убил Ахмед Абдала на същите Коморски острови.
Робер Денар е роден на 7 април 1929 г. в Бордо. Впрочем началото на живота си той започва с името Жилбер Бужо. Военната кариера на бъдещия наемник стартира във френската армия, в чиито редици той воюва в Индокитай и Мароко. Но недотам високата заплата и най-вече липсата на романтика го мотивират да се уволни през 1952 година. След което изчезва от сцената за почти десет години. Французинът се появява отново през 1961 г. в Белгийско Конго под името Боб Денар и в качеството на наемник. Истинското си призвание обаче той намира през 1961 година. Действа в Катанга, една от провинциите на страната, която се бори за независимост. Под неговото ръководство катангските жандарми стават известни като една от най-дръзките наемнически групировки. Оттогава Денар не е променял бизнеса си, а само своите господари, преминавайки ту на една, ту на друга страна в многобройните и объркани африкански конфликти.
В началото на 60-те години Африка преживява бурен период на деколонизация. Страните от Черния континент трудно привикват към неочакваното за тях усещане на пълна самостоятелност. Това се превръща в благодатна почва за изява на всякакви авантюристи . Тъкмо за тези години Боб Денар си спомня като за най-щастливите в живота. Името му се свързва с неспокойни събития в Зимбабве, Нигерия, Бенин, Габон, Ангола, Заир, а също в Йемен и Иран. Той участва в граждански войни и организира смяната на държавната власт. Твърди се, че Боб Денар е съпричастен към най-малко десет преврата. Самият наемник не потвърждава, но и не отрича това. Войникът на съдбата твърди, че е преследвал най-благородни цели - борил се е срещу комунизма, който тогава се насаждал в Африка. Истината обаче е, че е замесен в свалянето на демократично избрани президенти, на които и през ум не им е минавало да следват учението на Карл Маркс. При това, според думите на Денар, всички преврати, в които е участвал, са ставали с активната подкрепа или мълчаливото съгласие на Франция. По този начин Париж се опитвал да създаде група от лоялни страни в Африка.
Денар кръстосва света не от любов към историческите забележителности, а за да печели тлъсти суми, използвайки военния си опит. За целта той създава екип, готов без колебание да изпълни практически всякаква заповед. В него има бивши есесовци и бивши участници във френската Съпротива, бивши френски колаборационисти и съветски ветерани от операцията за усмиряването на Унгария. Националността, цветът на кожата и политическите пристрастия нямат никакво значение. Важни са единствено професионалното равнище, воинските умения и способността за работа в екип. Денар и хората му воюват, свалят правителства и издигат на тяхно място онези, които им посочват поръчителите. Той си изгражда репутацията на сигурен човек, който държи на думата си и не си позволява излишни волности с местното население, никакво мародерство или откровени грабежи.
Всичко това обаче струва много пари. Толкова, колкото мнозина днес не могат да спечелят, упражнявайки най-мирните професии. В средата на 60-те години например възнаграждението на всеки боец от отряда на Денар е около 1000 долара месечно. Тогава стойността на долара, разбира се, е друга. Да напълниш резервоара на мустанга си струва един долар, а сандвичите на Фаст фуудс - 75 цента. Но търчането из джунглата с автомат в ръка далеч не прилича на обяд в Макдоналдс. Там всеки момент можело да те застигне смъртта.
За превратите плащат повече. За някои операции отрядът получава по 20 хил. долара дневно. Простата аритметика подсказвала, че колкото по-малко са хората в екипа, толкова повече ще получат. Така че Боб Денар се стреми да създаде отбор, в който един човек да струва колкото пет, а още по-добре - колкото десет човека. Във всеки случай, когато в края на 70-те години Денар тръгва да завладява Коморските острови за първи път, води със себе си само 30 човека. Този екип се оказва достатъчен за завладяването на целия архипелаг.
Разбира се, че парите означават много. Но нима всичко може да се измери с пари? Разликата между истинския авантюрист и този, който преследва единствено печалбата, е в това, че първият може да се откаже от хонорара си, а вторият - не. Боб Денар е истински авантюрист. Писателят Фредерик Форсайт е описал много от операциите му в романа си Кучетата на войната. В него главният герой, наречен Кристофър Уокън, взима решенията сам. А когато се заема с една или друга операция, се ръководи от любовта към изкуството. Останалото е въпрос на техника.
Въпреки вроденото му влечение към приключенията в средата на 70-те години безкрайните скитания по света омръзват дори на заклет романтик като Боб Денар. Той решава да смени кариерата си на куче на войната с нещо по-спокойно и комфортно. Но Боб Денар нямаше да е Боб Денар, ако просто се беше оттеглил на спокойствие в някоя ферма, за да развъжда овце. Вместо това той намисля да си създаде собствена държава. И то тъкмо навреме - през 1975 г. Франция предоставя независимост на бившата си колония - Коморските острови. Веднага щом Боб Денар разбира това, съдбата им е предрешена.
Разположени между остров Мадагаскар и източното крайбрежие на Африка, малките и бедни на природни ресурси Коморски острови не вълнуват особено световната общественост, която в онези години е заета с подялбата на нигерийския нефт, анголските диаманти и други подобни ценности. Боб Денар дотолкова обиква тези острови, че веднага след провъзгласяването на независимостта им организира първия преврат на тяхна територия. Той довежда на власт Али Салих, сваляйки първия президент на страната Ахмед Абдала. Три години по-късно обаче Салих преценява, че Боб Денар, който по това време вече е получил званието полковник, няма да му трябва в бъдеще. С това президентът допуска фатална грешка.
На 29 май 1978 г. полковник Денар организира още един преврат и връща на власт президента Абдала Али. Салих загива при тайнствени обстоятелства. В знак на благодарност новият държавен глава назначава Боб Денар за началник на президентската гвардия. С 500 отявлени главорези зад гърба си полковник Денар става реалният управник на Коморските острови. Следващите 11 години са най-спокойните в историята на островите, които за 30 години независимост преживяват около 20 успешни и неуспешни преврата. За да бъде приет като свой от местните жители, Боб Денар дори става мюсюлманин, променя името си на Саид Мустафа Маджуб и се сдобива със седем жени.
В края на краищата обаче президентът Абдала забравя печалния опит на предшественика си и издава указ за уволняването на Боб Денар от поста началник на президентската гвардия. И на 26 ноември 1989 г. е убит. Самият полковник обаче също трябва да напусне острова.
Но Коморските острови не спират да притеглят наемника като магнит. И през 1995 г. остарелия Боб Денар с група съмишленици се опитва за пореден път да пренапише историята. Времето на войника на съдбата обаче безвъзвратно е отминало. Франция е сключила договор за взаимна помощ с Коморските острови и изпраща армия, която бързо потушава метежа. А сега Париж е твърдо решен да си разчисти сметките с Боб Денар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във