Банкеръ Weekly

Съдби

ТРИМА ДУШИ В ТЕМАТА ДЖАЗ, БЕЗ ДА СЕ БРОИ ПЕВИЦАТА

В Софийската градска художествена галерия (СГХГ) продължава до 30 март необичайната изложба Моите джаз икони. Тя е дело на трима български художници с подчертан интерес към джазовото изкуство по света - варненското семейство Мария Зафиркова (1951) - Димитър Трайчев (1952) и живеещия във Виена софиянец Христо Алексиев (1950). Инициативата принадлежи на варненци, които преди три години представиха първата част от мащабния проект. Тогава голямоформатни табла с компютърната графика на г-н Трайчев бяха подредени в двора на Археологическия музей и съпътстваха международния джазов фестивал. А по-малките произведения, вече и с участието на Мария Зафиркова, образуваха допълнителна експозиция в частната търговска Галерия 8. Сега към тях се присъединява и Христо Алексиев, който използва различни маслени и графични техники, както и гигантски винилени пана.
Особеността на изложбата произтича не само от избраната тема. По принцип тя ни е позната отпреди три-четири десетилетия чрез творчеството на някои от пловдивските художници, опитали се - по-успешно или не - да проникнат в духът на тази музика. В настоящия случай за първи път е предложен жанрът на портрета, който визуализира представата за най-известните личности в джаза. В добавка идва и посвещението на изложбата - на слабоизвестната у нас певица Радка Тонеф (1952-1982), българка по баща и норвежка по майка. В краткия си и трагично завършил живот тази артистка успява да се наложи сред най-интересните имена на западоевропейската джазова сцена, а паметта за нея продължава да живее както чрез едноименната фондация, основана през 1993-а в Осло (вече с множество степендианти), така и чрез серията произведения, посветени на певицата. Преди три години мейджърът Юнивърсъл предложи звукозаписна компилация от четирите LP програми на Радка Тонеф на своя български филиал Вирджиния рекордс. До днес не се е чул никакъв отговор.
Всеки един от тримата автори е предложил свой портрет на Радка Тонеф, а Христо Алексиев дори два. Визуалната представа се допълва и от специално подготвения преди години мемориален филм на Норвежката телевизия за изпълнителката, който non stop се прожектира в изложбената зала. За музикантите, в това число и фолклорните, допълнителен интерес представлява звучащият запис на песента Bulgarian Folk Song, който е вариант на народната Огрела е месечина. Радка Тонеф нееднократно е посещавала България като турист (!) и е проявявала голям творчески интерес към шопския и родопския фолклор.
Любопитна е и ценовата листа на художниците, отворена към най-широк кръг ценители, както на изобразителното изкуство, така и на джаза. Дигиталните отпечатъци са по 200 лв., винилът - по 400 лв., рисунките - по 700-800 лв., а живописта - по 1000-1200 лева. Предвижда се през лятото експозицията да бъде пренесена във Варна като съпътстваща международния джазов фестивал проява - в двора на Археологическия музей и в Галерия 8, най-старата частна институция у нас, която по това време ще отбележи своята 20-годишнина. Вестник БАНКЕРЪ вече писа за нея.

Facebook logo
Бъдете с нас и във