Банкеръ Weekly

Съдби

ТУР ДЬО ФРАНС СЕ ЛУТА В ОМАГЬОСАН КРЪГ

Това лято, когато колоната от участници в Тур дьо Франс потегли от Париж, в нея няма да има действащ шампион - за втори път в 105-годишната история на състезанието и за втора година поред.
Алберто Контадор, който спечели колоездачната Обиколка на Франция миналия юли, бе на практика изключен от борбата от организаторите - парижката Аматьорска спортна организация (ASO).
Жълтата фланелка на лидера в Тура, която доскоро бе може би най-престижното и ценено отличие в световния спорт, през последното десетилетие е само гаранция за скандали и подозрения. Макар никога да не е давал положителен тест за допинг, испанецът Контадор е последната жертва в безскрупулната война срещу стимулантите, която
съсипва някогашния най-популярен спорт в Европа
Контадор, който спечели миналото лято с екипа на изчезналия вече тим на Дискавъри ченъл, обяснява, че е само невинна жертва, случайно попаднала под кръстосания огън. Но това ни най-малко не трогва хората в ASO. Просто защото неговият нов отбор Астана - ръководен от Йохан Брюйнел, бившия ментор на Ланс Армстронг - се превърна в персона нон грата.
През изминалата година цели трима състезатели на казахстанския тим бяха уличени в допинг скандали. Най-голямото унижение дойде именно на миналогодишния Тур, когато целият тим бе принуден да се оттегли от участие заради позитивния тест на фаворита Александър Винокуров. Тъкмо този скандал окончателно подтикна и ASO да въведе драконови мерки при пресяването на участниците за следващите състезания. Естествено, първото задраскано име в списъка бе това на Астана.
Тази незапомнена строгост е всъщност само поредният етап от отчаяната битка за спасяването на Тур дьо Франс, този най-ярък символ на колоезденето. И може би - на спорта като цяло. Още от прословутата афера Фестина през 1998-а, когато за пръв път авторитетът на колоезденето бе поставен под въпрос и на бял свят излезе царящата в него култура на допинга, този спорт е жертва на непрекъсната и сериозна загуба на комерсиален потенциал.
Никъде другаде спукването на балона не е толкова очевидно, колкото в Германия. През 1997 г., преди случая Фестина, Ян Улрих стана първият германец, печелил Тура, и предизвика неописуем бум в популярността на този спорт в родината си.
Улрих, спонсориран щедро от Дойче Телеком и дъщерното му дружество Т-Мобайл, никога не повтори успеха си, но това не му попречи в следващите години да е звезда, съизмерима
единствено със супершампиона от Формула 1 Михаел Шумахер
Десет години по-късно Ян е принудително превърнат в отшелник, който избягва да се появява на обществени места и не вижда друга перспектива, освен да стане най-младият пенсионер в страната. Допинг скандалите съсипаха не само него, но и огромната популярност на колоезденето.
През юли 2006-а от това още нямаше и помен. Германците почитатели на колоезденето се събираха пред телевизорите в очакване да видят как Улрих най-сетне стига до втората си титла в Тура (главният му съперник Ланс Армстронг току-що се беше оттеглил). В самото навечерие на Обиколката обаче Ян бе изваден от тима на Т-Мобайл заради обвиненията, че бил замесен с Еуфемиано Фуентес, скандалния мадридски лекар и снабдител с допинг.
Улрих напразно протестираше, че е невинен и че дори следователите по операция Пуерто (насочена срещу Фуентес) не са му предявили никакви обвинения. Германците отказаха да му повярват. За повечето от тях подозрението, че идолът им може да си е служил с измама през цялата си кариера, бе нежелано и болезнено напомняне за предишната епоха, когато ГДР изведе допингирането на спортистите до непознати висини (или по-скоро низини).
Мобилният оператор Т-Мобайл, който
вече бе инвестирал десетки милиони евро
в колоезденето, направи още един опит и основно преструктурира тима си за сезон 2007. Но плановете на спонсора за почистване на спорта бяха осуетени в зародиш от поредицата скандални разкрития на бивши състезатели и медици от отбора.
След Улрих под кръстосания огън попадна сънародникът му Ерих Цабел - друга голяма звезда от Тура през 90-те години. На една свръхемоционална пресконференция Цабел рухна под въпросите на журналистите и призна, че е употребявал системно забранени вещества. Няколко дни по-късно и Бярне Рийс, учителят на Ян Улрих и победител в Тура през 1996-а, разкри, че употребата на кръвен допинг е била рутинна по време на активната му кариера.
Тези скандални разкрития подтикнаха дори самата Силвия Шенк, бивш председател на Германската колоездачна федерация и най-голям авторитет в тази област, да обяви, че любимият й спорт е морално загнил. Очевидно в професионалното колоездене е имало системни и непрекъснати манипулации в невъобразими мащаби, заяви и федералният канцлер Ангела Меркел. Бундестагът реагира веднага и подготви нов антидопингов закон, който позволява претърсвания на домовете и подслушване на телефоните на заподозрените в употреба на забранени стимуланти.
Но най-тежкият шамар за колоезденето дойде от самото германско общество. Една мащабна социологическа анкета разкри, че според 59 на сто от гражданите вече не съществува професионален спорт, който да не е завладян от допинга. Вероятно има още много от тези мошеници в колоната на Тур дьо Франс - включително и треньори, лекари и мениджъри, коментира Шпигел. Колоезденето се сгромоляса - добави Зюддойче цайтунг. - И никой не бива да е толкова наивен, че да повярва на обещанията за пречистване и бърза промяна.
Скандалите обаче далеч не приключиха с Улрих и Цабел. На миналогодишния Тур, когато тимът на Т-Мобайл
трябваше уж да е вече напълно пречистен
лидерът Патрик Синкевиц също даде положителен тест. Това вече преля чашата. В отговор държавните германски телевизии ARD и ZDF взеха безпрецедентното решение да спрат излъчването на състезанието. Адидас, вторият главен спонсор, прекрати отношенията си с отбора с незабавен ефект, а три месеца по-късно и окончателно отчаялите се мениджъри на Т-Мобайл обявиха, че повече няма да дават пари за професионално колоездене.
Това вече отблъсна и последните останки от могъщата някога германска телевизионна аудитория. През 2003-а, когато Улрих водеше титанична битка с Ланс Армстронг, Тур дьо Франс приковаваше пред екраните 10 милиона души въпреки ранните следобедни часове на предаванията. През 2007-а рейтингът падна до под 2 милиона, а случаят Синкевиц закова последния пирон в ковчега. След края на последната Обиколка германското колоездене официално бе обявено за мъртво. Проблемът с допинга излезе извън контрол - обясни Хартмут Застров, шеф на базираната в Кьолн маркетингова агенция Sport + Markt. - Колоезденето е труп, поне в представите на спонсорите.
Пат Маккуейд, президентът на Международния колоездачен съюз (UCI), обаче не се притеснява от подобни твърдения. Мисля, че медиите малко прехвърлиха границата - коментира той. - Време е да отхлабят малко хватката и да се вгледат и в някои други спортове. Досега те просто си бяха избрали колоезденето за жертва, а това не ми изглежда честно.
С наближаването на тазгодишния Тур Маккуейд влиза във все по-остър конфликт с организаторите от ASO. На думи разногласията са породени от някои неясноти около комерсиалните права. На практика обаче в основата на спора е различното отношение към допинга. Президентът на UCI например определи решението за изключването на Контадор и Астана като напълно несправедливо. Мотивите зад това решение не са правилни - твърди Маккуейд. - То е породено единствено от недоверието към Астана. Но хората се променят - в края на краищата
Бярне Рийс направо си призна, че е спечелил Тура с допинг
но въпреки това неговият сегашен отбор CSC е добре дошъл да участва. Рийс сега е от другата страна на барикадата - борец за прочистване на спорта. Смятам, че и Йохан Брюйнел в Астана е готов да стори същото. Аз лично вярвам на Брюйнел.
Пат Маккуейд категорично отрича слуховете, че подкрепата му за свръхбогатия казахстански отбор е продиктувана от комерсиалните интереси на UCI в страните от Източна Европа и бившите съветски републики. Това е смехотворно - уверява президентът на UCI. - Истината е, че трябва да погледнем към нови територии, да глобализираме спорта и да търсим нови пазари - и от комерсиална, и от спортна гледна точка.
Всъщност разривът между ASO и UCI е вече толкова дълбок, че Международният колоездачен съюз няма да се ангажира по никакъв начин с тазгодишния Тур. Вместо това проверките за забранени вещества ще бъдат поверени на Френската агенция за борба с допинга (AFLCD).

Facebook logo
Бъдете с нас и във