Банкеръ Weekly

Съдби

ТВЪРДЕ ДЪЛГОТО СБОГУВАНЕ

Единствената изненада около поредната треньорска рокада в ЦСКА е, че тя се забави толкова дълго. За седемте години, откакто клубът е в ръцете на Васил Божков, шест пъти треньорът, който започваше сезона, не го завършваше. Постижението на Миодраг Йешич, който успя да се задържи до петия пролетен кръг, си е направо рекорд в това отношение.
Въпросът защо сърбинът бе оставен толкова дълго на Армията е съвсем логичен, като се има предвид, че Йешич
направи всичко възможно да си издейства уволнението
още през зимата. Дори само многократните публични изявления срещу прекия му началник - шефа на надзорния съвет Стефан Орманджиев - биха дали достатъчно основание за раздяла. Освен това сръбският специалист направи недвусмислено слаба зимна подготовка, опита се да притисне клуба да плаща рекордна заплата на верния му спътник Деян Максич (вратарските качества на когото и досега остават загадка за непредубедените зрители), откровено бойкотира четиримата играчи от Пловдив, привлечени вместо поисканите от него сърби. Един от тези сърби все пак дойде в Борисовата градина - мистериозният защитник Александър Мутавджич. Както БАНКЕРЪ разкри, само месец след като кандърдиса шефовете си за този трансфер, Йешич изведнъж се оказа собственик на белградски ресторант, стопанисван дотогава от... личния мениджър на Мутавджич Ранко Стоич. Ако и това не е смутило работодателите му, то поне първите резултати на отбора през пролетта - две равенства, загуба и много щастлива минимална победа над Ботев - вече би трябвало да го сторят.
При тези обстоятелства решението на червените шефове да оставят сърбина до ключовото дерби с Левски има само едно обяснение - очевидно той е трябвало
да обере негативите на един предизвестен провал
Загадъчното отпадане на Велизар Димитров, Тиаго Силва и Гийом от състава за дербито е само допълнително доказателство, че на Армията са предчувствали поражението и са искали да ограничат психологическите щети от него.
Не бихме искали да навлизаме в безкрайните конспиративни теории, според които изходът на всички мачове в нашия футбол се договаря далеч от стадионите. Но е съвсем очевиден факт, че поне битката за шампионската титла вече от доста години е надбягване... за един. Много години минаха от последния сезон, в който два отбора имаха сравнително равностоен апетит за златото. Обяснението е съвсем просто - в А група първото място изисква немалки разходи, напълно невъзвръщаеми с оглед на финансовите потоци в българския футбол. Единственото оправдание за подобно охарчване би било отдавна лелеяното влизане в групите на Шампионската лига. За нашите грандове то се измерва с приходи, надхвърлящи двойно и тройно годишните им бюджети. Затова и не е чудно, че миналия сезон ЦСКА, който успя да запази състава си и да отдели сериозни средства за селекция, бе
далеч по-амбициран за първото място от Левски
И обратното - сега, когато съставът на ЦСКА ще се гради наново, а сините натрупаха не само огромен опит, но и безценен коефициент от европейските си успехи, ролите са разменени. Левски вече мина през периода на орязване на разходите и заплатите и изгради стабилен отбор на сравнително ниска цена. В ЦСКА този задължителен процес тепърва предстои, а евентуалната титла и участие в турнира на шампионите през лятото биха подложили преустройващия се тим на прекалено голямо напрежение. По тази логика червените спокойно биха се задоволили и с Купата на България. А когато във футбола нещо е изгодно за всички, то обикновено се случва.
На раздяла уволненият Йешич не изневери на себе си и отправи поредната гневна тирада срещу Орманджиев, който според него искал да сложи ръка върху всички комисиони от трансфери в клуба и нарочно саботирал работата на добрите треньори. През цялото време до сърбина бе неговият сънародник, кум и известен софийски кръчмар Зоран Ристич. За собственика на Златната скара се твърди, че бил главният архитект на трансферната политика на ЦСКА напоследък и застъпникът за привличането на Матко, Матич, Максич, Мутавджич и прочие. Очевидно Ристич сам се чувства достатъчно ангажиран с клуба, щом и той отиде заедно с кумеца си да се сбогува с отбора в Панчарево...
Тази сръбска драма обаче не предизвика очаквания от Йешич интерес. Дори и бившите му сътрапезници от националния фенклуб на ЦСКА го пренебрегнаха, вперили вече поглед в наследника му Пламен Марков.
Изборът на бившия халф,
един от най-големите играчи на червените
през 80-те, на пръв поглед е напълно логичен. Поредицата гръмки провали на чужденци на Армията налагаха да се мисли за български специалист; същевременно бе нужен някой по-модерен човек от запазените марки в червено като Аспарух Никодимов и Димитър Пенев. Пламен Марков си остава единственият треньор, успял да изведе националния отбор на международна сцена за близо десетилетие. Този успех бе силно помрачен от грешките и параноичното поведение на треньора на Евро 2004, но това поведение се оказа всъщност съвсем оправдано. Публична тайна е, че смяната на Марков с Христо Стоичков се гласеше още преди първия ни мач в Португалия. Стоичков, уж само кореспондент на испански вестник, стигна дотам да води тренировките на тима.
Проблемът е, че тогава зад Камата застанаха и по-влиятелните български футболни мениджъри. Лъчезар Танев бе най-активният лобист за Ицо и срещу Марков, а Танев има сериозни интереси и в ЦСКА. Преди време Пламен
Марков минаваше за близък на Иван Вуцов
(по габровско-севлиевска линия), но в момента не е ясно какви са позициите на Вуцов, обявен за враг номер 1 на българския футбол от вицепрезидента на БФС Йордан Лечков. Опора на Марков в ЦСКА може да бъде шефът на пресслужбата Атанас Караиванов, който според някои е основният съветник на Васил Божков по футболните въпроси. Дали подобен гръб ще е достатъчен и дали Стоичков при нов провал в националния отбор няма пак да се загледа в стола на онзи, когото навремето наричаше батко? На тези въпроси ще отговори само времето. Междувременно Пламен Марков има съвсем ясна задача - да пооправи атмосферата в тима, да отсее ненужните играчи и да спечели турнира за купата, който останалите грандове вече напуснаха. Чак след това дипломираният във Франция специалист ще започне да мисли за следващия сезон и за едно успешно участие в УЕФА, което да повиши и червения коефициент в Европа. Пък тогава, току-виж, и апетитът на ЦСКА за златото се върнал.

Facebook logo
Бъдете с нас и във