Банкеръ Weekly

Съдби

ТЪРСЯТ СЕ 200 ХИЛ. ЛВ. ЗА СЕРДИКИЙСКИЯ АМФИТЕАТЪР

В своя брой 51 от 24 декември 2005 г. в. БАНКЕРЪ първи разгледа новооткрития римски амфитеатър на Сердика не като новина, а като проблем. И още тогава изведе категоричното становище - театърът трябва да се възстанови в първоначалния си вид, за да се превърне в ценно историко-архитектурно бижу на столицата. Изтеклите месеци и продължаващата работа на археолога Жарин Величков от НИПК доказаха, че реставрацията и възстановката на оригинала са напълно възможни, защото останките идеално подсказват хоризонталната и вертикалната планировка. Но за довършването на разкопките са необходими още 200 хил. лв., а за социализирането на паметника в автентичния му образ - поне няколко милиона. Точно тази финансова подробност се превръща в препъникамък за решаване на проблема, а към споменатата сума следва да прибавим и стойността на терена, с който да се възмезди собственикът НЕК. Както и да се отчужди съседният имот, който принадлежи на еврейското дружество Шалом.
Амфитеатърът е строен през II в. след Хр., доказателство за което са откритите монети на Марк Аврелий, Каракала и брат му Гета. Арената е внушителна и е само с десет метра по-малка от тази на Колизеума в Рим. Още през 1919-а намерената плоча афиш подсказва присъствието на голяма археологическа находка, но никой не обръща сериозно внимание на този артефакт. През 1936 г. при строителството на доходното здание Балкан (Младежкия театър) се разкрива античен зид, но археолозите не са имали време и желание да идентифицират сградата. Преди няколко години два съседни строежа отново попаднаха на останки от римския развлекателен комплекс, но ги третираха по различен начин. Многоетажният частен хотел Феърплей (прекръстен на Арена ди Сердика) експонира археологията в 12-метрова, видима и от минувачите зала, докато работниците и техниката при строителството на посолството на Великобритания (ул. Московска) просто унищожават появилите се останки. Част от комплекса остава и под основите на някогашната Музикална академия, днес сграда на Гьоте институт на ул. Будапеща. Въпреки всичко целостта на античния амфитеатър се запазва в по-големия си обем и точно това превръща паметника в обект на много сериозен обществен интерес.
Налага се да припомним на държавните и общинските ръководители, че преди десетина години в самия център на Истанбул, в съседство със Синята джамия, бяха открити останките на Юстинияновия дворец. Само за една година съседите ни завършиха разкриването на археологията, реставрацията и социализацията й, превръщайки двореца в една от най-новите туристически атракции на най-големия турски град. Като при това дадоха и много добър пример за цивилизовано отношение към паметниците от различни религиозни доктрини.
Споменаваме факта, защото римският амфитеатър на Сердика е изцяло зависим от интелигентността на нашите управници и умението им правилно да разпределят акцентите. Неотдавна Министерството на финансите целево отпусна 1.5 млн. лв. за по-нататъшното археологическо проучване и консервация на Перперикон. Обектът в центъра на София, който не се нуждае от допълнителна комуникация и инфраструктура, изисква само добра воля и по-добър синхрон между правителството, министерствата на културата и финансите, софийската община, НИПК и дори бездомния музей Стара София. Защото интензивното, дори хаотично строителство в столицата ще извади на повърхността и други ценни открития, та дори и цели ансамбли, които могат да увеличат многократно туристическия и културен интерес към него. А римският амфитеатър, подобно на пловдивския, може да се превърне и в действаща сцена и да оформи уникален театрален ред по бул. Дондуков.

Facebook logo
Бъдете с нас и във